Върховен касационен съд

Съдебен акт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 94


С., 09.03.2011 г.


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Г. ч.гр.д.№24 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №279 от 18.11.2010г. по ч.гр.д.№425/2010г. на Ямболския окръжен съд е потвърдено определение №2020 от 21.09.2010г. по гр.д.№2610/10г. на Ямболския районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения от М. П. иск за делба на 8050 000 обикновени поименни безналични акции от капитала на [фирма], останали в наследство от общия наследодател А. П.. Въззивният съд е приел, че безналичните акции не са материализирани в документ, нямат вещен характер и затова съдебната им делба е недопустима. Съдът се е позовал и на трайната практика на ВКС за недопустимост на делба на облигационни вземания, налични пари, влогове и компенсационни бонове.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищцата М. П.. В нея се поддържа, че безналичните акции са особен вид движими вещи, че по отношение на тях е неприложим режимът на наследяване и делба на облигационни вземания и че ако не се постигне съгласие за доброволната им делба, няма друг способ, по който да бъде ликвидирана имуществената общност върху тях, освен чрез съдебна делба. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпросите: 1. Следва ли делбата на безналични акции да се приравнява на делба на вземания, при положение, че наследилият безналични акции не може съобразно своя дял да иска изпълнение на задължение от акционерното дружество и от трето лице и 2. Допустимо ли е съгласно българското гражданско законодателство да съществува дялова съсобственост, която да не може да бъде прекратена по искане на един от съсобствениците, т.е. която да съществува въпреки несъгласието и противопоставянето на един от съсобствениците. Основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК се поддържа по въпроса допустима ли е съдебната делба на безналични акции, след като тя е единствен способ за реалното им поделяне между наследниците, при липса на взаимно съгласие. Жалбоподателката се позовава на решение №632 от 30.11.2007г. по гр.д.№17/07г. на Смолянския районен съд, с което е извършена съдебна делба на акции. Евентуално по този въпрос се поддържа и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че пряко свързан с проблематиката по конкретното дело е само третият въпрос - дали е допустима съдебна делба на безналични акции. Първият въпрос - за паралела между делбата на вземания и делбата на акции няма самостоятелно значение, тъй като той може да възникне само при аргументирането на отговора по основния въпрос - дали е допустима делбата на акции. Същото се отнася и до втория въпрос – дали българското законодателство допуска дялова съсобственост, която не може да бъде поделена чрез съдебна делба.
По основния въпрос - дали е допустима съдебна делба на акции, действително съществува противоречива съдебна практика, поради което по него следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
С посоченото от жалбоподателката решение №632 от 30.11.2007г. по гр.д.№17/07г. на Смолянския районен съд са разпределени по реда на чл.292 от ГПК /отм./ между двамата съделители акции, останали в наследство от общия наследодател. В дял на единия съделител са поставени акции, “равняващи се на 40,66лв. с номинал 1 лев”, а в дял на другия съделител – акции, “равняващи се на 76,43лв. с номинал 1 лев.”. Решението, с което е допусната делбата е влязло в сила и може да послужи като пример за противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос.
Същевременно, в постоянната практика на ВКС се приема за недопустима съдебната делба на ценни книги, каквито са не само акциите, но и компенсаторните бонове. В този смисъл са например определение №775 от 27.07.09г. по гр.д.№531/09г. на І ГО на ВКС, цитирано от въззивния съд; определение №140 от 13.09.04г. по ч.гр.д.№82/04г. и др. Тази практика е възприета и в обжалваното определение на Ямболския окръжен съд.
Настоящият съдебен състав приема за правилна практиката в посочените определения на ВКС и на Ямболския окръжен съд.
Институтът на съдебната делба има за цел прекратяване на съсобственост върху вещи и вещни права. Това следва пряко както от разпоредбите на материалното право - чл.34 от ЗС, чл.69 от ЗН, така и от текстовете на ГПК за съдебната делба. Способите, по които се извършва делбата във втората и фаза са съобразени с предмета на делбата – т.е. с обстоятелството, че се делят вещи или вещни права. Като се изхожда от спецификата на вещта, при определени условия тя може да бъде възложена на един от съделителите за задоволяване на жилищните му нужди. Ако вещите са повече, делбата им може да бъде извършена чрез теглене на жребий или разпределение по чл.292 от ГПК /отм./, сега чл.353 от ГПК. Ако имотът е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, той се изнася на публична продан. Тези правила не могат да бъдат прилагани по аналогия към ценните книги, които не са вещи, каквито и паралели да се правят между тях. Невъзможността за прилагане на чл.288 от ГПК /отм./, сега чл.349 от ГПК по отношение на акциите е очевидна и не се нуждае от обосновка. Ликвидирането на съсобствеността чрез жребий или по реда на чл.292 от ГПК /отм./, сега чл.353 от ГПК, не би могло да се извърши във всички случаи – например когато броят на акциите не може да бъде поделен без остатък между съделителите, съобразно квотите им на съсобственост / при делба на нечетен брой акции между четен брой съделители с равни дялове и др ./. В тези случаи съдът не може да постави в някой от дяловете по-голям брой акции, отколкото в другия дял, тъй като липсват правила за уравнение на дяловете. От друга страна следва да се има предвид, че акцията е неделима, съгласно чл.177 от ТЗ и делбата и не може да се извърши по начина, по който е процедирал Самоковският районен съд в посоченото от жалбоподателката решение. И на последно място – публичната продан като начин за прекратяване на съсобствеността върху вещи е създадена с оглед обстоятелството, че неделимата вещ не може да бъде ползвана от всички съсобственици – т.е. това е една крайна мярка, която се прилага от съда само когато делбата не може да се извърши по друг начин. Тази мярка ще бъде неудачна по отношение на акциите, тъй като съдът ще лиши съсобствениците от права върху акциите, които те могат да упражняват заедно, макар и чрез пълномощник – чл.177 от ТЗ. Или в обобщение – липсата на правила за поделяне на акциите по съдебен ред не е основание да се прилагат по аналогия правилата на института на съдебната делба, който е създаден само за делба на вещи.
Ценните книги по своята правна природа са по-близо до вземанията, отколкото до вещите. Оттук следва, че те могат да бъдат много лесно поделени от съсобствениците, стига преди това да се отстранят споровете между тях относно размера на дяловете им. В определени случаи акциите могат да се поделят между съсобствениците без остатък, както се поделят и паричните суми или вземанията за парични суми. В случай, че остане такъв остатък и няма съгласие за подялбата му, само той може да остане под режима на чл.177 от ТЗ. С други думи – ако в Ц. депозитар бъде представено удостоверение за наследници, дори и без договор за доброволна делба, следва да се извърши разкриване на персонална партида на заявителя за съответстващия на дела му брой безналични акции. Ако има спор между наследниците за размера на дяловете им, няма пречка този спор да бъде разрешен предварително по съдебен ред, чрез предявяване на иск за наследство – чл.84 от ГПК /отм./, сега чл.110, ал.1 от ГПК и съдебното решение да бъде представено пред Ц. депозитар. Въз основа на това решение лесно може да бъде определен броят акции, които всеки от наследниците е придобил по наследство и за тях да бъдат разкрити персонални партиди, а в случай на остатък, който не е поделен чрез доброволна делба, само той да остане под режима на чл.177 от ТЗ.
По изложените съображения настоящият състав приема, че съдебната делба на акции е недопустима, както правилно е приел и въззивният съд в обжалваното определение. Частната жалба срещу това определение е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на определение №279 от 18.11.2010г. по ч.гр.д.№425/2010г. на Ямболския окръжен съд.
ПОТВЪРЖДАВА определение №279 от 18.11.2010г. по ч.гр.д.№425/2010г. на Ямболския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: