Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

След решение на ВКС наказание от 26 г. „лишаване от свобода“ ще изтърпява Михаил Станчев за убийството на известния като хазартен бос Коста Н. – Миджурина и опита за убийство на Симона Т. в Слънчев бряг през 2018 г.

С Решение № 15/03.02.2021 г. по наказателно дело № 656/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 13.04.2020 г. по в.н.о.х.д. № 15/2020 г. на Апелативен съд – Бургас.

Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното от съда наказание.

Делото е образувано по касационна жалба на Михаил Станчев срещу въззивното решение на Апелативен съд – Бургас по в.н.о.х.д. № 15/2020 г.

С присъда по н.о.х.д. № 750/2019 г. на Окръжен съд – Бургас подсъдимият е признат за виновен в това, че на 02.06.2018 г. в курортен комплекс „Слънчев бряг“, пред хотел „Сън Вилидж“, по начин, опасен за живота на мнозина, направил опит умишлено да умъртви повече от едно лице – умишлено умъртвил Коста Н. и направил опит да умъртви Симона Т., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което е осъден на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 24 години. Подсъдимият е осъден да заплати общо на гражданските ищци сумата от 340 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди.

С въззивното решение е изменена първоинстанционната присъда, като е увеличен срокът на наказанието „лишаване от свобода“ от 24 на 26 години. Присъдата е потвърдена в останалата част.

Съдебният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционното производство е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК – с признаване от подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие от него да не се събират доказателства за тях. Правилно и двете предходни инстанции са преценили, че направеното от Михаил Станчев самопризнание не следва да бъде отчитано повторно като смекчаващо отговорността обстоятелство. То е необходимо условие за провеждане на процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК, за което подсъдимият е премиран като определеното му наказание „доживотен затвор“, което е счетено за съответно на извършеното деяние, е заменено с „лишаване от свобода“.

Неоснователно е твърдението, че с направеното на досъдебното производство подсъдимият е допринесъл съществено за разкриване на обективната истина, тъй като не е знаел, че свидетелите вече са дали показания. Към момента на задържането на Станчев неговата самоличност и обстоятелството, че е автор на деянието, са били установени чрез показанията на свидетели. Подсъдимият може да не е знаел, че посочените свидетели вече са разпитани, но е бил наясно, че след като е задържан при опита му да напусне пределите на страната, явно е разкрита както неговата самоличност, така и съпричастността му към осъщественото деяние. Според върховните съдии с оглед на това самото признаване на вече установените факти не е имало съществено значение за разкриване на престъплението и неговия извършител, за каквото претендира защитата. Подсъдимият е действал в изпълнение на желанието си за отмъщение и наказание на пострадалите за наранените си чувства, което го характеризира като хладнокръвна и безцеремонна личност, поставяща собствените си интереси и чувства над живота и здравето на другите хора. Поведението му след деянието също разкрива важни характеристики на личността му и е указател за цялостното му отношение към извършеното, което е различно от декларираното пред съда съжаление. Опитът му да напусне пределите на страната и да осуети по този начин реализирането на наказателната отговорност е ясна индикация, че е действал организирано, като престъпната му проява не е била импулсивна, резултат от внезапно възникнало силно чувство на ревност, а добре обмислена и подготвена. „Това обуславя правилността на извода на контролирания съд, че предприетите от дееца мерки по укриването му, чрез бягство извън страната, следва да се отчитат в посока утежняване на неговата отговорност“, пише в мотивите на решението на ВКС. Посочените обстоятелства имат доминиращо значение при определяне на дееца като личност с висока степен на обществена опасност пред чистото му съдебно минало и трудовата ангажираност, които правилно са били отчетени от предходните съдилища.

Според тричленния състав на ВКС контролираната инстанция е открила баланса между поправително-превъзпитателното въздействие на наказанието и общопревантивната му функция. Съобразила е, че подсъдимият, движен от егоистичните си подбуди и желания, е лишил от живот пострадалия в разцвета на силите му, причинявайки страдания и мъка от неговата загуба на най-близките му роднини, на неговите приятели и колеги. Едновременно с това Станчев е осакатил физически и душевно 22-годишно момиче, което ще търпи последиците от деянието му до края на дните си, само защото се е възползвало от правото си да избира с кого да има лични приятелски или интимни отношения. „Начинът, използван от дееца за разрешаване на любовните си проблеми и неблагополучия – чрез лишаване от живот на други човешки същества, е в разрез с цивилизационните принципи, въз основа на които е изградено обществото. Това изисква по-интензивна наказателна репресия, чрез налагане на по-високо по размер наказание, като знак за останалите индивиди, че подобни методи за уреждане на междуличностните отношения са абсолютно недопустими“, категорични са върховните съдии.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Тълкувателни дела Регистър на отводите Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Обща информация История и архитектура