5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
[населено място],21.06.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито съдебно заседание на десети юни , през две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2413 / 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на „Ворас„ЕООД,чрез назначения на страната особен представител С. С., против решение № 1084/02.05.2018 г. по т.д.№ 4230/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1138/15.06.22017 г. по т.д.№ 6465/2014 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение, по предявения от Прокуратурата на Република България иск, с правно основание чл.155 т.3 ТЗ, е прекратено дружеството „Ворас„ ЕООД , със седалище и адрес на управление [населено място], ул.„Суходолска„ №34. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Намира, че събраните доказателства не обосновават извод за невписан управител на дружеството, в продължение на три месеца, съгласно хипотезиса на чл.155 т.3 ТЗ.
Ответната страна – Прокуратура на Република България - оспорва касационната жалба и подкрепя въззивното решение, като правилно, поддържайки тезата , че прекратяването на дружеството , съгласно чл.157 ал.1 ТЗ – при смърт на едноличния собственик на капитала - не настъпва по право, а следва да се постанови с решение на съда, доколкото в неговите правомощия е да прецени останалите предпоставки – предвидено ли е друго или не желаят ли наследниците да продължат дейността на дружеството. Ако би се приела недопустимост на настоящия иск, производство по ликвидация на търговското дружество не би могло да се инициира, доколкото в хипотезата на чл.155 т.3 ТЗ то следвало въз основа на служебно изпратен препис от решението на съда. По същество, защитата на ответната страна се свежда до обосноваване на самостоятелно основание за прекратяване на ЕООД – по чл.154 ал.1 т.5 вр. с чл.157 ал.1 ТЗ, макар кумулативно да се твърди настъпване и на предпоставката за уважаване на иска по чл.155 т.3 ТЗ, тъй като едноличният собственик на капитала е вписан и като управител, а последиците при невписан управител и тези от вписано като управител лице, което не съществува, са едни и същи - ЕООД няма органен представител.
Касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение, потвърдило първоинстанционно решение за прекратяване на ЕООД, на основание чл.155 т.3 ТЗ – поради невписан управител на дружеството повече от 3 месеца, въпреки заявена смърт на едноличния собственик на капитала на дружеството и въпреки разпоредбата на чл.157 ал.1 ТЗ, според която дружеството се прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако друго не е предвидено и наследниците не желаят да продължат дейността му. Вероятната недопустимост е предпоставена от липса на правен интерес за предявяване на конститутивния иск по чл.155 т.3 ТЗ, предвид прекратяване на търговеца по силата на закона, при осъществяване на визираните в хипотезиса на чл.157 ал.1 ТЗ предпоставки.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение , въз основа доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл.293 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :
Въззивният съд, вкл. с препращане към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл.272 ГПК, е съобразил като релевантно обстоятелство смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството, настъпила още през 2011 г., въпреки формално фигуриращото вписване в търговския регистър на същото лице като управител и понастоящем. Отчел е обективната невъзможност на вписания управител да волеобразува и волеизявява от името и за сметка на дружеството, поради прекратената му правосубектност.
Инициирането на производството е резултат на сезиране от евентуален кредитор от публични вземания на „Ворас„ ЕООД - Национална агенция по приходите. В отправеното до Прокуратурата уведомление изх.№ 11-00-300/09.04.2014 г., навеждащо на необходимост от предявяване на иск по чл.155 т.3 ТЗ, изрично е цитиран акта, с който наследниците на едноличния собственик на капитала на дружеството са заявили отказ от наследството му. Учредителният акт на дружеството не съдържа „друго„, по смисъла на чл.157 ал.1 ТЗ / приживе уредено правоприемство /. Съдът,обаче, е приел за ирелевантни тези обстоятелства, считайки за напълно достатъчно установяване несъществуването на органния представител на дружеството, вписан в търговския регистър.
Решението е недопустимо, поради липса на правен интерес от предявяване на конститутивния иск по чл.155 т.3 ТЗ, при законово прекратяване на дружеството, със смъртта на едноличния собственик на капитала, на основание чл.157 ал.1 ТЗ и доколкото е неустановимо осъществяването на някое от визираните в тази разпоредба условия - предвидено друго / в учредителния акт на дружеството или друг последващ акт на едноличния собственик на капитала / или манифестирано от наследниците на починалия желание за продължаване дейността на дружеството.
Прекратяване по силата на закона в този случай, доколкото не са се осъществили предвидените в чл.157 ал.1 ТЗ две самостоятелни едно от друго условия за продължаване дейността на дружеството , следва както от буквалния текст на чл.157 ал.1 ТЗ, така и от сравняването му с редакцията на чл.157 ал.2 ТЗ , според която факта на прекратяването на ю р и д и ч е с к о лице – едноличен собственик на капитала на ЕООД - предпоставя осъществяването на последващи действия по прекратяване на ЕООД: „с прекратяването му / на едноличния собственик на капитала - ЮЛ / т р я б в а да се прекрати и дружеството / ЕООД /„ – така в чл.157 ал.2 ТЗ, в сравнение с редакцията на ал.1 – ЕООД „ се прекратява„ със смъртта на физическото лице – собственик на капитала. Разграничението очевидно следва от фактическата възможност за осъществяване на действия по заявяване прекратяването, чрез представляващия ЕООД, учредено от прекратеното ТД – юридическо лице, негов едноличен собственик / чл.147 ал.1 пр. второ ТЗ/. Действително чл.154 ал.1 т.5 ТЗ предвижда прекратяване на дружеството с ограничена отговорност с решение на съда в предвидените от т о з и закон случаи, каквито очевидно не се визират тези по чл.155 ТЗ, доколкото в нормата на чл.156 ал.1 ТЗ хипотезите на прекратяване по силата на съдебно решение по чл.154 ал.1 т.5 ТЗ са разграничени, като самостоятелни , от тези по чл.155 ТЗ. От последното разграничаване, обаче, не следва , че нормата на чл.157 ал.1 ТЗ е именно предвидена от т о з и закон хипотеза на прекратяване по чл.154 ал.1 т.5 ТЗ. Такава хипотеза е прекратяването на дружеството, като правна последица от съдебно решение за обявяването му за недействително – чл.70 ал.3 пр. второ ТЗ. В подкрепа на тезата, че чл.154 ал.1 т.5 ТЗ не е приложима за всички останали хипотези на прекратяване на ООД , извън визираните в останалите точки на същата алинея и чл.155 ТЗ, е и обстоятелството, че чл.154 ал.1 ТЗ не изчерпва възможните основания за прекратяване на ООД, видно от чл.154 ал.2 ТЗ.
Обстоятелството, че Закона за търговския регистър и Наредба № 1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистрите на юридическите лица с нестопанска цел – раздел ХVІ - не съдържат изрични правила относно инициирането на процедура по ликвидация, в хипотезата на прекратяване на ЕООД , на основание чл.157 ал.1 ТЗ, не може да съставлява основание да се прилага по аналогия разпоредбата на чл.155 т.3 ТЗ / инцидентно поддържано схващане в правната теория, при това само в хипотеза на бездействие на наследниците на едноличния собственик на капитала да заявят вписване на прекратяването на ЕООД, предвид нежеланието си да продължат дейността му и липса на уговорено друго /. Момента на прекратяване на ЕООД следва да бъде идентичен, независимо дали наследниците на едноличния собственик на капитала ще предявят прекратяването, поради нежелание да продължат дейността на дружеството или ще бездействат, както и независимо от обстоятелството дали едноличният собственик на капитала е едновременно и управител на дружеството или същото има вписано друго лице за управител. Не може да се приеме, че в една хипотеза прекратяването настъпва по силата на конститутивното решение на съда по чл.155 т.3 ТЗ или чл.154 ал.1 т.5 ТЗ, а в друг – по силата на закона, доколкото не са се осъществили предпоставките за продължаване на дружеството, п р и и д е н т и ч н и факти и обстоятелства, съобразими съгласно чл.157 ал.1 ТЗ, но изхождайки от различие в последващи и невключени във фактическия състав на нормата обстоятелства. При такъв подход и правните последици от прекратяването биха били съобразими спрямо различен начален момент. Такъв правен дуализъм настоящият състав намира недопустим.
Липсата на законова уредба за иницииране производството по ликвидация, по мнение на настоящия състав действително следва да се разреши с прилагане на закона по аналогия, но по следните съображения: Наследниците на едноличния собственик на капитала ще следва да се считат легитимирани да предявят прекратяването по силата на закона и за откриване на производство по ликвидация, по аналогия с чл.60а т.2 ТЗ. При бездействие на същите, както и в настоящия случай – при отказа им от наследството на починалия едноличен собственик на капитала – физическо лице, но и независимо от предходното, ще следва самостоятелна легитимация да се признае и на други лица, в съответствие с правния им интерес от удовлетворяване в производството по ликвидация, с прилагане по аналогия на пар.5а ал.2 вр. с пар.5 ал.2 от ПЗР на ЗТР / обн.ДВ бр.99 от 2012 г./, въведени във връзка със задължението за пререгистрация на търговци, вписани до влизане в сила на Закона за търговския регистър в търговските регистри и регистрите на кооперациите при окръжните съдилища – пар.4 от ПЗР на ЗТР. Разпоредбата на пар.5а ал.2 предвижда подаване на заявление за ликвидация на непререгистрирал се - поради неподаване на заявление за това в предвидения от закона срок, търговец, в който случай прекратяването на дейността му също настъпва по силата на закона и след осъществяване на визираните в същия предпоставки - от наследник, кредитор на търговеца, държавен орган или орган на местното самоуправление / посочени са само относимите към настоящия случай и предвид организационната форма на търговеца - ЕООД - хипотези /. В този случай качеството на кредитор се доказва с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане, издаден от компетентен орган, с акт по чл.404 ГПК и чл.417 ГПК или с удостоверение от съдебен изпълнител за образувано изпълнително производство / изр. второ на пар.5а ал.2 от ПЗР на ЗТР /. Аналогично на пар.5а ал.5 от ПЗР на ЗТР, при постъпили повече от едно заявления за ликвидация, те ще следва да се обединят за общо разглеждане. Видно от изр. второ на пар.5а ал.2 ПЗР на ЗИДЗТР, участието на държавен орган или орган на местно самоуправление се предвижда именно с оглед защитата на и м у щ е с т в е н и публични и частни интереси на Държавата и общините в производството по ликвидация. Дори да не се сподели аналогията с чл.60а т.2 от ТЗ, легитимацията си да предявят прекратяването и инициират производство по ликвидация наследниците на едноличния собственик на капитала на ЕООД биха имали отново с прилагане на пар.5а ал.2 ПЗР на ЗТР по аналогия, доколкото и те са изрично упоменати в нормата.
Независимо, че практическите последици от смъртта на управителя и едноличен собственик на капитала са приравними на тези от липса на вписан управител, поради липса на органен представител на дружеството и в двете хипотези, липсва основание за разширително тълкуване на основанията за прекратяване на дружеството въз основа на конститутивен иск и в частност на това по чл.155 т.3 ТЗ, при наличието на изричната разпоредба на чл.157 ал.1 ТЗ.
Водим от горното, на основание чл.293 ал.4 вр. с чл. 270 ГПК, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 1084/02.05.2018 г. по т.д.№ 4230/2017 г. на Софийски апелативен съд , с което е потвърдено решение № 1138/15.06.22017 г. по т.д.№ 6465/2014 г. на Софийски градски съд и ПРЕКРАТЯВА производството по подадената от Прокуратура на Република България искова молба вх.№ 112652/ 01.10.2014 г. по описа на Софийски градски съд .
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: