Върховен касационен съд

5

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и тринадесета година в състав:



Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА



при секретаря Ю.Георгиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1247 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.08.2012г. по гр.д.№5918/2011г., с което ГС София е отхвърлил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
С определение от 14.03.2013г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпросите: възниква ли право да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, когато не е платена напълно уговорената в него цена и за възможността да се уважи иск по чл.19, ал.3 ЗЗД при неизпълнение на купувача предизвикано от поведение на другата страна по договора по смисъла на чл.90, ал.2 ЗЗД.
Жалбоподателят Ч. Р. С., чрез процесуалния си представител в писмени бележки поддържа, че обжалваното решение е неправилно, моли да бъде отменено и да бъде уважен предявения от него иск.
Ответникът Е. П. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Върховният касационен съд, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявеният от Ч. Р. срещу Е. П. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ГПК за обявяване за окончателен сключения на 31.01.2001г. предварителен договор за продажба на апартамент № 4, находящ се в [населено място]., [улица], №17-19, вх.А, ет.3, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.36 кв.м., заедно с таванско помещение при съседи: коридор, С. Й., [улица], К. И. и Л. П., заедно с 5.29/ 100 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, цялото с площ от 1 074 кв.м., съставляващо парцел I-203 от кв. 88 по пл. на [населено място]. м. Л., при съседи по скица: [улица], [улица], парцел II-203, X.-202, за сумата 35 000 лева.
Установено е по делото, че на 29.01.2001г. Е. П. е придобила правото на собственост върху процесния апартамент с нот.акт № 40/2001г. на нотариус с район на действие Софийски районен съд и е дарила същия с нот.акт № 165/2005 г. на нотариус с район на действие – Софийски районен съд от 14.07.2005г. на баща си П. Т. процесния апартамент. Установено е също така, че с влязло в сила решение на Софийски районен съд от 30.11.2007г. по гр.д. № 9048/ 2007г., договорът за дарение, обективиран в нотариален акт № 165, том I, дело № 181/ 2005г. е обявен за недействителен по отношение на Ч. Р. на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Прието е за установено от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че ищецът - жалбоподател е изплатил на ответницата сумата в общ размер на 31 461,71 лева, като незаплатената част от уговорената с предварителния договор цена възлиза на 3 538.29 лева. Вещото лице е посочило, че сумата от 31 461,71 лева е платена на вноски, 23 от които са платени в срок до подавана на исковата молба, като последната от тях е заплатена на 03.12.2004г. Според заключението на съдебно-оценителна експертиза след предявяване на иска – на 24.11.2009 г. е платена последна вноска в размер на 1 752 лева.
При тези данни съдът е счел, че действието на договора не е прекратено, но исковата претенция е неоснователна, тъй като не е настъпила изискуемостта на задължението на ответницата за заключване на окончателен договор. Счел е, че в представения предварителен договор е уговорено окончателният договор да бъде сключен в срок до три дни след окончателното изплащане на уговорената цена, т.е. възникването на потестативното право на ищеца да иска обявяване на предварителния договор за окончателен е поставено в зависимост от изплащането на цената на имота, а Ч. Р. е заплатил на Е. П. до предявяване на иска е само сумата 31 461.71 лева, с оглед на което е прието, че не е платил пълния размер на уговорената с договора цена /от 35 000 лева/
Допуснато е касационно обжалване по въпросите: възниква ли право да се иска обявяване на предварителния договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, когато не е платена напълно уговорената в него цена и за възможността да се уважи иск по чл.19, ал.3 ЗЗД при неизпълнение на купувача предизвикано от поведение на другата страна по договора по смисъла на чл.90, ал.2 ЗЗД на основание чл.280, ал.1 ГПК.
Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с практиката на ВКС, изразена и в постановени по реда на чл.290 ГПК решения, представени от жалбоподателя: решение от 08.07.2010г. по гр.д.№349/2009г., ІІІг.о. на ВКС, решение от 01.07.2011г. по гр.д.№207/2010г., ІІ т.о. на ВКС. В същата се приема, че неплащането на цената не е основание за отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и ищецът разполага с потестативното право да иска обявяване на предварителния договор за окончателен и ако не е заплатил цената-изцяло или отчасти, както и, че ако насрещната страна счита, че ищецът е неизправен, тя може да се брани с възражение за неизпълнен двустранен договор, съгласно чл.90 ЗЗД, но неизправността на ищеца не е основание за отхвърляне на конститутивния иск за сключване на окончателен договор.
С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че постановеното от въззивният съд решение е неправилно и следва да се отмени. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора, като бъде уважен предявения иск. Правилно е прието от въззивният съд, че възражението на ответницата, че процесният предварителен договор е развален, е неоснователно, тъй като това не е доказано по делото. С оглед дадения по-горе отговор на въпросите, послужили като основание за допускане на касационното обжалване, в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е достигнал до извода, че възникването на потестативното право на ищеца да иска обявяване на предварителния договор за окончателен е поставено в зависимост от изплащането на цената на имота и следва този момент. Установено е по делото, че обешателят по предварителния договор е собственик на имота, предмет на договора, последният е действителен и не е развален, както и че цената е заплатена изцяло към настоящия момент. Ето защо следва да се приеме, че са налице са налице всички предпоставки за уважаване на иска и предварителният договор следва да се обяви за окончателен.
Видно от приложено по делото Удостоверение за данъчна оценка с изх. № 09-06-00/ 0045/ 15.12.2012 г., издадено от С. община, данъчната оценка на процесния недвижим имот е в размер на 121 890,20 лева и тя следва да служи като база за определяне размера на дължимите се от ищеца такси и разноски по прехвърлянето съобразно разпоредбата на чл.289, ал.2 ГПК/отм./, до заплащането на които следва да се впише възбрана върху имота.
Ищецът дължи разноските по прехвърлянето на имота – нотариална такса по сметка на ВКС, съгласно чл.85, ал.2, във връзка с чл.87 ЗННД, определена по раздел ІІ, т.8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, възлизаща на сумата 774,22лева, както и местен данък за придобиване на имота по сметка на С. община в размер на 228,54лева, изчислен на базата на данъчната оценка на имота в размер на 121 890,20 лева.
С оглед разпоредбата на чл.80 ГПК на жалбоподателят не следва да бъдат присъдени разноски по делото, тъй като не е представен списък за направените такива до приключване на устаните състезания пред настоящата инстанция.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение от 03.08.2012г. по гр.д.№5918/2011г. На ГС София и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по отношение на Ч. Р. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], област София град, [улица], №17, вх.А, ап.4 и Е. П. Г., ЕГН [ЕГН], с постаянен адрес [населено място], Б., област София град, [улица], №20, сключения на 31.01.2001г. предварителен договор за продажба на апартамент № 4, находящ се в [населено място], [улица], №17-19, вх.А, ет.3, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88.36 кв.м., заедно със зимнично помещение при съседи: коридор, [улица], Х. и Н. Н., К. И. и Л. П., заедно с таванско помещение при съседи: коридор, С. Й., [улица], К. И. и Л. П., заедно с 5,29/ 100 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавно място, цялото с площ от 1 074 кв.м., съставляващо парцел I-203 от кв. 88 по пл. на [населено място]. м. Л., при съседи по скица: [улица], [улица], парцел II-203, X.-202, за сумата 35 000 лева, изплатено изцяло на продавача.

ОСЪЖДА Ч. Р. С., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], област София град, [улица], №17, вх.А, ап.4, да заплати в приход на ТДД – сумата 228, 54/двеста двадесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, на основание чл.45, във връзка с чл.47, ал.2 ЗМДТ, както и да заплати по сметката на Върховния касационен съд такса в размер на 774,22лева/ седемстотин седемдесет и четири лева и двадесет и две стотинки_/ на основание чл.87 ЗННД/, за които суми да се впише служебно възбрана върху имота, на основание чл.298, ал.2 ГПК.
Препис от настоящото решение да се издаде на ищеца Ч. Р. С. след представяне на доказателства за внасяне на определения местен данък и държавна такса и на удостоверение, че Е. П. Г. не дължат публични държавни и общински вземания, за което да му бъде издадено съдебно удостоверение.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: