№ 837
София 04.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2255 по описа за 2020г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. С. С. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат И. против въззивно решение № 418 от 17.02.2020г. по в.гр.д. № 4114 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1632 от 3.03.2019г. по гр.д.№ 9747/2017г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени като неоснователни предявените искове против Т. С. П. и „Сега“ ЕАД за солидарното им осъждане, на основание чл.45 и 49 ЗЗД,за заплащане на сумата 5 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от публикации във в.“Сега“, както следва: „В. С.: Кой знае какви майтапчийски снимки от „Бухенвалд“ имам?!, брой 5877 /111/ от 17.05.2017г. на в.“Сега“, „Сега“:Категорично стоим зад статията“, брой 5878 /112/ от 18.05.2017г. на в.“Сега“/без посочен автор/, „Джумбуш в „Бухенвалд“- Озверели човекоподобни не си знаят смешките“ в брой 5878 /112/ от 18.05.2017г. на в.“Сега“/не е посочен автор/, „Майтап за „Бухенвалд и …гробно мълчание на властта“ в брой 5878 /112/ от 18.05.2017г. на в.“Сега“/автор С. Г./, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2017г. и е потвърдено в останалата му отхвърлителна част решение № 1632 от 3.03.2019г. по гр.д.№ 9747/2017г. на СГС, като са присъдени разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е приел, че не е налице деликт и противоправност, поради което не може да се реализира отговорността по чл.45 или чл.49 ЗЗД. Неговият извод е, че посочените в исковата молба статии не съдържат обидни или клеветнически изявления. Относно думите, на които ищеца акцентира, като твърди, че не ги е казал и за които е посочено в статиите, че са изречени от него в хода на проведен телефонен разговор с журналист от в.“Сега“, съдът е приел следното: Съгласно правилата на доказване /чл.154 ГПК/ ищецът не следва да доказва отрицателни факти. Въпросните телефонни разговори не са записани, поради което тяхното съдържание може да се установява с всякакви доказателствени средства, включително и с гласни. От показанията на разпитаният журналист /св.Д. И./, с който е проведен телефонния разговор, се установява че съдържанието на проведеният разговор е точно възпроизведено в статиите. В последните се съдържа критична /негативна/ оценка на думите на В.С., но доколкото се касае за оценъчни съждения, то те не могат да бъдат проверяване за вярност /за вярност могат да се проверяват само изнесени факти, но не и оценката за тях/ и те не могат да ангажират отговорността на автора им. Освен това, политиците, поради обществената значимост на дейността, с която се занимават, следва да търпят в много по-голяма степен критики за дейността и думите им в общественото пространство, отколкото останалите граждани.
В представеното изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси: 1. За необходимото разграничение между оценъчно съждение и съобщаване на факт, във връзка с необходимата проверка за вярност или невярност на съдържанието на публикация при търсенето на деликтна отговорности и носи ли се отговорност по чл.45 ЗЗД от главния редактор, съответно обективна отговорност за разпространяване на непроверена информация, свързана с посочени чужди твърдения, чиито източник е непроверен, както и свързания с това въпрос: носи ли издателят на печатни публикации отговорност за вреди, нанесени от графично и оценъчно съждение при липса на добросъвестна проверка на фактите въз основа на които са дадени такива оценки. 2. Поставя се и въпросът за разграничението между личната и обективната отговорност. При наличие на множество публикации, засягащи едно и също лице и съдържащи както информация /факти, свързани с това лице/, така и коментари, съдържащи позоваване на същата информация, оценки и снимки на лицето, следва ли главният редактор да носи отделно отговорност по чл.45 ЗЗД, заради даденото разрешение за поместване на оценките спрямо засегнатия от всички публикации и за графичното съдържание – снимки на лицето, както и ако главният редактор не носи отговорност за личните си действия при редакционната си дейност, следва ли да носи обективна отговорност по чл.49 ЗЗД, в случай че бъде установено, че написаното би било друго, ако е била допълнително проверена поместената информация, въз основа на която са направени коментарите в съдържание на публикациите, които следват нейното оповестяване. Позовава се на противоречие с приетото в решения по гр.д.№ 1599/2009г.на ІV г.о., по гр.д.№ 101/2008г.на ІІІ г.о. 3. Длъжен ли е въззивният съд, при случаите на търсене на обезщетение за причинени неимуществени вреди от направени изявления, да разгледа в мотивите си и да посочи изрично кои са конкретните твърдения, изрази или части от текст, или поместено графично съдържание, от които ищецът е посочил, че е засегнат или следва да разглежда общо цялостното съдържание, без да посочва връзката на отделните части, или свързаност на оценки, твърдени факти и снимки в печатното съдържание при наличие на множество свързани по време и тематика публикации и ако се приеме второто, следва ли да се направи преценка дали това цялостно съдържание на няколко публикации е позорящо и способно да предизвика еднозначна негативна оценка на обществото или за читателския кръг, възприел публикацията? С оглед субективната преценка на страната, че това не е направено, касаторът в тази връзка намира постановеният въззивен акт и за очевидно неправилен, по смисъла на чл.280, ал.2, изр.3 ГПК.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответниците, чрез процесуалния им представител адвокат К., с който се оспорва както допустимостта й поради липса на посочените специални основания за допустимост, така и нейната основателност. Счита, че посочената от касатора съдебна практика е ирелевантна. От своя страна се позовават на решение, постановено по гр.д.№ 582/2011г.на ІV г.о. Претендират направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., реалното извършване на които удостоверява с представени пълномощно, договор за правна помощ от 20.07.2020г., платежно нареждане и фактура №1 от същата дата.
Имайки пред вид гореизложените мотиви и след преценка на наведените от касатора основания за допустимост, настоящият съдебен състав счита, че част от въпросите не отговарят на изискванията, посочени в т.1 от ТР №1/2010г. по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС за общото основание, а за всички не са налице специалните основания за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, изр.последно ГПК, поради което касационно обжалване не следва да се допуска.
Съображенията по първия и втория от поставените въпроси:
Съдебната практика единно приема, че не е противоправно поведението при изразено журналистическо мнение с негативна оценка, което засяга конкретно лице, когато действията му се коментират във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на изразяване на мнение и неговото разпространение чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, гарантирана като конституционно защитима ценност, с оглед разпоредбата на чл.39, ал.2 от Конституцията, е изключена само в случаите, когато се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие на личността. Когато не е налице някое от така изброените изключения, журналистите правомерно могат да изразяват своите оценъчни съждения. Негативните оценки за определена публична личност, не пораждат отговорност освен, ако не засягат достойнството на личността. Затова съдът е длъжен да извърши тази проверка, имайки пред вид, че оценъчните съждения /доколкото те не са факти, а представляват коментар на факти/ не могат да се проверяват за тяхната вярност. За вярност могат да се проверяват само твърденията за факти и ако се установи, че те са неверни, този който го е разпространил носи отговорност, в случай че са засегнати честта и достойнството на адресата и заради неположената дължимата грижа за проверка достоверността на разпространената информация /вж.решение по гр.д.№ 2098/2015г., гр.д.№ 7046/2014г., гр.д.№ 1376/2011г. всички на ІV г.о./ В случая тази практика е съобразена от въззивния съд, който е приел, че публикацията във в.“Сега“: „В. С.: Кой знае какви майтапчийски снимки от „Бухенвалд“ имам?!, брой 5877 /111/ от 17.05.2017г. с публикуван текст, както и двете последващи публикации: Джумбуш в „Бухенвалд“- Озверели човекоподобни не си знаят смешките“ в брой 5878 /112/ от 18.05.2017г. на в.“Сега“/не е посочен автор/, „Майтап за „Бухенвалд и …гробно мълчание на властта“ в брой 5878 /112/ от 18.05.2017г. не съдържат обидни или клеветнически твърдения за ищеца. Изразът „Кой знае какви майтапчийски снимки от „Бухенвалд“ имам“, съдът е приел за установено, че е възпроизведен точно. Въз основа на ангажирани от ответната страна гласни доказателства е приел за установено, че думите са казани от ищеца в проведен телефонен разговор с журналист, по време на проведено интервюто с ищеца, в качеството му на заместник министър- председател и председател на една от партиите в управляващата коалиция. Към този момент - към ищеца е имало засилен обществен интерес, във връзка с придобил публична известност случай с бивш заместник- министър на Министерството на регионалното развитие и благоустройството /от квотата на партията, ръководена от ищеца/ и негова снимка в социалната мрежа „Фейсбук“, в която е вдигнал към восъчна фигура в музей, ръка с нацистки поздрав. Не се спори, че именно заради множеството коментари, които е предизвикала тази снимка, се е стигнало до оставка на този заместник- министър, както и че телефонният разговор с журналиста е проведен именно по това време и в тази връзка. Пред вид така установеният обществен интерес, липсата на установени обидни или клеветнически квалификации, накърняващи правата и доброто име на ищеца, а само на оценъчни съждения /макар и негативни/, съдът е приел иска за неоснователен, поради липса на противоправно поведение, независимо че ищецът е възприел цитираните заглавия като причиняващи му вреди като насочени против честа и достойнството му. Конкретно, относно първата статия: „В. С.: Кой знае какви майтапчийски снимки от „Бухенвалд“ имам?!, брой 5877 /111/ от 17.05.2017г., ищецът оспорва да е правил подобно изявление и че посочването на такова е невярно обстоятелство,а то косвено е потвърдено и с последваща публикация: „Сега“: Категорично стоим зад статията“, брой 5878 /112/ от 18.05.2017г. В подобна хипотеза, доказателствената тежест за установяването е на ответната страна. След като е безспорно, че липсва аудиозапис на проведения разговор, съдържанието на същият подлежи на установяване с всички доказателствени средства и в случая, въз основа на ангажираните гласни доказателства, въззивният съд е приел, че тежестта е успешно реализирана. Другите две заглавия „Джумбуш в „Бухенвалд“- Озверели човекоподобни не си знаят смешките“,бр.5878 /112/ от 18.05.2017г. на в.“Сега“/не е посочен автор/, „Майтап за „Бухенвалд и …гробно мълчание на властта“, бр.5878 от 18.05.2017г., които са общи, не съдържат пряка индикация към конкретна личност, съдът също е приел, че не могат да бъдат определени като обидни. Във връзка с поставеният от касатора втори въпрос следва да се посочи, че само по себе си наличието на множество публикации, засягащи едно и също лице, съдържащи информация и коментари за него, включително и преповтаряне и позоваване на същата информация, оценки и снимки на лицето, когато името му се коментира или предполага във връзка с негов пост, дейност или занятие, които представляват обществен интерес, не е противоправно, освен ако правото на мнение не се упражнява превратно и не се използва, за да вреди на доброто име /вж.решение по гр.д.№ 2885/2017г. на ІV г.о./ Не веднъж, в практиката е посочвано /в следствие и на начина на тълкуване на чл.10 от ЕКЗПЧ/, че допустимите граници за критика на публичните фигури в сравнение с частните лица, са по-широки. Всяко твърдение за клеветническо или обидно изявление, следва да се преценява стриктно. Отговорност за вреди от лично поведение се носи само когато поведението е противоправно, виновно и в причинна връзка с него са причинени вреди. Отговорност за вреди от чуждо поведение се носи, когато вредите са настъпили при и по повод извършване на определена работа и отговорността е на този, който е възложил работата. Доколкото главният редактор на печатно издание не е работодател на журналистите в него, той не е възложител на тяхната работа и не носи отговорност за изнесената от журналистите информация, на основание чл.49 ЗЗД. Тази отговорност се носи от издателят. Отговорността на главния редактор може да е само лична, за собственото му виновно и противоправно поведение /вж.в този смисъл решения по гр.д.№ 1640/2010г.на ІV г.о., гр.д.№ 2885/2017г.на ІV г.о./ Горецитираната съдебна практика е съобразена от въззивния съд, във връзка с поставените от касатора въпроси, поради което не е налице посоченото специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените първи два въпроса не отговарят и на изискванията за общо основание, доколкото съдържат обстоятелства, които не са приети за установени от въззивния съд - липса на добросъвестна проверка на фактите въз основа на които са дадени такива оценки /вж.въпрос първи/ и установяване, че написаното би било друго, при извършена допълнителна проверка на поместената информация /съгласно текста на въпрос втори/.
По третият поставен въпрос, също не следва да се допуска касационно обжалване. Въззивният съд е посочил изрично кои са публикациите, във връзка с които са оплакванията на ищеца, а относно значението на отделните изрази или части от текст, на графично съдържание и на поместените снимки, тяхната връзка и обусловеност, както и съобразяването за наличие на множество свързани по време и тематика публикации, вече беше посочено, че последните не сами по себе си релевантни, когато -както е в случая- не е прието за установено превратно упражняване на правото на свобода на изразяване на мнение.
Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав не намира постановеният въззивен акт за очевидно неправилен, каквото е второто посочено от касатора специално основание за допустимост, доколкото не се установява порок, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание.
С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв.
Мотивиран от изложеното, като счита че не са налице посочените основания за допустимост, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 418 от 17.02.2020г. по в.гр.д. № 4114 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд
ОСЪЖДА В. С. С., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, адв.И. да заплати на „Сега“ЕАД, ЕИК[ЕИК], представлявано от Т. С. П., адрес: гр. София 1463,пл.“България“ №1, сумата от 1 000лв. /хиляда лева/, направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :