Върховен касационен съд

6

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3859 по описа за 2019 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] против решение № 176 от 15.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 61 по описа за 2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е отменено решение № 274 от 10.12.2018 г. по гр.д. № 112 по описа за 2018 г. на Ловешкия окръжен съд и е постановено друго за осъждане на [община] да заплати на основание чл.50 от ЗЗД на Д. Ч. Д. 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, на Л. Д. Д. 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 4 385,60 паунда обезщетение за имуществени вреди/разходи за погребение/ и на М. Б. Д. 40 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, причинени от станалата на 6.11.2015 г. злополука, довела до кончината на Й. А. Д. в резултат на срутище в местността „М.“.
Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Ответниците по касационната жалба Д. Ч. Д., Л. Д. Д. и М. Б. Д. я оспорват и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:
Касационната жалба на [община] срещу решението на Великотърновския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с цена над 5 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с определение № 288 от 13.04.2020 г. по настоящото дело по следния въпрос:
Трябва ли при преценката на съда относно непредвидимостта и непредотвратимостта на събитието, за което се твърди, че съставлява непреодолима сила, да се изхожда от конкретната фактическа обстановка, включително от съществуващата нормативна база и от наложилата се обществена практика, или тази преценка трябва да се извършва въобще и по принцип, единствено с оглед абстрактните възможности на обществото като цяло? Каква е грижата, която добрият стопанин /собственик/ трябва да полага, за да предвижда и да предотвратява настъпването на вреди от притежаваната от него вещ и над която грижа-при наличието на настъпил природен феномен, е налице непреодолиматата сила, изключваща отговорността по чл.50 от ЗЗД? Съставляват ли непреодолима сила, изключваща отговорността по чл.50 от ЗЗД, срутищни процеси, свързани със загуба на устойчивост и обрушване на единични или групи скални блокове, при които процесите на обрушване са краткотрайни и практически мигновени, което предполага изключително кратко време на подготвителния/предупредителния/ начален етап на процеса, както и бързото протичане на самото обрушване?
В правната литература е прието, че непредвидимостта и непредотвратимостта са характеристики на случайното събитие/непреодолимата сила/, които са относителни и зависят от развитието на науката, техниката и обществените отношения. Според проф.Иван Апостолов обективната невъзможност е релативно понятие. С развитието на науката и усъвършенстването на техниката става възможно и осъществяването на резултати, които преди това са били смятани за непостижими. Невъзможното вчера е възможно днес и съобразно с това се мени и конкретното понятие за физическа невъзможност /проф.Иван Апостолов, „Облигационно право. Общо учение за облигацията. Част първа“ фототипно издание на БАН от 1990 г., стр. 237/. До същия извод достига и проф. Ангел Калайджиев в „Облигационно право. Обща част“, шесто издание от 2013 г., стр.329. Според него непреодолимостта не е абсолютна и както непреодолимостта, така и невъзможността имат относителен характер и се изменят с развитието на науката, техниката и обществените отношения. При преценката за наличието на непреодолимост на случайното събитие и невъзможност да се предотвратят вредоносните последици трябва да се изхожда обаче не от общи и абстрактни критерии и от най-върховите постижения на науката, техниката и обществото, а само от практикуваните средства и достъпните възможности. Онова, което не може да се достави с такива средства и възможности, остава невъзможно от практическо и от правно гледище и тогава, когато извършването му би било възможно при прилагане на такива научни и технически методи, невлезли още в практиката на обмена, които страните не са могли да имат предвид /Иван Апостолов, „Облигационно право. Общо учение за облигацията. Част първа“ фототипно издание на БАН от 1990 г., стр. 237/.
В действащото право общата разпоредба, съдържаща дефиниция на непреодолимата сила е чл.306, ал.2 от Търговския закон, който я определя като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. В чл. 79, т.1 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки/ ратифицирана, обнародвана в ДВ бр.23 от 1990 г./. също е дадено определение на непреодолима сила, която води до освобождаване от отговорност. В нормата е посочено, че страна не отговаря за неизпълнение на което и да е от задълженията си, ако докаже, че неизпълнението се дължи на препятствие извън нейния контрол и че не би могло разумно да се очаква от нея да го вземе предвид при сключване на договора, както и да избегне или да преодолее било него, било неговите последици . За частните случаи при увреждане, причинено от злополука в транспортно средство, дефиницията на непреодолимата сила е дадена в разпоредбата на чл.43 от Закона за автомобилните превози/ ДВ, бр. 82 от 17.09.1999 г./. Според тази разпоредба превозвачът се освобождава от отговорност, ако увреждането по чл. 42 от закона е причинено от обстоятелства, които превозвачът, независимо от взетите от него мерки според особеностите на случая, не може да избегне или последиците от които не може да предотврати (непреодолима сила). От тази нормативна уредба следва, че не само събитието трябва да е непредвидено и непредотвратимо, но трябва да са непредвидени и непредотвратими и неговите последици, тоест-самото увреждане. В този смисъл е и практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд. Така например в решение 316-70 на І ГО на ВС се приема, че ако пропадането на определена скална маса трудно може да бъде предвидено, или дори съвсем не може да бъде предвидено, това не означава ,че настъпилото срутване се дължи на непреодолима сила. Средства и възможности за укрепване на пластовете безспорно е имало и ако е било извършено, не би било допуснато срутването. В решения № 2633 от 19.10.1972 по гр.д. № 1716/1972 г. и № 1769 от 1979 г. на І ГО на ВС се сочи, че за освобождаване от отговорност трябва да има не само непредвидимост и неизбежност както на увреждането, така и на причинната връзка между него и увреждането. Следователно, макар първоначалното събитие да е било непредвидимо и неотстранимо, влиянието му върху вещта би могло да бъде предвидено, а последиците-предвидени и избегнати. Същият извод за необходимостта да не могат да бъдат предвидени последиците от събитието, се съдържа и в по-новата практика/решение № 6 от 27.02.2013 г. по търговско дело № 1028/2011 г. на ВКС/.
В обобщение следва да се приеме, че непреодолима сила като обстоятелство, освобождаващо от отговорност по чл.50 от ЗЗД собственика на вещта за причинените от нея вреди е такова непредвидимо и непредотвратимо събитие, което не може да бъде избегнато, или последиците от него не могат да бъдат предотвратени, посредством общоприложимите към момента средства и възможности на науката и техниката.

При този отговор на поставения въпрос по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:
В исковата молба Д. Ч. Д., Л. Д. Д. и М. Б. Д. са посочили, че са наследници на И. А. Д., който е починал на 6.11.2015 г. по време на разходка по екопътеката в местността „Маарата“, [населено място], тъй като е бил затрупан от внезапно срутила се скална маса. Понеже смъртта е причинена от естествени геологически процеси в недвижим имот, собственост на [община], те са предявили срещу общината частични искове за обезщетяване на неимуществените им вреди за по 30 000 лв. за първите двама и 40 000 лв. за третата ищца, с пълни размери от по 300 000 лв. Л. Д. е предявила и иск за обезщетяване на причинените и неимуществени вреди от 4 385 паунда, състоящи се в разноски за погребението.
В отговора на исковата молба общината е възразила, че вредоносният резултат е настъпил в резултат на явление, представляващо проявление на непреодолима сила.
Според приетата по делото геоложка експертиза срутищните процеси, са характерни за напукани скални масиви и са свързани със загуба на устойчивост и обрушване на единични или групи скални блокове по отделящите ги от останалата част на масива пукнатини. Процесите на обрушване са краткотрайни до практически мигновени, те имат случаен характер, като конкретното им прогнозиране във времето е невъзможно. Може да се прогнозират евентуално опасните места, но в случая, предвид трудния и вертикален терен и покритостта му от гъста растителност, подобна прогноза би била трудна. Вещото лице е заключило, че срутището в местността „Маарата“ практически е било непредвидимо и практически непредотвратимо по отношение на конкретното място, обем и време. Факторите, влияещи върху срутищните процеси, също имат характер на случайни събития. Нормативни изисквания за геоложки проучвания за този тип обекти няма. При установена срутищна опасност технически е възможно тя да бъде предотвратена чрез прилагане на редица методи за укрепване-обмрежаване, стабилизиране с анкерни системи, тампониране и циментация, защита от повърхностни и подземни води, превантивно обрушване на опасни скални блокове. Позовавайки се на изводите на експертизата, Ловешкият окръжен съд е приел, че събитието, довело до смъртта на наследодателя е непреодолима сила, поради което е отхвърлил предявените искове.
Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е уважил предявените искове. Приел е, че срутището, възникнало на 6.11.2015 г., се дължи на свойствата и качествата на вещта и затова общината отговаря за причинените вреди на основание чл.50 от ЗЗД. Според въззивния съд общината не е доказала, че срутището е резултат от непреодолима сила. Обстоятелството, че срутището е трудно предвидимо събитие, не е основание да се направи такъв извод. Съвременните научни постижения позволяват установяването на потенциалното развитие на срутищни процеси в рамките на определена вероятност, макар да не е възможно конкретно прогнозиране на мястото, обхвата и времето на проява. Предвид факта, че процесите на обрушване са периодични и са част от опасни блокове в района на водопадите в преходен период е имало възможност да се предположи развитието на подобни процеси в бъдеще. Техническите възможности за преодоляване и предотвратяване на срутищни процеси в скални откоси са добре известни и приложими. Общината е предприела действия и е изградила екопътека във вид и състояние, което да гарантира безопасността на посетителите едва след инцидента, станал на 6.11.2015 г., а такива е можело да се извършат и преди това. Съществувала е и възможност за обезопасяване на екопътеката. От установената по делото фактическа обстановка и при съобразяване на дадения отговор на въпроса следва да се приеме, че въззивното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. От геоложката експертиза е видно, че свличането на скалната маса е резултат от природен процес, станало е мигновено и не е могло да се прогнозира по време и място, следователно самото събитие, от което е произтекло непозволеното увреждане, действително е непредвидимо и непредотвратимо, както твърди касаторът. Не може да се достигне обаче до същия извод относно последиците от събитието. Според показанията на свидетеля Невен Г. срутването на скални маси е могло да се предположи от наличието на паднали блокове в самата долина/стр.150 по описа на Окръжен съд-Ловеч/. В обясненията си в същото публично съдебно заседание вещото лице Л. посочва, че след като се установи риск от срутване, съществуват методи за преодоляване и предотвратяване настъпването на такива процеси. Налице са два типа методи: активно въздействие или предпазни мерки. Първият тип включва обрушване на опасни късове, укрепване с мрежи или подпорни стени. При втория тип мерки естественият процес бива оставен да се развива, но се предпазва път, съоръжение, сграда по определен начин, като това са стандартни технически мероприятия. В случая туристическата пътека минава непосредствено под ската и би могло да се направи защитна козирка/стр.151/. Следователно би могло да се предвиди, че при срутване на скална маса туристите, движещи се по екопътеката, могат да пострадат. Произшествията биха могли да бъдат предотвратени със съществуващите към момента технически средства/изграждане на козирка над пътеката/, или чрез просто преместване на пътеката далеч от ската. Следователно последиците от събитието са предвидими и предотвратими и в съответствие с отговора на въпроса общината като собственик на терена не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на случайно събитие. Ето защо обжалваното решение като краен резултат следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение


ОСТАВЯ В СИЛА решение № 176 от 15.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 61 по описа за 2019 г. на Великотърновския апелативен съд

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: