С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) по предложение на председателя на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане от Общото събрание на Наказателната колегия на тълкувателно решение по въпроса: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение осъществява ли състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК?“
Нормата на чл. 252, ал. 1 от НК предвижда наказателна отговорност за всеки, който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение. В предложението на ВАдвС се посочва, че по наказателни дела с обвинение по чл. 252, ал. 1 НК за това, че са били предоставяни по занятие собствени парични средства на широк кръг лица без съответно разрешение, квалифицирано като незаконна банкова дейност, е установена неправилна и противоречива съдебна практика при тълкуване и прилагане на разпоредбата по въпросите какво се включва в понятията „банкови сделки“ и „съответно разрешение“ като обективни признаци от състава на престъплението.
В предложението се казва, че ВКС в редица свои решения квалифицира системното заемане на парични средства срещу насрещна материална облага (уговорена лихва) като банкова дейност (кредитиране), което е поставено под разрешителен (лицензионен) режим. Според цитираната практика системното заемане на парични средства на различни лица срещу получаването на материална облага – лихва, осигуряваща доходи, представлява банково кредитиране, поставено е под разрешителен режим и осъществяването му в отклонение от този режим е престъпление по чл. 252, ал. 1 НК. Според ВАдвС разбирането на ВКС е, че за съставомерността на деянието не е задължително деецът да е осъществявал и дейност по влогонабиране, както и от набраните средства да е предоставял кредити, т.е. не е необходимо да е осъществявал в пълен обем дейността, характерна за банковите и кредитните институции. В противовес на застъпената от ВКС позиция е становището на професора по наказателно право Пламен Панайотов, публикувано в брой 3/2018 г. на списание „Съвременно право“, цитирано в предложението на ВАдвС. В него е посочено, че основният белег на банковата дейност е кредитиране с публично привлечен ресурс, както и че като изключителна банкова дейност може да се определят сделките по публичното привличане на влогове или други възстановими средства, приемането на ценности на депозит, дейността като депозитарна или попечителска институция. А отпускането на средства, които не са набрани чрез публично предлагане, може да се осъществява и от финансови институции и физически лица при режим, различен от този на банките. Авторът изрично посочва, че „ключово при тълкуване на състава по чл. 252, ал. 1 НК от обективна страна се явява условието без съответно разрешение да се осъществяват финансови сделки, както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение“. И че финансовите сделки, които може да бъдат осъществявани от банки, но които не са изключително банкова дейност, може да бъдат осъществявани по занятие и от финансови институции или физически лица. Режимът на сделките в тези случаи е регистрационен или общ. Авторът споделя разбирането в съдебната практика, според което извършването по занятие на финансови сделки без съответна регистрация не може да се счита за извършването им без съответно разрешение по смисъла на чл. 252, ал. 1 НК.
В предложението на ВАдвС се посочва, че напълно идентично е разбирането и на Българската народна банка (БНБ), според което банков лиценз се изисква само за такъв вид кредитиране, извършвано по занятие, за което се използват парични средства, набрани чрез публично привличане на влогове, а отпускането на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, извършвано като основна дейност, характеризира извършващия го като финансова институция, за което не е необходим банков лиценз.
Висшият адвокатски съвет споделя разбирането, че предоставянето на кредити по занятие със собствени средства, които не са резултат от влогонабиране или друг публичен ресурс, не е основание за търсене на наказателна отговорност по чл. 252, ал. 1 от НК.
В предложението на ВАдвС за образуване на тълкувателно дело се посочва, че практиката на ВКС по прилагането на чл. 252, ал. 1 от НК в преобладаващата си част противоречи на даденото от проф. Пламен Панайотов научно тълкуване и това на БНБ и дава основание да се твърди, че е налице неправилна практика по прилагането на материалния закон и следва да се отстрани с приемането на тълкувателно решение. В съдебната практика на ВКС се срещат и решения, които са унисон с научното разбиране на проф. Панайотов и затова в предложението на Висшия адвокатски съвет пише, че по поставения въпрос е налице не само неправилна, но и противоречива практика.
С разпореждане на заместника на председателя на ВКС и ръководител на Наказателната колегия тълкувателното дело е насрочено за разглеждане в открито заседание на 19.11.2020 г. от 13.30 ч. в Конферентната зала на Съдебната палата.