№ 42
ГР. София, 15.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в открито заседание на 27.03.2017 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря С. Толева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова т.д. №60102/16 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационните жалби на Е. В., малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител А. В., А. В., З. В. и А. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд София /АС/ по гр.д. №116/16 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма], [населено място] искове по чл.226 КЗ, отм. за обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на Д. В., настъпила на 26.02.13 г. при ПТП, причинено от застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност” водач на автомобил. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК по въпроси за справедливия размер на обезщетението и отчитане на съпричиняването на вредите, след констатация, че по тези въпроси въззивното решение противоречи на ППВС №4/68 г., ППВС №17/63 г., т.7, р.по т.д. №490/12 г. на ВКС, второ т.о. и р. по т.д. №2998/13 г. на ВКС, първо т.о.
В касационните жалби се прави оплакване за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение, иска се отмяната му в отхвърлителната за исковете част и постановяване на ново решение, с което исковете да бъдат уважени в пълния размер от по 150 000 лв., за всеки ищец.
Ответникът по жалба [фирма] я оспорва като неоснователна.
ВКС, като разгледа жалбите, намира следното:
Въззивният съд е отхвърлил иска на Е. В. срещу ответното застрахователно дружество за размера над 90 000 лв., иска на А. В. – за размера над 5000 лв., иска на З. В. – за размера над 50 000 лв. и иска на А. В. – за размера над 50 000 лв. Приел е с препращане към мотивите на първоинстанционния съд, че смъртта на Д. В. – на 33 г., е настъпила при ПТП, причинено по вина на застрахован по застраховка „гр. отговорност” при ответника водач, като противоправното деяние е установено с влязла в сила присъда. От назначената по делото автотехническа и медицинска експертиза се установява, че причина за произшествието е високата скорост на автомобила – 137 км./ч. и субективните действия на водача, който загубил контрол над управлението на автомобила и автомобилът излязъл от пътното платно и се ударил в дърветата от ляво на пътя. Налице е пряка причинна връзка между тежките телесни увреждания на пътуващия в автомобила Д. В. и смъртта му – той получил множество травми на фона на алкохолна интоксикация в тежка степен / 3.83 промила/, при които леталният изход е бил неизбежен. При определяне на размера на обезщетението са съобразени младата и работоспособна възраст на пострадалия и силата на болката и страданието на близките му ищци – малолетно дете, бивша съпруга, с която към момента на ПТП пострадалият живеел в общо домакинство и родители, с които поддържал близки отношения и които разчитали на подкрепата му. Прието е, че най- тежки са моралните страдания на малолетното – 6 годишно към смъртта на бащата дете, а за останалите ищци те не надхвърлят обичайното при описаните обстоятелства и родствена връзка. Прието е също, че пострадалият е съпричинил вредата, пътувайки в автомобил, управляван от намиращ се под сериозно въздействие на алкохол водач /с 1,20 промила концентрация на алкохол в кръвта/. Конкретна степен на съпричиняване не е определена.
По въпросите, по които е допуснато обжалването: В ППВС №4/68 г.е указано, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В ППВС №17/63 г. т.7 е указано, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. В р. по т.д. №490/12 г. на второ т.о. и по т.д. №2998/13 г. на първо т.о. на ВКС е посочено, че обезщетението за неимуществени вреди, определено според указаното в ППВС №4/68 г. след обсъждане на обстоятелствата на конкретния случай, се намалява съответно на приноса на пострадалия, с отчитане на размера на съпричиняването.
По същество на жалбата:
ВКС споделя извода на съдилищата – инстанция по същество, че най-тежки са моралните вреди за малолетното дете на починалия при ПТП Д. В. – ищеца Е. В.. Детето е било на много ниската възраст от 6 години към момента на загубата на баща му, получило е психична травма вследствие на нея, която се е отразило на общото му здравословно състояние и налага системна психологична помощ – видно от показанията на св.В. Иванова и представената психологична оценка от психотерапевт. В последната са констатирани силна тревожност, страх и тъга у детето, налични фобии, свързани с училището и загубата; липсата на бащата, като мъжка солидарност и идентификация, провокира силно противоречиви чувства към света, себе си и другите, като кореспондира с липса на радост от личните постижения и липса на спонтанност при общуване. При отчитане на тези конкретни обстоятелства, сочещи на особено интензивни и тежки вреди за детето, ВКС намира, че следва да му определи обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер от 150 000.
За родителите З. и А. В. също са установени значителни по интезитет вреди от внезапната загуба на единия от двамата им сина. Св. Иванова е установила, че след загубата на сина им двамата родители се затворили в себе си, почти не общуват със съседи, поели грижата за кошерите на починалия и скръбта им за него била тежка и обсебваща ги. При тези обстоятелства ВКС намира, че на всеки от двамата ищци следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди от по 90 000 лв.
При определяне на обезщетението на ищцата А. В., бивша съпруга на загиналия, следва да се вземат предвид добрите им отношения към момента на ПТП, най-вече като родители на детето Е. В. и негативните последици от загубата, свързани с поемане на цялата родителска отговорност за отглеждането и възпитанието на малолетното дете при появилите се здравословни проблеми. Затова според ВКС следва да й се определи обезщетение за неимуществени вреди от 15 000 лв.
Така определените по размер обезщетения следва да се намалят съответно на степента на съпричиняване на вредите от пострадалия. Тази степен ВКС определя на 1/3. Установено е от мотивите на влязлата в сила присъда, че пострадалият и водачът на автомобила заедно пили алкохол в посоченото заведение, след което пострадалият с много висока концентрация на алкохол в кръвта – 3,83 промила, се качил в автомобил, управляван от водач с 1,2 промила алкохол в кръвта. В ТР №1/15 г. на ОСТК е прието, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен, както е в процесния случай.
При определяне на размера на обезщетението и при намаляването му по чл.51, ал.2 ЗЗД ВКС съобрази и приетото по реда на чл.290 ГПК в р. по гр.д. №1741/09 г. на трето г.о. на ВКС, а именно: когато ищецът е заявил и претендира с иска си пълно обезщетение, а принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се установи по възражение на ответника, съдът не може да приеме размера на иска за основателен изцяло, или за част, различна от установения размер на съпричиняване по съображение, че справедливото обезщетение е по-високо от поисканото. Основание за това разрешение е диспозитивното начало в процеса, съответно недопустимостта да се намалява по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетение, което не е поискано. В този случай, а също и когато съдът счита поискания размер за съответен по критерия за справедливост, на намаляване ще подлежи предявеният размер на иска за обезщетяване на неимуществени вреди. Във всички случаи решаващият съд следва да посочи в своите мотиви спрямо коя величина прилага намаляването.
При отчитане на размера на съпричиняване на вредата от пострадалия, на ищеца Е. В. следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв. или с 10 000 повече от присъденото с въззивното решение, на ищците З. и А. В. следва да се присъдят обезщетения от по 60 000 лв. или с по 10 000 лв. повече от присъденото от въззивния съд, а на ищцата А. В. следва да се присъди обезщетение от 10 000 лв. или с 5 000 лв. повече от присъденото от въззивния съд. В останалата отхвърлителна за исковете част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По разноските – за касационната инстанция следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете, при съобразяване на размерите на адв. възнаграждение за защита по чл.38, ал.2 ЗАдв., посочени в представения от пълномощника на ищците списък на разноските.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №116/16 г. от 18.04.16 г. в частта, с която исковете на Е. В., З. В., А. В. и А. В. срещу [фирма] с пр. осн. чл.226 КЗ отм. са отхвърлени съответно за разликата над 90 000 лв. до 100 000 лв. за първия ищец, за разликата над 50 000 до 60 000 лв. за втория и третия ищец и за разликата над 5 000 до 10 000 лв. за последната ищца и вместо него в тази част постановява:
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на осн. чл.226 КЗ, отм. на Е. Д. В., чрез неговата майка и законен представител А. Х. В., още 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му Д. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2013 г.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на осн. чл.226 КЗ, отм. на З. Д. В. още 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Д. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2013 г. .
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на осн. чл.226 КЗ, отм. на А. И. В. още 10 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му Д. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2013 г..
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на осн. чл.226 КЗ, отм. на А. Х. В. още 5 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. В., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2013 г..
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №116/16 г. от 18.04.16 г. в останалата отхвърлителна за исковете част.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на адв. Вихър Н. от САК на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. възнаграждение от 1553 лв. – за адвокатска защита на ищеца Е. В., от по 1520 лв. за адв. защита на З. В. и А. В. и от 335 лв., за адвокатска защита на А. В..
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: