С разпореждане на и. ф. председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 3/2021 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса:
Дали причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение?
Образуването на тълкувателното дело се налага, след като с Определение № 60150 от 08.10.2021 г. по гр. д. № 3533/2020 г. състав на Първо гражданско отделение на ВКС, на основание чл. 292 от ГПК, е спрял производството по делото и е предложил на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии да постанови тълкувателно решение по въпроса, поради наличието на противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.
С решенията по гр. д. № 34/2017 г. на IV г. о. на ВКС и по гр. д. № 1202/2015 г. на III г. о. на ВКС е даден положителен отговор на въпроса подлежи ли на доказване настъпването на имуществена вреда в хипотезата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, съставляваща пропусната полза, както и нейният размер, или тя се предполага. Съставите на ВКС приемат, че Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по Тълкувателно дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС е постановено във връзка с обезщетение за пропусната полза от неизпълнение на договорно задължение, но принципните му постановки, свързани с характера на вредата и начина на установяването ú, са приложими във всички случаи на имуществено увреждане.
Обратно – в решенията по гр. д. № 6423/2013 г. на I г. о. на ВКС и по гр. д. № 1520/2015 г. на IV г. о. на ВКС, е прието, че фактическият състав на отговорността за обезщетяване на непозволено увреждане не предвижда като предпоставка собствениците да са изразили намерение и да са положили усилия да отдадат обекта под наем.