2
Р Е Ш Е Н И Е
№ 120
София, 04.10.2021 год.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Велислав Павков
ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3521 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационно обжалване на решение № 55/08.05.2019 г. на Варненския апелативен съд по в.гр.д.№ 166/2019 г., с което е обезсилено решение № 2127/07.12.2018 г. на Окръжен съд Варна по гр.д. № 169/2018 г., с което по иск на Г. Я. С.-П. и Т. Я. П. против А. Й. М.-Г. е прогласена за недействителна извършената по изпълнително дело №20137110400256 по описа на ЧСИ Д. П. – Я. с рег.№ ..., публична продан на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], завършила с постановление за възлагане от 20.12.2016 г., с което процесният имот е възложен на ответницата за сумата от 175 175,00 лв., поради нарушение на чл.490, ал.1 ГПК вр. чл.185 , б. „б“ ЗЗД, и производството по делото е прекратено.
Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1/ Допустимо ли е при положение, че постановлението за възлагане е било обжалвано, но в производството по обжалването не е навеждано и прието за разглеждане възражение относно недействителността на публичната продан, последната да бъде оспорвана чрез иск по чл. 496, ал. 3 ГПК и 2/ От чл. 496, ал. 3 ГПК следва ли извод, че за допустимостта на иска по чл. 490, ал. 2 ГПК е въведено законодателно изискване възлагането да не бъде обжалвано, независимо дали в производството по обжалване на постановлението за възлагане са предявени и разглеждани възражения за допуснати нарушения по чл. 490 ГПК.
Обобщаването им, така както допуска т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС, ги свежда до следния въпрос:
Влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалба по чл. 435, ал. 3 ГПК срещу постановлението за възлагане, осъществява ли процесуална пречка за допустимост на иска по чл. 496, ал. 3 ГПК за оспорване действителността на публичната продан, доколкото разпоредбата предвижда тази недействителност да се релевира по исков ред, „ако възлагането не бъде обжалвано“?
За да се даде отговор на така повдигнатия процесуално правен въпрос настоящият състав на Върховният касационен съд съобрази следното:
Публичната продан е способ за принудително изпълнение на паричното изпълняемо право, а постановлението за възлагане представлява едностранен властнически акт на изпълнителния орган, с който приключва проданта и поражда вещноправни последици. Последиците му се различават съществено от правните последици на съдебното решение, предвид качествените разлики във функциите на изпълнителния и правораздавателния орган. Съгласно разрешението, дадено в т.1 на Тълкувателно решение № 4/2017 г. от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г., ОСГТК на ВКС, заключителният акт на проданта не се ползва със сила на пресъдено нещо по изпълняемото право, а възлагането на привиден кредитор не поражда вещноправни последици. Постановлението не проявява сила на пресъдено нещо и по правото на собственост върху продадения на публична продан чужд имот, като е непротивопоставимо на действителния собственик съгласно чл.499 ГПК.
Нормата на чл.496, ал.2 ГПК /Доп. ДВ, бр.49 от 2012 г./ постановява, че вещноправните последици на възлагането се проявяват от деня, в който влезе в сила постановлението. Влязлото в сила постановление прехвърля върху купувача от проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения имот към момента на възбраната. По отношение на момента, в който се проявяват вещноправните последици на възлагането, нормата на чл.496, ал.2 ГПК се различава от тази на чл.384, ал.2 ГПК /отм./, според която от деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.
Няма спор в доктрината и в съдебната практика, че публичната продан не е договор за продажба по своето естество, а изпълнителен способ, производство, което завършва с едностранен властнически акт на съдебния изпълнител и за нея се прилагат специалните правила на изпълнителния процес. След влизане в сила на постановлението за възлагане проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков ред и на ограничени основания, предвидени в чл.496, ал.3 ГПК. Алинея 3 на разпоредбата на чл.496 ГПК, която е идентична с ал.3 на чл.384 ГПК /отм./ следва да се тълкува систематично с ал.2 – стабилизирането на проданта се свързва с момента, в който настъпват вещноправните последици на постановлението за възлагане – от момента на влизането му в сила, т.е. след изтичане срока на обжалването му /при необжалване/, съответно след потвърждаването му с решение на окръжния съд. След този момент правата на купувача при проданта укрепват и е допустимо проданта да бъде атакувана само по исков ред на изчерпателно посочените в чл.496, ал.3 ГПК основания. Едва с влизането в сила на възлагателното постановление, се погасява възможността публичната продан да бъде отменена от съда по реда на раздел I, глава XXXIX, чл.435, ал.3 ГПК.
На следващо място следва да се съобрази и разрешението, дадено с т.3 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, според което решенията на окръжния съд по жалби срещу действия и откази на съдебния изпълнител пораждат правни последици, които не покриват по съдържание трите основни съставки на силата на пресъдено нещо, поради което тези решения не подлежат на отмяна. Зачитайки задължителното действие на тълкувателното решение, настоящият състав е длъжен да приеме, че решението, с което жалбата по чл.435, ал.3 ГПК не е била уважена, не осъществява и процесуалната пречка по чл.299 ГПК.
В действителност установената съдебна практика е приемала, че основанията за недействителност по чл.384, ал.3 ГПК /отм./ могат да бъдат заявени по исков ред, единствено след като постановлението за възлагане е влязло в сила като необжалвано /напр. решение № 92/18.08.2010 г. по т.д. № 645/2009 г. на ВКС/. Обяснението обаче е в различната правна уредба. По ГПК /отм./ и двете основания за оспорване действителността на публичната продан по исков ред е можело да се заявят в производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, а широката процесуална легитимация на жалбоподателите е поставяла в същия кръг и заинтересуваните лица по чл.384, ал.3 ГПК /отм./. Така изискването на чл.384, ал.3 ГПК /отм./ -искова защита след влизане в сила на постановлението за възлагане като необжалвано, но само при двете, най-тежки нарушения на публичната продан, се е обяснявало като своеобразна санкция на страните в изпълнителното производство, които са можели, но са пропуснали да обжалват по съдебен ред действията на съдебния изпълнител. Освен това до приемане на ТР № 7/31.01.2017 г. по тълк.дело № 7/2014 г. противоречиво е решаван и въпросът, дали решенията по жалби срещу действия на съдебния изпълнител се ползват със сила на пресъдено нещо. Следователно тази практика на ВКС няма значение за тълкуването и прилагането на чл.496, ал.3 ГПК в смисъла, който й придава действащия ГПК. По отношение на начина на защита срещу процесуалната законност на изпълнителния процес, действащият ГПК въведе три вида ограничения: 1/ лимитативно изброени обжалваеми изпълнителни действия и откази; 2/ лимитативно изброяване на легитимираните с право на жалба лица и 3/ лимитативно посочени за някои от тях основания за обжалване – така т.8 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС. Легитимацията и основанията за обжалване на постановлението за възлагане по чл.435, ал.3 ГПК също са изчерпателно изброени и не подлежат на разширително тълкуване. Влязлото в сила постановление за възлагане стабилизира проданта. Въз основа на чл.384, ал.3 ГПК /отм./, възпроизведен със същото съдържание в чл.496, ал.3 ГПК, доктрината поддържа, че необжалването на възлагането „санира всички нередовности на публичната продан“ и тя може да бъде оспорвана след влизане в сила на постановлението само по предвидения исков ред и на предвидените две основания, като обезпечава стабилност на придобитите от купувача права „срещу евентуални нередовности на изпълнителния процес“. Такова е и становището на ОСГТК на ВКС, изразено в мотивите по т.3 на Тълкувателно решение № 4/2017 г. от 11.03.2019 г. по тълк. дело № 4/2017 г., според които законодателят е уредил способа за защита срещу влязло в сила постановление за възлагане - исков ред, като недействителността на публичната продан може да бъде установена чрез иск, по довод от ищеца или по възражение на ответника по предявен иск.
Изискването „ако възлагането не бъде обжалвано“ не следва да се тълкува буквално, като аргументите срещу подобно тълкуване са няколко. На първо място основанията за отмяна на постановлението за възлагане по чл.435, ал.3 ГПК и основанията за недействителност на публичната продан по чл.496, ал.3 ГПК се покриват само частично. Наддаването на публичната продан с участието на лице по чл.490, ал.1 ГПК не е надлежно по смисъла на чл.435, ал.3 ГПК и публичната продан в нарушение на забраната по чл.490, ал.1 ГПК може да бъде отменена в производството по съдебно обжалване на невлязлото в сила постановление за възлагане /така т.8 от Тълкувателно решение № 2/26.02.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Неплащането на цената в срока по чл.492, ал.3 ГПК обаче не е основание по жалба по чл.435, ал.3 ГПК съдът да отмени постановлението за възлагане. Неплащането на цената е основание недействителността на публичната продан да се заяви по исков ред. На второ място различна е надлежната легитимация на жалбоподателите по чл.435, ал.3 ГПК – това са лицето, внесло задатък до последния ден на проданта, взискателя, участвал като наддавач и длъжника и на заинтересованите лица по чл.496, ал. 3 ГПК – всяко заинтересовано лице може да се позове по исков ред на основанията за недействителност на публичната продан. Различен е и предметът на защита по чл.435, ал.3 ГПК и по чл.496, ал.3 ГПК. По реда на раздел I, глава XXXIX ГПК се установява процесуалната (не)законосъобразност на постановлението за възлагане, т.е. на крайния акт на съдебния изпълнител по изпълнителния способ, а по исков ред се установява основанието за недействителност на публичната продан по чл.496, ал.3 ГПК. Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че действащият ГПК не поставя възможностите за искова защита на засегнатите от незаконно принудително изпълнение материални права, а и на фактическите отношения, каквото е владението, в зависимост от постановените съдебни решения по жалби срещу действията и бездействията на съдебния изпълнител. Такова съдебно решение не обосновава, нито изключва гражданската отговорност по чл.441 ГПК, а тя се установява по исков ред. Такова съдебно решение е без значение и за защитата по иска по чл.76 ЗС съгласно изричната разпоредба на чл.358 ГПК. Същото следва да е законодателното решение и при исковата защита по чл.496, ал.3 ГПК.
С оглед изложеното на повдигнатия процесуалноправен въпрос следва да се даде отрицателен отговор – влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалба по чл.435, ал.3 ГПК срещу постановлението за възлагане, не е пречка за допустимостта на иска за недействителност на публичната продан по чл.496, ал.3 ГПК. Изискването „ако възлагането не бъде обжалвано“, следва да се тълкува систематично с ал.2 на чл.496, ал.3 ГПК - в смисъл, че законът допуска възможността действителността на публичната продан да се оспори по исков ред на двете основания – поради нарушение на чл.490 ГПК и при невнасяне на цената, след като постановлението за възлагане е влязло в сила. Ето защо, решението на окръжния съд, с което жалбата срещу постановлението за възлагане се отхвърля и което не формира сила на пресъдено нещо с предмет недействителност на проданта, не е процесуална пречка за предявяване на иска за недействителност на проданта въз основа на специалните основания, предвидени в чл.496, ал.3 ГПК. Процесуалните предпоставки, включително отрицателните, са предвидени в уредени в закона условия, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Подобна процесуална пречка – влязло в сила решение за отхвърляне на жалба срещу постановление за възлагане, за допустимостта на иска за недействителност на публичната продан законът не съдържа. При липсата на законова разпоредба да се поддържа, че този акт е отрицателна процесуална предпоставка за допустимост на изрично предвидения в чл.496, ал.3 ГПК исков ред за атакуване недействителността на проданта би накърнило правото на защита на лицето, чиято сфера е засегната от нея.
Обжалваното решение е постановено в противоречие с дадения отговор на повдигнатия процесуалноправен въпрос, което налага отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл.293, ал.3 ГПК.
При новото разглеждане на спора, в зависимост от неговия изход, въззивният съд следва да разпредели отговорността за разноските и за касационното производство – чл.294, ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 55/08.05.2019 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.гр.д.№ 166/2019 г., с което е с което е обезсилено решение № 2127/07.12.2018 г. на Окръжен съд Варна по гр.д. № 169/2018 г. и производството по делото е прекратено.
ВРЪЩА делото да ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: