С разпореждане от 30.10.2019 г. на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 4/2019 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „До кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД?“
Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по търговско дело № 1777/2018 г. съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС е спрял производството по делото и е предложил на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос поради констатирана противоречива практика на състави на ВКС, постановена в производство по чл. 290 от ГПК.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.
В определението е посочено, че в една част от съдебните актове е прието, че за да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към кредитора.
Противното разрешение е дадено в друга група решения. В тях на въпроса дали изявление на длъжника, което не е адресирано към кредитора, съставлява признание на дълга по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД е даден отговор, че не е необходимо волеизявлението, съдържащо признание на дълга, да бъде адресирано до кредитора или негов представител, за да прекъсне давността съгласно нормата на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД. Това волеизявление на длъжника има единствено удостоверителен характер. Прекъсването на давността настъпва по силата на самата правна норма, като за това е достатъчно длъжникът да направи такова недвусмислено волеизявление, че задължението му към кредитора съществува към момента, в който е направено волеизявлението. Без значение е дали с признанието си длъжникът цели да прекъсне давността или не; без значение е и кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание. Поради това, без значение е и по какъв повод е направено признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Достатъчно е волеизявлението на длъжника за това да е еднозначно, като то може да е направено изрично – писмено или устно; може да е обективирано пред свидетели или пред държавен орган, който може да го е удостоверил и в официален документ; може да е обективирано и чрез недвусмислени конклудентни действия.