1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 28
гр. София, 20.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2979 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца „Агро Комерс“ ООД, [населено място], [община], област Търговище чрез процесуален представител адв. Р. Т. срещу определение № 336 от 20.09.2019г. по в. ч. гр. дело № 236/2019г. на Окръжен съд Търговище, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на „Агро Комерс“ ООД против определение № 349 от 20.05.2019г. по гр. дело № 394/2018г. на Районен съд Попово и ищецът е осъден да заплати на ответника „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 ГПК сумата 390 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С потвърденото първоинстанционно определение е прекратено производството по делото поради неподведомственост на спора, предвид наличието на арбитражна клауза.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. Когато с отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за наличието на арбитражна клауза, съдът следва ли автоматично да прекрати производството по делото или е длъжен да даде възможност на ищеца да изрази становище относно съществуването и действителността на арбитражната клауза, включително и да оспори истинността на документа, в който се твърди, че се съдържа тази клауза? – частният жалбоподател поддържа, че липсва каузална или задължителна съдебна практика на ВКС, поради което се позовава на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. Въззивната инстанция следва ли служебно да провери и да следи за това дали първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения? – според частния жалбоподател този въпрос е решен в противоречие с Тълкувателно решение № 6/2017г. от 15.01.2019г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
3. При констатирани пропуски, допуснати от първоинстанционния съд, въззивната инстанция следва ли да събере нови доказателства, за да попълни делото с нови факти и обстоятелства, чрез които напълно да изясни спора от фактическа страна? – по отношение на посочения въпрос частният жалбоподател се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради допуснато противоречие с Тълкувателно решение № 6/2017г. от 15.01.2019г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС.
4. Постановяването на арбитражно решение освобождава ли държавния въззивен съд от задължението му да следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, както и за действителността /съществуването/ на арбитражна клауза? – поради липсата на каузална или задължителна съдебна практика на ВКС частният жалбоподател се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
5. Правилото за непререшаване спора по чл. 299 ГПК приложимо ли е, когато не е налице пълното обективно и субективно тъждество между спора, разрешен с влязло в сила арбитражно решение, и повдигнатия пред държавен съд правен спор? – по посочения въпрос частният жалбоподател поддържа, че е решен в противоречие с решение № 196/20.01.2015г. по търг. дело № 1121/2014г. на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/.
С частната касационна жалба е заявено и искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на решение по подадена от „Агро Комерс“ ООД молба за отмяна на арбитражно решение от 27.06.2019г. по арб. дело № 186/2019г. на Арбитражен съд Варна при СППМ.
Ответникът „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. Ц. М., преупълномощена от Адвокатско дружество „В., Ж. и партньори“, оспорва частната касационна жалба и прави възражение за липса на твърдените от частния жалбоподател основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като подробни съображения излага в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от процесуалнолегитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че производството по гр. дело № 394/2018г. на Районен съд Попово е образувано по предявен от „Агро комерс“ ООД против „Енерго Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 20 754,19лв. с ДДС, представляваща корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ по партида с клиентски № [ЕГН] за доставена и потребена електроенергия за периода от 21.11.2017г. до 11.01.2018г. на адрес [населено място] - Търговище 7849.
С определение от 12.03.2019г. по повод постъпила на 27.02.2019г. молба от ищеца първоинстанционният съд е прекратил производството по отношение на първоначалния ответник „Енерго Про Продажби“, АД [населено място] на основание чл. 233 ГПК поради направен от ищеца отказ от иска и е конституирал „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕООД, [населено място] като ответник. Възражението на новия ответник „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕООД за неподведомственост на спора поради наличието на арбитражна клауза в договора за покупко-продажба на ел. енергия и участие в стандартна балансираща група № ПКСП-117/10.03.2014г., изменен с допълнително споразумение № 3/25.05.2016г., е прието от първоинстанционния съд за основателно – с арбитражната клауза страните са постигнали съгласие, че всички спорове, възникнали между тях да бъдат решавани от Арбитражен съд - [населено място] при Сдружение „ПМП“ съобразно неговия правилник.
След постановяване на определението от 20.05.2019г. на Районен съд Попово, на 27.06.2019г. е постановено арбитражно решение по арбитражно дело № 186/2019г. на Арбитражен съд Варна при СППМ, с което спорът относно наличието и действителността на арбитражната клауза е разгледан и е признато за установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] и „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕООД, [населено място], че ответникът „Агро комерс“ ООД, [населено място], [община] дължи на „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕООД, [населено място] сума в размер 22 414,53 лв., с включен в нея ДДС, от която 20 754,19 лв. - главница, представляваща стойността на коригирано със становище от 05.04.2018г. за начисляване на количество ел. енергия за периода от 21.11.2017г. до 11.01.2018г. в размер на 125957 кВтч, за която е издадена фактура № [ЕГН]/17.04.2018г. от „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕООД, [населено място], а сумата 1 660,34 лв. - лихва за забава за периода от настъпване на падежа на задължението - 25.04.2018г. до датата на подаване на исковата молба /07.02.2019г./, и „Агро комерс“ ООД е осъдено да заплати на „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕООД горепосочената сума.
За да направи извод за правилност на първоинстанционното определение за прекратяване на производството по предявения от „Агро комерс“ ООД срещу „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕООД отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че са налице основанията на чл. 299 ГПК. Съдебният състав е съпоставил страните и предмета на делото пред Районен съд Попово и арбитражното дело и е заключил, че спорът е един и същ, между едни и същи страни, за едно и също вземане, произтичащо от едно и също основание. По отношение на страните е изложил съображения, че участието в арбитражното производство на трето за исковото производство лице - „Електроразпределение Север“ АД, не опровергава извода за идентичност на страните по настоящото дело, доколкото и в двете производства е разгледан и разрешен спор между „Агро комерс“ ООД и „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕООД. Относно вземането е констатирал, че е едно и също - главница в размер 20 754,19 лв., представляваща стойността на коригирано със становище от 05.04.2018г. за начисляване на количество ел. енергия за периода от 21.11.2017г. до 11.01.2018г. Обстоятелството, че в арбитражното производство освен главницата от 20 754,19 лв., предмет на спора е и акцесорно вземане - лихва за забава за посочен период, е ирелевантно. Съдебният състав е посочил също, че предявеният в исковото производство отрицателен установителен иск и предявеният в арбитражното производство осъдителен иск касаят установяване съществуването на едно и също вземане, при еднакво разпределение на доказателствената тежест за двете страни - „Енерго - Про Енергийни услуги“ ЕООД следва да докаже съществуването на претендираното вземане, а „Агро комерс“ ООД - възраженията си относно недължимостта на сумата.
Изводът за наличие на предпоставките на чл. 299 ГПК е аргументиран с разрешаването на породения между страните правен спорен - предмет на исковото производство, с горепосоченото арбитражно решение, което се ползва с присъщите на решението на гражданския съд публичноправни последици, в това число и със сила на пресъдено нещо. Въззивният съд е изложил съображения, че арбитражното решение е окончателно и слага край на спора съгласно чл. 38, ал. 4 ЗМТА. Поради наличие на основанията на чл. 299 ГПК за прекратяване на производството по отрицателния установителен иск въззивната инстанция не се е произнесла по направеното с частната жалба оплакване за недействителност на арбитражната клауза, доколкото арбитражното решение е постановено след датата на обжалваното определение за прекратяване на производството и въззивният съд е взел предвид възраженията и становищата на страните.
По искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК:
Искането за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на решение по подадена от „Агро Комерс“ ООД молба за отмяна на арбитражно решение от 27.06.2019г. по арб. дело № 186/2019г. на Арбитражен съд Варна при СППМ е неоснователно. Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ВКС, ОСГК Върховният касационен съд не може да постанови спиране на производството по чл. 182, б. „б“, „г“ и „д“ ГПК /отм., сега чл. 229, ал. 1, т. 2, 4 и 5 ГПК, а съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 2 от 2.07.2004г. по тълк. гр. д. № 2/2004г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция спира производството по делото на основание чл. 182, б. „г“ и б. „д“ ГПК /отм./, сега чл. 229, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, когато то е обусловено от друго производство с преюдициално значение след като е дал ход на разглеждане на делото по същество по реда на чл. 218и, ал. 2 ГПК /отм./, сходен чл. 295, ал. 2 ГПК. При действащата уредба касационната инстанция не е съд по същество, а представлява контролна инстанция за проверка на материалноправната и процесуална законосъобразност на решението/определението на въззивния съд. Тя проверява правилността на обжалвания въззивен съдебен акт, изхождайки от приетата от него за установена фактическа обстановка, като не може да събира нови доказателства. Задължителната практика, обективирана в посочените Тълкувателни решения, не е загубила действието си поради идентичност на правната уредба. В настоящия случай към момента на постановяване на обжалваното въззивно определение не е била подадена молба за отмяна на горепосоченото арбитражно решение, поради което за въззивния съд не е съществувало задължение да спре производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, и обжалваното определение е допустимо.
По основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК на основание чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, а на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК - ако е налице очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по първия процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, предвид наличието на трайно установена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Съгласно практиката на ВКС арбитражното споразумение /арбитражната клауза/ представлява отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск пред съда за защита на имуществени права, за която съдът не следи служебно, а се съобразява само при своевременно направено от ответника възражение. При инвокирано от ответника възражение за неподведомственост на иска поради наличие на арбитражна клауза, съдът следва да предостави възможност на ищеца да изрази становище по него. Ако първоинстанционният съд допусне нарушение на посочените съдопроизводствени правила, страната има право да изложи становището си и релевира доводи в производството пред въззивната инстанция. В настоящия случай ищецът в частната жалба е изразил становище и доводи относно съществуването и действителността на арбитражната клауза.
Вторият процесуалноправен въпрос /т. 2 от изложението/ е поставен от частния жалбоподател в контекста на оплакването за допуснати от Районен съд Попово съдопроизводствени нарушения, в резултат на които конституирането на „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД е осъществено значително по-късно след подаване на молба вх. № 466/10.08.2018г. Частният жалбоподател поддържа, че ако „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕООД беше конституирано своевременно като ответник, не би възникнала процесуална пречка за разглеждане на иска, изразяваща се във висящо арбитражно производство. Поставен във връзка с оплакванията за неправилност на определение № 801/01.10.2018г. по т. д. № 394/2018г. на Районен съд Попово, въпросът е ирелевантен.
Не е налице и допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като този въпрос не е решен в противоречие с посоченото от частния жалбоподател Тълкувателно решение № 6/2017г. от 15.01.2019г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Въззивният съд следи за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, относими към обжалвания съдебен акт, а не по отношение на други съдебни актове, които от своя страна подлежат на въззивно обжалване, били са обжалвани и по частните жалби има произнасяне от въззивната инстанция.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочения в т. 3 от изложението процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователен, тъй като не отговаря на основното изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. Посоченият въпрос не отчита всички релевантни факти относно процесуалната допустимост на иска към момента на постановяване на обжалваното определение, а именно не е съобразен с наличието на вече постановено арбитражно решение.
Неоснователен е и доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по посочения в т. 4 от изложението процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради липса на предпоставките, предвидени в посочената разпоредба. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби. Разпоредбите на чл. 38, ал. 4, чл. 41, ал. 3 и чл. 47, ал. 1 ЗМТА и чл. 299 ГПК са достатъчно ясни и непротиворечиви и не са настъпили промени в законодателството и обществените условия, които да налагат друго тълкуване и промяна на съдебната практика. Арбитражното решение е окончателно, слага край на спора, не подлежи на обжалване, ползва се със сила на пресъдено нещо и представлява процесуална пречка за разглеждане на предявения пред държавния съд иск. Ако същото е порочно съобразно някое от предвидените в чл. 47 ЗМТА основания, включително ако арбитражната клауза е недействителна или въобще не е сключена такава, отмяната му може да бъде постигната по исков ред. Следователно ако в хода на исковото производство, образувано по отрицателен установителен иск за недължимост на определена сума, е предявен от насрещната страна пред арбитражен съд осъдителен иск за присъждане на същата сума и е постановено арбитражно решение, въпросът за действителността на арбитражната клауза подлежи на разрешаване в производството по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА. До произнасяне от ВКС по иска по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА и отмяна на арбитражното решение на посоченото правно основание е налице хипотезата на чл. 299 ГПК. В настоящия случай към момента на постановяване на обжалваното въззивно определение арбитражното решение не е прогласено за нищожно, нито е отменено, нито е подадена молба прогласяването му за нищожно по чл. 47, ал. 2, нито молба за отмяна по чл. 47, ал. 1 ГПК.
Посоченият в т. 5 от изложението към частната касационна жалба процесуалноправен въпрос не съответства на данните по делото, тъй като в настоящия случай е налице обективен и субективен идентитет между спора пред държавния съд и спора в арбитражното производство. Като е съпоставил предмета и страните по двете дела и е констатирал наличието на обективен и субективен идентитет, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, включително на решение № 196/20.01.2015г. по търг. дело № 1121/2014г. на ВКС, ТК, II т. о.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при липсата на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение. С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат. Разноски на ответника по частната касационна жалба не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Агро Комерс“ ООД за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до постановяване на решение по подадена от „Агро Комерс“ ООД молба за отмяна на арбитражно решение от 27.06.2019г. по арб. дело № 186/2019г. на Арбитражен съд Варна при СППМ.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 336 от 20.09.2019г. по в. ч. гр. дело № 236/2019г. на Окръжен съд Търговище, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.