Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на 07.04.2021 г. в състав:

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА
т. д. № 1422/2020 г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ МИНКИН – АЛБЕНА МИНКИН с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 961/04.05.2020 г., постановено по в. т. д. № 5356/2019 г. по описа на Апелативен съд - София, 6-ти състав, с което е потвърдено решение № 1031/05.06.2019 г. по т. д. № 182/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ-18 състав. С първоинстанционното решение касаторът е осъден на основание чл.233 ал.1 ЗЗД да освободи и предаде на СОФИЙСКИ ИМОТИ ЕАД с ЕИК[ЕИК], [населено място], следния недвижим имот, отдаден му по прекратения договор за наем от 10.07.2008 г. и допълнително споразумение към него от 11.03.2013 г., а именно: незастроен терен от 1 638 кв.м., прилежащ към имот, застроен със собствени на наемателя обекти № 29 и № 30, нанесен в к.л. № 431 по актуалния кадастрален план на район Средец – Столична община, м. „Борисова градина“, представляващ част от УПИ 1 „за парк, атракционен комплекс“, съответно индивидуализиран, като е отхвърлен предявеният от касатора срещу СОФИЙСКИ ИМОТИ ЕАД частичен насрещен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за присъждане на сумата от 28 275.93 лв. – 10 % от общата стойност на извършените в периода 2015-2017 г. СМР в същия имот и за признаване на право на задържане върху него, на основание чл.90 ЗЗД.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е недопустимо /по съображения за наличие на преюдициален спор по смисъла на чл.229 ал.1 т.4 ГПК по адм.д.№ 11699/2019 г. на ВАС, до приключването на който производството е следвало да се спре/, евентуално неправилно, поради материална- и процесуалноправна незаконосъобразност и необоснованост, за което се развиват подробни съображения.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е поставен следният въпрос, като разрешен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно: Следва ли съдът да спре производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело между различни страни, но решението по което дело ще има съществено значение за правилното решаване на спора. Представят се и три тълкувателни решения на ОСГТК – по тълк. дела № 1/2017, № 2/2014 и № 7/2014 г.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален пълномощник, с писмен отговор с срока по чл.287 ГПК изразява становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, доколкото въпросът не е обусловил решаващата воля на съда.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок за обжалване, против подлежащ на касация въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК, по който може да се допусне касационно обжалване, следва да бъде ясно формулиран и да има значение за изхода по делото – да е включен в предмета на спора и да е обусловил решаващата правна воля на съда, както и да касае тълкуването и приложението на общовалидна правна норма, а не обосноваността и правилността на конкретния съдебен акт, с оглед фактите по делото. При наличието на правен въпрос, отговарящ на горните изисквания, подлежат на изследване допълнителните предпоставки за достъп до касация, които следва да бъдат съответно доказани.
В случая формулираният от касатора въпрос не удовлетворява общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК, поради което касационно обжалване на решението на АС – София не следва да се допуска.
Видно от мотивите на въззивния съд, едно от настъпилите основания за едностранното прекратяване на договора за наем между страните /съответно за настъпване на последиците на чл.233 ЗЗД/ е нарушението на задължението на наемателя да не преотдава целия имот или части от него без изричното писмено съгласие на наемодателя /чл.8 т.6 от договора/, което нарушение е установено по делото. Налице е и основание наемодателят да не заплаща стойността на изграденото от наемателя, с оглед установената в чл.8 т.7 от договора забрана последният да извършва реконструкции и ремонти /извън текущите/ в наетия имот без изричното писмено съгласие на наемодателя, каквото в случая липсва, и уговорката в чл.10 - подобренията, които не могат да бъдат вдигнати без същественото им повреждане или повреждането на имота, да останат в собственост на наемодателя, без той да дължи стойността им на наемателя. Предвид изложеното, без значение за изхода на спора е дали по административен ред ще бъде отменена заповедта за принудителното премахване на изградените от наемателя в имота 6 бр. стоманобетонови фундаменти с чадър от метална конструкция, изпълнени без разрешение за строеж и без одобрени проекти – те или ще бъдат премахнати, или ще останат в собственост на наемодателя, съгласно клаузите на договора, като и в двата случая заплащане на извършените СМР не се дължи. По тази причина спорът по образуваното пред ВАС адм.д.№ 11699/2019 г. няма значение за решаването на делото, респективно приложението на чл.229 ал.1 т.4 ГПК е ирелевантно.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 961 от 04.05.2020 г., по в. т. д. № 5356/2019 г. на Апелативен съд - София.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: