Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

Във ВКС бе образувано тълкувателно дело по въпроси за прихващането на задължения

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 20.01.2020 г. бе образувано Тълкувателно дело № 2/2020 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по следните въпроси:

  1. При произнасяне на съда (с уважаване, съответно отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска?

  2. При уважаване на възражението в хипотезата на т. 1 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес?

Тълкувателното дело е образувано по искане от председателя на Висшия адвокатски съвет. В него е посочено, че по въпросите са налице две групи съдебни актове, постановени от различни състави на ВКС по аналогични казуси.

Според част от съдебните състави (Решение № 229/21.03.2005 г. по т. д. № 494/2004 г. по описа на ВКС, Второ ТО; Решение № 707/13.07.2011 г. по гр. д. № 1787/2009 г. по описа на ВКС, Трето ГО) „съгласно чл. 221, ал. 2 ГПК (отм.), формираната с влязлото в сила съдебно решение сила на пресъдено нещо обхваща цялото насрещно вземане на ответника срещу ищеца и това препятства възможността той да предяви по друго дело срещу същия ищец ново възражение за прихващане за разликата над извършеното по предходното дело прихващане, за което е постановено и е влязло в сила съдебното решение“. Нов процес относно разликата според тези състави е недопустим.

Друга част от съдебните състави не споделят становището, че за дължимостта на остатъка от вземането на ответника е създадена сила на пресъдено нещо и той не може да бъде пререшаван (Определение № 665/30.07.2015 г. по т. д. № 2749/2014 г. по описа на ВКС, Първо ТО). Според тях спорът се развива в съотношение главно – евентуално вземане (евентуално е това, което е заявено за прихващане). В случай че първоначалното вземане е основателно, съдът пристъпва към преценка на евентуалното и при основателност и на насрещното вземане постановява прихващане. Тази обусловеност на евентуалното вземане не е само по отношение основателността, а и по отношение размера на главното вземане. Дори насрещното вземане да е по-голямо от първоначалното, над неговия размер то няма самостоятелно съществуване в рамките на процеса, в който е предявено, тъй като то е единствено средство на защита срещу иска. Тези съдебни състави отричат становището, че предявеното насрещно вземане във всички случаи е цялото съществуващо вземане на ответника дори и то да надвишава по размер първоначалното и приемат, че разликата до пълния размер на вземането, с част от което е извършено прихващане, може да е предмет на самостоятелен процес.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Тълкувателни дела Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Разположение на обектите в сградата История и архитектура