Върховен касационен съд

Съдебен акт

4
Р Е Ш Е Н И Е № 50295
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Анелия Цанова
При участието на секретаря Кристина Първанова, разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 1030 по описа за 2022 г.
Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 86/17.11.2021 г. по гр.д. № 300/2021 г., с което Окръжен съд – Видин, потвърждавайки решение № 165/29.04.2021 г. по гр.д. № 1725/2020 г. на Районен съд – Видин, е признал за установено по иска на Г. Ц. К. срещу „ОТП Факторинг България“ ЕАД, че поради изтекла давност не съществува правото на принудително изпълнение за лихвоносната главница с разноски по издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 922/2011 г. на Районен съд – Видин.
Въпросът, по който касационното обжалване е допуснато, се свежда до предоставените от закона възможности за защита на длъжника чрез позоваване на погасителна давност срещу заповедта за незабавно изпълнение (по чл. 417 ГПК) и изпълнителния лист, с които се е снабдил кредиторът?
По този въпрос настоящият състав приема, че когато кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение, в т.ч. по чл. 417 ГПК, длъжникът може да оспори вземането, позовавайки се на погасителна давност: 1) с възражението, подадено в срока по чл. 414 ГПК; 2) с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК – когато подаденото в срок възражение е необосновано, и 3) с отрицателен установителен иск. Отрицателният установителен иск може да е предявен преди момента, в който длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение. Тя влиза в сила, само когато вземането е безспорно установено, – с влязло в сила решение или поради това, че длъжникът не го е оспорил, упражнявайки предоставените му от закона възможности ( чл. 416 ГПК). С отрицателния установителен иск длъжникът оспорва вземането и когато искът е предявен до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение не влиза в сила. По правило, основанието не е индивидуализиращ белег при отрицателните установителни искове, а в тежест на кредитора (на ответника) е да докаже съществуването на оспореното вземане. Давността обаче не се прилага служебно, което предполага длъжникът да се позове на давността (чл. 120 ЗЗД).
Невлязлата в сила заповед за незабавно изпълнение е изпълнително основание (чл. 404, т. 1 ГПК). Като се позовава на давност обаче, длъжникът не може да постигне отмяна на разпореждането за издадения изпълнителен лист (арг. от обратното по чл. 419, ал. 3 ГПК). Само защото се позовава на давност, длъжникът не може да постигне и спиране на изпълнението по чл. 420 ГПК.
След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.).
Като се позовава на давност, длъжникът не може да постигне отмяна на влязлото в сила решение, с което е установено съществуването на вземането, а заповедта е влязла в сила. Фактите от значение за давността, изтекла до предявяването на иска, не са нови за длъжника, а и не подлежат на установяване с документи, с които при полагане на дължимата грижа той да не е могъл да се снабди. Докато е траел процесът, давност не тече (чл. 115, б. „ж“ ЗЗД), а след приключилото съдебно започва нова, която силата на пресъдено нещо поражда, а не обхваща. Следователно такива твърдения са ненадлежни според изискванията на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в смисъла, изяснен с т. 10 ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2014 г. ОСГТК на ВКС.
Като се позовава на давност, длъжникът не разполага и с отрицателния установителен иск по чл. 424 ГПК. Законът предоставя тази защита на длъжника, когато заповедта за изпълнение е влязла в сила поради неподаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК или оттеглено възражение. Фактите от значение за давността, настъпили до изтичането на срока обаче също не са нови за длъжника, а и не подлежат на установяване с документи, с които при полагане на дължимата грижа той да не е могъл да се снабди. Следователно такива твърдения не създават основание за преразглеждане на въпроса за дължимостта на вземането в смисъла по чл. 424 ГПК, изяснен с т. 16 ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС.

По касационната жалба от ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД.
С обжалваното решение е уважен искът на Г. Ц. К., който с позоваване на давност е оспорил правото на принудително изпълнение на ответника „ОТП Факторинг България“ ЕАД за вземането за лихвоносна главница с разноски по заповедта за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 922/2011 г. на Районен съд – Видин. Правилно въззивният съд е квалифицирал по чл. 439 ГПК отрицателния установителен иск, предявен на от длъжника на 29.09.2020 г. Издадената заповед за изпълнение в полза на „Банка ДСК“ ЕАД (кредитора, прехвърлил вземанията си на ответника), е влязла в сила на 17.02.2017 г. поради неподадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При съществено нарушение по чл. 439, ал. 2 ГПК обаче въззивният съд е уважил иска, позовавайки се на факти, настъпили до 17.02.2017 г., и е нарушил материалния закон, пропускайки да забележи, че от влизането на заповедта в сила е започнала да тече нова 5-годишна давност за всички вземания, за които заповедта е издадена.
К. състав е длъжен да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество. Въведените и установени касационни основания по чл. 281, т. 1 и 2 ГПК не налагат повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия.
Към 29.09.2020 г., когато отрицателният установителен иск по чл. 439 ГПК е предявен, не е изтекла новата 5-годишна давност за всички вземания по издадената заповед за изпълнение, която е започнала да тече от 17.02.2017 г. - момента, в който заповедта е влязла. Тази давност не тече в хода на настоящото дело тази давност (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД), а искът по чл. 439 ГПК е неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК ответника по касация (ищец по иска) следва да рапарира сумата 195.00 лв. – разноските по делото, направени от касатора (от ответника) и да заплати сумата 300.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено при условията по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по 100.00 лв. за всяка инстанция).
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 86/17.11.2021 г. по гр.д. № 300/2021 г. на Окръжен съд – Видин.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 439 ГПК на Г. Ц. К. от [населено място],[жк][жилищен адрес] ЕГН [ЕГН], срещу „ОТП „Факторинг България“ ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, ЕИК[ЕИК], че поради давност не съществува правото на принудително изпълнение за сумите 5 891.37 лв. – главница, 759.52 лв. – договорни лихви за периода 04.11.2010 г. – 13.05.2011 г., 235.94 лв. – наказателни лихви и 482.63 лв. – разноски, произтичащи от договор за банков кредит от 30.06.2005 г. по влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 922/2011 г. от Районен съд – Видин.
ОСЪЖДА Г. Ц. К. да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК сумите 245.00 лв. – разноски по делото и 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.