Върховен касационен съд

1

3

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на тринадесети юни две хиляди и седемнадесета година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 3560/2016 година и за да се произнесе, взе предвид :


Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С въззивно решение № 2866 от 30.05.2016 г. по в.гр.д. № 68/2016 г. на Благоевградския окръжен съд е отменено решение № 3568 от 15.12.2015 г. по гр.д. № 508/2014 г. на Районен съд- Гоце Делчев в частта, с която е К. А. С. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да предаде на К. Б. Т. владението върху 56.23 кв.м, съответстващи на полагащите се за ползване на ищцата идеални части от съсобствен ПИ с идентификатор 17395.501.2144 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], и е постановено друго, с което К. А. С. е осъдена да предаде на К. Б. Т. владението върху 56.73/366 идеални части от този имот. Със същото решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която на основание чл. 109 ЗС К. А. С. е осъдена да премахне бетонна ограда с височина около 0.50 м, находяща се в описания поземлен имот.
Въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от К. А. С. чрез нейния процесуален представител адв. К. Б.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 108 ЗС за осъждането й да предаде владението върху посочените в диспозитива идеални части, тъй като владението й не е без основание предвид обстоятелството, че е съсобственик на процесния имот.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация К. Б. Т. е изразила становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 186 от 29.03.2017 г. въззивното решение в частта по иска по чл. 108 ЗС е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по въпроса за възможността да се води иск за ревандикация на идеални части от недвижим имот между съсобственици, които ползват имота, когато ползването от някой от съсобствениците надхвърля обема на правата му в съсобствеността.
По този въпрос настоящият състав приема следното:
Съгласно чл. 108 ЗС , собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. В правната литература ревандикационният иск се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предпоставките за уважаването му са да се установи, че ищецът е собственик на заявената за ревандикация вещ, че тази вещ се владее от ответника и че последният няма противопоставимо на собственика основание за владението или държането на вещта. Искът за ревандикация може да се предяви не само срещу трето лице, но и срещу съсобственик, който ползва цялата вещ и не допуска ищеца да я ползва съобразно правата си. Когато съсобствената вещ се ползва от всички съсобственици, но упражняваната от тях фактическа власт не съответства на обема на правата им, интересът на съсобственика, чието право е нарушено, е да получи фактическа власт върху реална част от имота, съответстваща на правата му. В тази хипотеза търсената с иска по чл. 108 ЗС може да бъде постигната едва след разпределение на ползването на съсобствената вещ по реда на чл. 32 ЗС. С., на когото е предоставено по този ред ползването на реална част от вещта, може да иска предаване на владението върху нея от останалите съсобственици. Дотогава всеки съсобственик има противопоставимо на останалите съсобственици право да ползва цялата вещ, съгласно чл. 31, ал.1 ЗС, в пределите на взаимните ограничения, произтичащи от наличието на множество еднородни права върху един и същ обект.
При този отговор на поставения въпрос въззивното решение в частта, с която К. А. С. е осъдена да предаде на К. Б. Т. владението върху 56.73/366 идеални части от този имот, е неправилно. По делото е безспорно установено, че на основание наследство и дарение ищцата К. Б. Т. се легитимира като собственик на 266/366 ид. части от имота, ведно със застроената в югозападната част паянтова жилищна сграда. Останалите 100/366 идеални части са собственост на К. С., която е собственик и на застроената в северната част жилищна сграда. Ползването на съсобственото дворно място не е разпределено между тях, поради което ищцата не може да иска предаване на владението върху реална част от него. Това е преценено от въззивния съд, но неправилно е прието, че с оглед наличието на съсобственост претенцията следва да бъде уважена за предаване на владението върху идеални части. Този извод не кореспондира с търсената с иска защита, насочена към предаване на владението върху описаната в исковата молба реална част от съсобствения имот. Тъй като всеки от съсобствениците може да си служи с цялата вещ, упражняваната от него фактическа власт върху коя да е реална част от съсобствения имот, не е без основание.
По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която К. А. С. е осъдена да предаде на К. Б. Т. владението върху 56.73/366 идеални части от този имот и в тази част искът за ревандикация бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2866 от 30.05.2016 г. по в.гр.д. № 68/2016 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която К. А. С. е осъдена да предаде на К. Б. Т. владението върху 56.73/366 ид. части от съсобствен ПИ с идентификатор 17395.501.2144 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], вместо което ПОСТАНОВАВА:
ОТХВЪРЛЯ в осъдителната част предявения от К. Б. Т. против К. А. С. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху 56.23 кв.м от ПИ с идентификатор 17395.501.2144 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: