Върховен касационен съд

Съдебен акт

РЕШЕНИЕ

№ 103

София 01.08.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 05.04.2017 (пети април две хиляди и седемнадесета) година в състав:

Председател : Борислав Белазелков

Членове: Борис Илиев

Димитър Димитров


при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 61 323 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 149 220/02.12.2015 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу решение № 6985/16.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 5455/2014 година.
Касационната жалба на [фирма] [населено място] е насочена срещу частта от решение № 6985/16.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 5455/2014 година, с която касаторът, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 12 413.18 лева, представляваща изтекла за периода от 27.11.2007 година до 19.11.2012 година законна лихва за забава върху сумата от 20 909.97 лева по фактура № 10 135/27.11.2007 година, за която сума предявеният срещу касатора иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ е отхвърлен с влязло в сила решение поради извършено прихващане. В жалбата са изложени твърдения за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост. Направено е искане въззивното решение да се отмени в обжалваната част и да се постанови друго, с което предявеният от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде отхвърлен.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 28 465/01.03.2016 година, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение като атакуваното с нея решение бъде потвърдено.
Третото лице помагач на страната на [фирма] [населено място], а именно [фирма] [населено място] не е подало отговор на касационната жалба като не е изразило становище по допустимостта и основателността на същата.
С постановеното по делото определение № 42/16.01.2017 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за това от кой момент поражда действие извършеното извънсъдебно, респективно съдебно прихващане и за последиците на този момент по отношение на евентуалното акцесорно задължение за обезщетение за забава върху насрещното задължение за периода от изискуемостта на последното до момента на изявлението на длъжника за извършване на прихващането. По така поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението. Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на извършването на изявлението по чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно действие като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши. Възможно е между страните да съществува спор за едно от двете или и за двете задължения. Спорът може да се отнася до съществуването на вземането, до неговата нищожност или унищожаемост, до изискуемостта му или до размера му. Затова по силата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е възможно действието на прихващането да бъде поставено под условие, а именно спорът да бъде отнесен до съда и спорното вземане да бъде установено със съдебно решение В тези случаи влизането в сила на съдебното решение, с което се установява вземането има характера на сбъдването на отлагателното условие, под което е направено прихващането и от този момент изявлението за това ще породи действие. Това действие обаче ще има обратна сила, което изрично е посочено в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. прихващането винаги има обратно действие, независимо от това дали се касае до прихващане с безспорно вземане или за такова със спорно вземане, което е поставено под условие, съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Този извод следва както от граматическото, така и от систематическото тълкуване на разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД. За да настъпят последиците от прихващането вземането на прихващащия трябва да съществува както към момента, в който то може да се извърши, така и към момента на извършването на компенсаторното изявление, а когато последното е поставено под условие и към момента на сбъдването на условието.
В случаите, когато при предявен иск ответникът по него направи възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане със свое вземане към ищеца съдът ще трябва да разгледа това възражение и да се произнесе по отношение на него. С това възражение ответникът твърди, че искът е неоснователен, тъй като вземането на ищеца, до размера на предявеното с възражението насрещно вземане, е погасено чрез извършено прихващане. При това в ГПК, освен правилото на чл. 298, ал. 4 от ГПК, не се съдържат специални правила по отношение на правото на прихващане и упражняването му, поради което приложение намират тези, установени с разпоредбите на чл. 103-чл. 105 от ЗЗД. От същите е видно, че решаващо за прихващането е изявлението на една от страните по реда на чл. 104, ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, което е насочено към насрещната страна в правоотношението. С направеното в исковото производство възражение за прихващане това изявление не се променя от такова насочено към насрещната страна, в такова отправено до съда с искане последния да извърши прихващане. С оглед на това, съдът извършва проверка за това дали са били налице предпоставките за прихващане, осъществили ли са се те и към кой момент, като намери, че възражението е неоснователно ще уважи иска, а ако го намери за основателно ще отхвърли иска до размера на заявеното с възражението вземане. Затова произнасянето на съда се свежда до това дали е налице прихващане и до обявяване на последиците от същото. В този случай по силата на чл. 298, ал. 4 от ГПК решението ще се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на разрешеното с него възражение за прихващане. Със сила на пресъдено нещо се установява както съществуването на твърдяното от ответника вземане, както към момента на възникване на възможността за извършване на прихващането, така и към момента на извършване на изявлението за това, така и последващото му несъществуване поради това, че същото е погасено предвид осъщественото прихващане. В случаите, когато възражението за прихващане е направено под условие, а именно, ако съдът приеме за неоснователни останалите възражения на ответника срещу иска, то силата на присъдено нещо обхваща съществуването на вземането на ответника към момента на възникване на възможността за прихващане, така и към момента на сбъдването на условието по чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, а именно момента на приключване на устните състезания, но също така установява и несъществуването му поради обратното действие на прихващането. В случаите когато едно от двете вземания-това на ищеца и на ответника, или едно от двете е спорно, то трябва да се счита, че прихващането е предявено под предвиденото в разпоредбата на чл. 104, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД условие, при сбъдването на което настъпват предвидените в чл. 104, ал. 2 от ЗЗД последици. Условието е относимо към самото изявление, а не е искане до съда да извърши прихващането. В този случай постановяването на съдебното решение е условие за настъпване на погасителните последици на прихващането, но не е техен източник. Сбъдването на условието настъпва от момента на влизането на решението в сила. Същото обаче не създава ликвидност на вземането (като установено по основание и размер), като предпоставка за прихващането, а само я установява. Силата на присъдено нещо има само установително действие, в отношенията между страните, поради което от правилото на чл. 298, ал. 4 от ГПК не може да бъде направен извод, че прихващането настъпва със съдебното решение. Освен това правилото се прилага еднакво както за спорните, така и за безспорните вземания. По отношение на вторите компенсаторния ефект настъпва в момента по чл. 104, ал. 2 от ЗЗД и при липса посочено в чл. 298, ал. 4 от ГПК изключение не може да се приеме, че тази разпоредба предвижда друг момент за осъществяване на прихващането по отношение на спорните вземания. За да се счете, че при спорните вземания прихващането се извършва със съдебното решение то на същото трябва да бъде придадено конститутивно действие. За такова действие е необходима изрична законова разпоредба, каквато в случая не е налице, а с оглед на горното същото не може да бъде изведено и по тълкувателен път от разпоредбите на чл. 298, ал. 4 от ГПК и чл. 104, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. От тълкуването на двете разпоредби не може да бъде направен извод както за това, че решението по възражението за прихващане има конститутивно действие, така и за това, че прихващането има действие от влизането на съдебното решение. Самото решение установява съществуването на вземането, не само към момента на приключване на устните състезания, а и с обратна сила към момента на възникването му, което означава, че и ликвидността на същото трябва да се счита установена към този момент. Вземането не може да придобие качеството ликвидност (като установено по основание и размер) въз основа на съдебното решение, тъй като то само установява вземането, но не е условие за това вземането за придобие определено правно качество. Последното означава да се придаде конститутивно действие на съдебното решение по възражението за прихващане, каквото законът не му е признал. Съдебното решение установява със сила на присъдено нещо съществуването на вземането не само към момента на приключване на устните състезания, но и към момента, в който същото е възникнало. Затова съдебното решение не е предпоставка за възникване на предвидените в чл. 103, ал. 1 от ЗЗД предпоставки за извършване на прихващането като от тази разпоредба не следва извод за това че решението по възражението за прихващане има конститутивно действие или за това че прихващането има действие от влизането на съдебното решение. С оглед на това във всички случаи прихващането поражда действие от предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД. Този извод следва и от това, че възражението за прихващане в исковия процес не води до спиране на погасителната давност по отношение на вземането на ответника. Съществува възможност тази давност да изтече по време на съдебното производство и това ще направи прихващането невъзможно, ако бъде прието, че прихващането поражда действие от момента на съдебното решение. Този извод обаче ще противоречи на разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД, последиците от която не са поставени в зависимост от тава дали вземането на ответника е безспорно или е било предмет на производство по предявено в исковия процес възражение за прихващане.
От изложеното следва, че направеното изявление за прихващане винаги има действие към предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент. Действието на прихващането се изразява с това, че двете насрещни вземания се погасяват до размера на по малкото. Обратното действие на прихващането води до това, че задължението на прихващащия се счита погасено към посочения момент. Това води до отпадане на отговорността на лицето за неизпълнение на задължението и за последиците от това неизпълнение. В случаите, когато отговорността е за забавено изпълнение, то прихващащият ще отговаря за забавата, ако същата е настъпила преди предвидения в разпоредбата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД момент, от момента на забавата, до момента, в който прихващането е породило действие.
С оглед на така дадения отговора на правния въпрос, по повод на който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно по следните съображения:
За да постанови решението си съставът на Софийски градски съд е приел, че [фирма] [населено място] дължи на [фирма] [населено място] сумата от сумата от 20 909.97 лева по фактура № 10 135/27.11.2007 година, за която сума второто дружество е предявило срещу първото иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Освен това е прието, че [фирма] [населено място] е направило валидно възражение за прихващане на тази сума със задължения на [фирма] [населено място] в размер на 21 307.06 лева, които са били придобити от касатора с договор за цесия от 04.01.2012 година, сключен с [фирма] [населено място]. Това възражение е счетено за основателно от въззивния съд и тъй като претендираното от [фирма] [населено място] вземане е било в по-малък размер от това на [фирма] [населено място] искът с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ е отхвърлен. По отношение на предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са изложени съображения за това, че фактура № 10 135/27.11.2007 година установява, сключен между [фирма] [населено място], в качеството му на продавач и [фирма] [населено място], в качеството му на купувач договор за покупко-продажба. Посочено е, че при договора за търговска продажба задължението на купувача да плати закупената стока става изискуемо при предаване на стоката освен, ако не е уговорено друго-чл. 327, ал. 1 от ТЗ. Тъй нямало данни да е уговорен друг срок за изпълнение, следвало да се приеме, че [фирма] [населено място] е изпаднало в забава за задължението си да плати цената след доставката на стоките, без за това да е нужна покана от страна на [фирма] [населено място]. Представената фактура обективирала предаването на стоките, тъй като била първичен счетоводен документ, с който доставчикът документирал доставка на стока или услуга към получателя й по аргумент на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС и тъй като била надлежно осчетоводена от [фирма] [населено място]. С оглед на това съставът на Софийски градски съд е приел, че [фирма] [населено място] е изпаднало в забава да плати признатото от него с осчетоводяването на фактурата задължение, след датата на издаване на същата, която дата обективирала и предаването на стоките. Поради това не са възприети твърденията на [фирма] [населено място], че не е изпаднало в забава за задължението по фактура № 10 135/27.11.2007 година преди подаване на исковата молба. Прието е, че не следва да се обсъжда направеното от [фирма] [населено място] възражение за изтекла погасителна давност за част от вземането за лихви, тъй като се правело за пръв път пред въззивната инстанция и доколкото не е било направено своевременно в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК се явявало преклудирано по смисъла на чл. 133 от ГПК.
Предявеният от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ е бил за вземане основано на договор за покупко-продажба, удостоверен с фактура № 10 135/27.11.2007 година, като съставът на Софийски градски съд е приел, че същото е станало изискуемо на датата на издаване на фактурата-27.11.2007 година. Искът е отхвърлен като е прието, че задълженията на [фирма] [населено място] по този договор са погасени чрез прихващане със задължения на [фирма] [населено място] по фактури № [ЕГН]/01.06.2007 година, фактура № [ЕГН]/23.07.2007 година, фактура № 30000510762/12.09.2007 година, фактура №[ЕИК]/05.10.2007 година и фактура № [ЕГН]/08.10.2007 година. [фирма] [населено място] е придобило тези вземания срещу [фирма] [населено място] въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 04.01.2012 година, сключен с [фирма] [населено място]. Вземанията по тези фактури са станали изискуеми на 30.07.2007 година за първата, на 23.08.2007 година за втората, на 12.10.2007 година за третата, на 05.11.2007 година за четвъртата и на 08.11.2007 година за петата. Това следва и от решение № 1750/12.12.2011 година на Окръжен съд Пловдив, постановено по в. гр. д. № 2209/2011 година, с което са признати вземания в размер на 2297.68 лева по първата от фактурите и 5300.17 лева по втората от тях. С решение № 114/26.07.2013 година, постановено по т. д. № 255/2012 година по описа на ВКС, ТК, І т. о. е признато вземане в размер на 5894.00 лева по третата фактура, в размер на 7529.08 лева по четвъртата и в размер на 286.13 лева по петата фактура. Общият размер на задълженията на [фирма] [населено място] по тези фактури е в размер на 21 307.06 лева, като същите са станали изискуеми преди датата на настъпването на падежа на задължението на [фирма] [населено място] по фактура № 10 135/27.11.2007 година-27.11.2007 година, което е в размер на 20 909.97 лева. С оглед на това, при спазване на правилото на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, прихващането е могло да се извърши в деня на настъпването на изискуемостта на задължението на [фирма] [населено място] по фактура № 10 135/27.11.2007 година, поради което и от този момент е счита настъпил погасителния ефект на направеното от [фирма] [населено място] възражение за прихващане. След като от по силата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД задължението е погасено в деня на настъпване на изискуемостта то с обратна сила отпадат и последиците от забавата на [фирма] [населено място], поради което и то не дължи обезщетение за същата. Предвид на това предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетяване на вредите от тази забава се явява неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
С оглед на изложеното решение № 6985/16.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 5455/2014 година следва да се отмени в частта му, с която е потвърдено решение № ІІ-70-242/07.01.2014 година на Софийски районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 70-ти състав, постановено по гр. д. № 54 788/2012 година, с което [фирма] [населено място] е осъдено, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 12 413.18 лева, представляваща изтекла за периода от 27.11.2007 година до 19.11.2012 година, върху сумата от 20 909.97 лева представляваща продажна цена по фактура № 10 135/27.11.2007 година, както и сумата от 1666.00 лева разноски по делото като ще трябва да се постанови друго такова, с което искът да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора [фирма] [населено място] ще трябва да заплати на [фирма] [населено място] сумата 526.52 лева разноски за производството пред трите съдебни инстанции.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6985/16.10.2015 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено по в. гр. д. № 5455/2014 година, в частта му, с която е потвърдено решение № ІІ-70-242/07.01.2014 година на Софийски районен съд, ІІ-ро гражданско отделение, 70-ти състав, постановено по гр. д. № 54 788/2012 година, с което [фирма] [населено място], [улица] осъдено, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на [фирма] [населено място], район „Ц.”, [улица], ет. 3 сумата от 12 413.18 лева, представляваща изтекла за периода от 27.11.2007 година до 19.11.2012 година, върху сумата от 20 909.97 лева представляваща продажна цена по фактура № 10 135/27.11.2007 година, както и сумата от 1666.00 лева разноски по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] [населено място], район „Ц.”, [улица], ет. 3 срещу [фирма] [населено място], [улица] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 12 413.18 лева, представляваща изтекла за периода от 27.11.2007 година до 19.11.2012 година, върху сумата от 20 909.97 лева представляваща продажна цена по фактура № 10 135/27.11.2007 година.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], район „Ц.”, [улица], ет. 3 да заплати на [фирма] [населено място], [улица] сумата от 526.52 лева разноски за производството пред трите съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на [фирма] [населено място], район „Ц.”, [улица], ет. 3, а именно [фирма] [населено място], район „Ц.”, [улица].
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.