Върховен касационен съд

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА като изслуша докладваното от съдия Генковска ч.т.д. № 1280 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Подадена е частна жалба от ОП-К. против определение № 905/16.03.2018г. по ч.гр.д. № 1231/2018г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 21.02.2018г. по т.д. № 11/2018г. на Окръжен съд – Кюстендил за прекратяване на производството по делото.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният касатор счита, че е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ, тъй като няма данни наследниците на едноличния собственик на капитала на [фирма] да са поискали на осн.чл.157, ал.1 ТЗ вписване на нов управител или вписване на прекратяване на дружеството. Иска се отмяна на атакуваното въззивно определение и връщане на делото на КОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, І отделение, намира следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ за прекратяване на търговско дружество [фирма] поради настъпила смърт на управителя и едноличен собственик на капитала в същото дружество, с оглед на който факт повече от 3 месеца дружеството е останало без вписан управител. С оглед вида на търговското дружество САС е приел, че следва да се приложи специалното правило на чл.157, ал.1 ТЗ и дружеството да се счита прекратено по силата на закона. Тъй като целената правна промяна с предявяването на иска по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ е вече настъпила, то за ищецът липсва правен интерес от продължаване на производството.
След преценка на доводите на касатора в частната касационна жалба и изложението към нея, ВКС намира, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване.
На основание чл.274, ал.3 вр. чл.280, ал.1 ГПК преди да пристъпи към разглеждане на частната касационна жалба по същество, ВКС следва да се произнесе дали са налице изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнителни основания за допускането й до касационен контрол. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Касаторът е този, който е длъжен да посочи конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, т.е. който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В тези определени от касатора рамки ВКС е длъжен да селектира частната касационна жалба.
В настоящия случай ВКС констатира, че частният касатор не е формулирал изричен правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, а единствено се позовава на наличие на основание по чл.280, ал.2 ГПК. След извършена служебна проверка съставът на касационната инстанция счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване поради евентуална нищожност или недопустимост на съдебния акт на САС.
Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното определение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. В случая въпросът за допустимостта на предявения иск по чл.155, ал.1, т.3 ГПК е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл.130 ГПК служебна проверка за наличие на абсолютни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск. Въззивният съд не е съобразил, че се касае до конститутивен иск, чиято правна последица – прекратяване на търговското дружество настъпва по силата на съдебното решение, което е основание за вписване в търговския регистър на подлежащите на вписване обстоятелства при прекратяване и ликвидацията на търговско дружество, на осн. чл.14 ЗТРРЮЛНС. В хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ правото да подаде заявление за вписване на горепосочените обстоятелства, принадлежи единствено на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на Е., на осн.чл.15, ал.1, т.3 ЗТРРЮЛСЦ вр.чл.157, ал.1 ТЗ. Следователно при твърдение за настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на Е. и за липса на данни лицата, които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно легтитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл.155, ал.1, т.3 ТЗ.
Поради изложеното обжалваното определение на САС и потвърденото с него прекратително определение на окръжния съд следва да се отменят и делото да се върне на КОС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ определение № 905/16.03.2018г. по ч.гр.д. № 1231/2018г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение от 21.02.2018г. по т.д. № 11/2018г. на Окръжен съд – Кюстендил.
ВРЪЩА делото на ОС-Кюстендил за продължаване на съдопроизводствените действия.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: