С Тълкувателно решение № 1 от 12.03.2021 г., постановено по Тълкувателно дело № 1/2019 г., Общото събрание на Наказателната колегия (ОСНК) на Върховния касационен съд реши:
1) Разликата във формите на изпълнителното деяние „предложи“ и „даде“ в съставите на престъпленията по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК се състои в обективно реализираното от дееца поведение, насочено към осъществяване на мотивационното въздействие спрямо длъжностното лице и начина за неговото реализиране.
При формата на изпълнително деяние „предложи“ на престъплението по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а от НК деецът изразява недвусмислено, по ясен начин, чрез оферта, намерение да облагодетелства длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, като предложението следва да е възприето от длъжностното лице, за което е предназначено.
При формата на изпълнително деяние на престъплението по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а от НК „даде“ деецът осъществява активна дейност по прекратяване на собствената си фактическа власт върху облагата, а в случаите на нематериална облага – чрез предоставянето ú на длъжностното лице и/или на трето лице, по такъв начин, че то да може безпрепятствено да упражни фактически и/или юридически действия спрямо нея. При тази форма на изпълнително деяние деецът предава, предоставя, връчва, изпраща дара/облагата и/или създава преимущество, като чрез тези си действия постига обективна фактическа или юридическа промяна в първоначалното положение на предмета на подкупа в полза на длъжностното лице, за което е предназначена облагата.
2) Активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ (подкуп) на длъжностно лице е довършен с прекъсването на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето ú на длъжностното лице и/или на друго лице по начин, който му позволява безпрепятствено да изрази отношението си към нея – чрез приемането ú, респективно чрез отказ да я приеме.
3) Обявява за загубили сила изр. 3 и изр. 4 на т. 2 от Постановление № 8 от 30.ХІ.1981 г. по н. д. № 10/81 г. на Пленума на Върховния съд (изреченията гласят: „Думите „приеме“ и „получи“ имат едно и също съдържание. То обхваща съгласието на длъжностното лице да вземе лично или чрез посредник дар или друга неследваща му се имотна облага и реалното му получаване.“).
В тълкувателното решение се посочва, че при произнасянето на съдилищата по обвинения за престъпления по чл. 304, ал. 1 и чл. 304а от НК в случаите, когато дарът или облагата (подкупът) не е бил приет от длъжностното лице, за което е бил предназначен, но е бил предоставен в негова фактическа власт, се констатира противоречива съдебна практика, изискваща уеднаквяването ú по тълкувателен път.
В мотивите се казва, че при „предлагането“ и „обещаването“ на подкуп се създава корупционна среда, която е възможна основа за развитие на по-нататъшните отношения между страните по подкупа. Затова и изискванията към съответната престъпна проява и начина ú на извършване са различни: докато корупционното поведение при „предлагането“ и „обещаването“ на дара/облагата може да се обективира по различен начин – устно, писмено и невербално, при „даването“ на дара/облагата е необходимо да се установят конкретни фактически действия на дееца, насочени към прекъсването на собствената му фактическа власт върху предмета на престъплението (или в случаите на нематериална облага – създаването на преимущество в полза на длъжностното лице) и предоставянето му на него или на друго лице по такъв начин, че длъжностното лице да има безпрепятствена възможност да се разпореди с него. При тази форма на изпълнително деяние извършителят предава, предоставя, връчва, изпраща дара/облагата, като постига обективна фактическа или юридическа промяна в първоначалното положение на предмета на подкупа в полза на длъжностното лице, за което е предназначен.
В тълкувателното решение се констатира, че наказателното законодателство в Република България към момента на постановяване на Постановление № 8/1981 г. по н. д. № 10/81 г. на Пленума на Върховния съд е регламентирало като единствени форми на изпълнителни деяния на подкупа съответно „даването“ (при активния) и „приемането“ (при пасивния) на дара или облагата. Престъплението като резултатно се е считало за осъществено с фактическото им получаване/приемане от длъжностното лице. Според ОСНК динамиката на развитието на материалния наказателен закон обуславя необходимост от актуализация на част от постановките, залегнали в т. 2 и в мотивите на т. 3 на това постановление. Възприетото схващане, че думите „приеме“ и „получи“ са с едно и също съдържание и че подкупът всякога е „сделка“, за чието осъществяване са необходими две насрещни прояви – даване и приемане на подкуп, е несъответно на новите редакции (след 2002 г.) на чл. 304 от НК и чл. 301 от НК.
„Наказателният закон разграничава проявите на длъжностното лице (чл. 301 – чл. 302а от НК) от проявите на субектите на активния подкуп (чл. 304 и чл. 304а от НК), като ги регламентира в обособени наказателни състави. Активният и пасивният подкуп са две отделни престъпления, уредени със самостоятелни по предмет и обхват наказателноправни норми“, пишат върховните съдии. Деецът, който е дал облагата, носи наказателна отговорност по чл. 304 от НК въпреки липсата на съгласие на длъжностното лице да я приеме.
Според ОСНК думите „получи“ и „приеме“ не са идентични по съдържание и обхват на поведението на длъжностното лице, на което облагата е „дадена“. „Получаването“ отразява промяна във фактическата власт върху облагата, чрез предоставянето ú във фактическата власт на длъжностното лице. Възможно е действията на субекта на активния подкуп да са осъществени в отсъствието на длъжностното лице, както и при липса на съзнание у него за предоставянето на облагата. При всички случаи обаче, за да е съставомерно деянието, следва да е ясно с каква цел е дадена облагата, т. е. в какво се състои целеното от дееца служебно поведение на длъжностното лице.
При „приемането“ длъжностното лице осъзнава, че е придобило владение върху дара/облагата, като едва след това изразява отношението си към вече получената облага, съгласявайки се да извърши исканото действие или бездействие по служба.
Върховните съдии приемат, че активният подкуп по чл. 304, ал. 1 от НК и чл. 304а от НК при форма на изпълнително деяние „даде дар или каквато и да е облага“ (подкуп) на длъжностно лице е довършено престъпление, а не само опит към него, щом дарът се намира във фактическата власт на длъжностното лице и е прекъсната фактическата власт на даващия.
По тълкувателното решение е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в страницата на ВКС в интернет – секция „Тълкувателни дела“.