Върховен касационен съд

Съдебен акт

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 16

гр. София,21.04.2020 г.

Върховният касационен съд на Република България и Върховният административен съд на Република България, смесен петчленен състав, в закрито заседание на тридесет и първи март, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
СТЕФКА КЕМАЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4А по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК.
С определение № 696/21.02.2020г. по гр.д. № 563/2020г., Окръжен съд - Варна е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд – Варна по искова молба с вх. № 11595/22.07.2019г. на И. Т. Г., Т. П. Г. и М. Н. Н. срещу Агенция по вписванията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от издаване на невярно удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права върху имот.
Искова молба с вх. № 11595/22.07.2019г. е подадена първоначално пред Административен съд – Варна, от ищците И. Т. Г. и Т. П. Г., които претендират при условия на активна солидарност сумата 81 500 лева - обезщетение за претърпени от тях имуществени вреди поради невярно удостоверяване в удостоверение с изх. № 2067/2013г. на Служба по вписванията – гр.Варна, равняващи се на стойността на изгубеното от тях вследствие на евикция пожизнено вещно право на ползване върху жилище в [населено място] с кадастрален идентификатор 10135.2563.363.2.15, заедно с прилежащото му избено помещение, и от ищцата М. Н. Н., която претендира сумата 81 500 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на невярно удостоверяване в удостоверение с изх. № 2067/2013г. на Служба по вписванията – гр.Варна, равняващи се на стойността на изгубеното от нея право на собственост върху същия горепосочен недвижим имот. С протоколно определение от 27.01.2019г. по адм.дело № 2064/2019г. Административен съд – Варна е счел, че не е компетентен да се произнесе по предявените искове, приемайки, че удостоверенията за наличие или липса на тежести, са изрично уредени от ГПК като нотариални удостоверявания, поради което издаването им като дейност, извършвана в рамките на охранително производство, не е административна и компетентни да се произнесат по иск за вреди от неправомерни действия на служители на Агенцията по вписвания в тези охранителни производства са общите съдилища, съгласно изричната повеля на чл. 569 ГПК. По тези съображения е изпратил делото по компетентност на Окръжен съд - Варна.
С определение № 696/21.02.2020г. по гр.д. № 563/2020г., Окръжен съд - Варна е счел, че дейността по издаване на предвидените в чл. 47 от Правилника за вписванията удостоверения за имот, в които се означават вписванията, отбелязванията и заличаванията за тежести и права по отношение на имота, е административна по своя характер, тъй като разпореждането за издаване на документа е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Позовал се е на пар. 1, т. 2 от ДР към Закона за Администрацията, съгласно който издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, представлява административна услуга, поради което е приел, че щом вредите са нанесени в резултат на административна дейност, компетентен да се произнесе по спора е Административен съд - Варна. С оглед на това и на основание чл. 135, ал. 4 АПК е повдигнал настоящия спор за подсъдност пред петчленен състав на съдии от ВКС и ВАС.
Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС намира, че компетентен да се произнесе по подадената искова молба с вх. № 11595/22.07.2019г. е Окръжен съд - Варна .
Съгласно разпоредбата на чл. 569, т. 5 и т. 7 ГПК вписванията, отбелязванията и заличаванията в предвидените от закона случаи, както и издаването на удостоверения за наличието или липсата на тежести представляват нотариални удостоверявания. По своята същност производството по вписване, съответно и по издаване на справки и удостоверения за извършени вписвания, отбелязвания и заличавания, е акт на безспорна съдебна администрация, която законодателят изрично е регламентирал като вид нотариално удостоверяване с оглед субсидиарното прилагане на правилата за охранителните и нотариалните производства, в който смисъл са и мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2015 г. по т. д. № 7/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Макар съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията последната да е уредена като администрация към Министъра на правосъдието, службите по вписванията извършват вписвания, заличавания и отбелязвания по разпореждане на съдия по вписванията, издадени в рамките на едностранно и безспорно производство. Заключителните актове в това охранително по своя характер производство, не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, тъй като с тях нито се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, нито представляват волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Правилното или погрешно удостоверяване на вписано обстоятелство, каквото е в процесния случай издаването на удостоверение, в което не е отразено наличието на вписана върху имота обезпечителна възбрана, е негодно както да породи или погаси права, респ. задължения, така и да спомогне или възпрепятства тяхното упражняване. В този смисъл и позоваването на пар. 1, т. 2, б. “а” от Допълнителните разпоредби към Закона за администрацията е несъстоятелно. С разпоредбата е обявена за административна услуга онази дейност, в резултат на която се издават индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК, които удостоверяват факти с правно значение /такива могат да бъдат, например, актовете за гражданско състояние и свидетелства за завършено образование/, тъй като същите, макар само да удостоверяват факт, притежават характеристиките на административен акт, доколкото наличието им е необходимо за съществуването или упражняването на субективни права, произтичащи от факта. От изложеното следва, че отговорността за незаконосъобразни действия на служители на Агенцията по вписванията при осъществяване на дейност по извършване на вписване в имотния регистър следва да се реализира по общия исков ред. Цитираното от Окръжен съд – Варна определение № 30 от 28.10.2016г. по гр. д. № 17/2016г. на петчленен състав на ВКС и ВАС остава изолирано, като направените в него правни изводи не са споделени в последващите определения /цитирани по-долу/, постановени от смесени състави на ВКС и ВАС по чл. 135, ал. 4 от АПК при разрешаването на подобни спорове за подсъдност. В подкрепа на възприетото от настоящия петчленен смесен състав становище е и т. 7 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по тълк. дело № 2/2014г. на ОСГК на ВКС и на Първа и Втора колегия на ВАС, касаещо регистърното производство по ЗТР, осъществявано от службите по вписванията.
С оглед на изложеното, исковата молба на И. Т. Г., Т. П. Г. и М. Н. Н. срещу Агенцията по вписванията, с която се претендират обезщетения за вреди от противоправни действия на служители на Агенцията по вписванията, изразяващи се в издаване на нотариални удостоверявания в производства по безспорна съдебна администрация по чл. 569, т. 5 и 7 ГПК , следва да се квалифицира по чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД и е в компетентността на общите граждански съдилища. В този смисъл са о пределение № 50 от 04.09.2017г. по д. № 22/2017г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, определение № 79 от 6.08.2018г. по д. № 30/2018г. на петчленен състав на ВКС и ВАС, определение № 26 от 26.02.2019г. по д. № 3/2019г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС и определение № 468/06.11.2019г. по гр.д. № 3479/2019 г. на ВКС, III г.о., които настоящият състав споделя.
Воден от изложеното, петчленният състав на Върховният касационен съд и на Върховният административен съд, формиран на основание чл. 135, ал. 4 АПК

О П Р Е Д Е Л И :

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по искова молба с вх. № 11595/22.07.2019г. на И. Т. Г., Т. П. Г. и М. Н. Н. срещу Агенцията по вписванията, е Окръжен съд - Варна.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: