С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) по негово искане, направено въз основа на предложение на заместник-председателя на ВКС и ръководител на Гражданската колегия, бе образувано Тълкувателно дело № 2/2019 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС на тълкувателно решение по следния процесуалноправен въпрос:
„Допустима ли е молба по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) за съдебна защита срещу нов акт на домашно насилие, следващ по време издадена в полза на същото пострадало лице заповед за защита по чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, с която спрямо същия ответник/извършител е наложена мярка по чл. 5 ЗЗДН, чийто срок не е изтекъл?“
В искането се посочва, че са налице влезли в сила въззивни съдебни актове на Софийския градски съд (СГС), в които са възприети противоречиви, взаимноизключващи се разрешения на поставения въпрос.
В първата група от тези актове е установено, че в полза на молителя срещу същия ответник вече е постановено съдебно решение и въз основа на него е издадена заповед, с която е наложена мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН – задължаване на извършителя (ответника) да се въздържа от извършване на домашно насилие, предвид което е прието, че за молителя не е налице правен интерес от подаването на друга молба до съда за защита по реда на ЗЗДН, в която се твърди нов акт на домашно насилие, извършен от ответника. Основните аргументи в подкрепа на това становище се основават на безсрочния характер на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, на незабавното изпълнение на заповедта за защита, за което следят органите на полицията и прокуратурата, както и на инкриминирането в чл. 296, ал. 1 от НК на неизпълнението на заповедта за защита от домашното насилие. Приема се, че с вече издадената заповед е изчерпан редът за съдебна защита по ЗЗДН, тъй като последващите актове на домашно насилие не следва да се установяват от гражданския съд по реда на този закон, а от органите на наказателното производство, тъй като съставляват престъпление, което се установява по реда на НПК. Изтъква се и че наказателноправната защита е по-интензивна, като се сочат и мерките за неотклонение, включително „задържане под стража“ (чл. 58 от НПК), както и мерките за защита на пострадалия (чл. 67 от НПК) в наказателното производство.
Съгласно приетото във втората група въззивни актове на СГС допустима е друга (нова, последваща) молба за защита до съда по реда на ЗЗДН, в която молителят твърди, че от същия ответник е извършен нов акт на домашно насилие, включително – последващ вече издадена в полза на същото пострадало лице срещу същия ответник/извършител съдебна заповед за защита от домашно насилие. Основните аргументи в подкрепа на това становище се основават на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗЗДН, съгласно която отговорността по този закон не изключва гражданската, административнонаказателната и наказателната отговорност на извършителя, както и на различните по вид, степен на интензивност и продължителност мерки по чл. 5 от ЗЗДН, които могат да бъдат наложени от съда за различните актове на домашно насилие в рамките на различни или на едно и също производство по реда на ЗЗДН. Приема се, че след като отговорността за домашно насилие не изключва наказателната отговорност, то и последната не изключва първата, респективно – че търсенето на съдебна защита по реда на ЗЗДН не може да бъде отказано поради това, че за молителя съществува и наказателнопроцесуалният ред за защита. Изтъква се и че съдът дължи защита срещу всеки акт на домашно насилие и че след като мерките за защита по чл. 5 от ЗЗДН са различни, то няма пречка при един акт на домашно насилие, предмет на едно дело, да бъдат наложени едни мерки по вид, степен на интензивност и продължителност, а при друг, последващ акт на домашно насилие, предмет на друго дело – други мерки, като единственото изискване е за еднократност на наложените мерки по отношение на един акт на домашно насилие.