С Решение № 94/13.09.2022 г. по наказателно дело № 406/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 384/2021 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС). Решението е окончателно.
Делото е образувано по касационна жалба на Страхил Гановски (организатор на конкурси за красота) срещу решението на АСНС, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 2675/2018 г. на Специализирания наказателен съд. С нея подсъдимият е признат за виновен по обвинението за участие в организирана престъпна група (ОПГ), имаща за цел извършване в страната и чужбина на трафик на хора, като групата е създадена с користна цел, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Признат е за виновен и като съизвършител в извършването на две отделни престъпления – набиране на лица с цел да бъдат използвани за развратни действия независимо от съгласието им, като деянията са извършени чрез обещаване на облаги и в изпълнение на решение на ОПГ, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца за всяко едно от тях. Определено му е едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година и 6 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3 години.
В касационната жалба се посочва касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – съществено нарушение на процесуалните правила, като се иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
Съдебният състав на ВКС приема жалбата за неоснователна. Според върховните съдии не отговаря на истината твърдението, че не са разпитани като свидетели с изключително значение лицата, за които се твърди, че са участвали в съвместна престъпна дейност с подсъдимия. След като наказателното производство срещу Даниел Буруджиев, Стелиан Лилов, Илиян Сахатчиев, Мартин Сахатчиев и Михаил Димитров е приключило по реда на гл. ХХІХ от НПК (със споразумение), те са загубили качеството на подсъдими и в съдебно заседание на 17.11.2020 г. съдът ги е допуснал като свидетели. Предходната инстанция се е позовала на показанията им в мотивите на решението си.
Друг неосноснователен аргумент в подкрепа на претендираната непълнота на доказателствата е отказът на съда да изследва дали Гановски е вменяем, дали е способен правилно да възприема фактите и да дава достоверни обяснения за тях. „Подобно изследване е необходимо само в случай, че по делото съществуват данни, пораждащи съмнение в психическото здраве на подсъдимия. Такива не са налице. В хода на наказателното производство Страхил Гановски се е явявал редовно при призоваване, участвал е адекватно в процесуално-следствените действия, давал е последователни и логични обяснения“, категорични са върховните съдии.
Според съдебния състав на ВКС с решението на АСНС е даден правилен отговор на възражението на касатора, че обстоятелството, че подсъдимият познава само ръководителя на групата и някои от трафикираните свидетелки, не означава, че не е участвал в престъпната дейност. „Естеството на изпълняваните от него функции не е изисквало да контактува с останалите участници (шофьори, куриери), нито с вече приобщените към дейността момичета. Изводът, че е бил съпричастен, защото е мотивирал и набирал млади жени за предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане, а понякога и посредничил с клиентите, е надлежно мотивиран“, пишат върховните съдии. В решението на ВКС се посочва, че въз основа на многобройни доказателствени източници, уличаващи Гановски като ангажиран с дейността на групата, било то като подпомагащ Буруджиев в набирането на проституиращи жени, било то като лично осигуряващ им клиенти, АСНС е достигнал до извода за вината му.