Върховен касационен съд

Съдебен акт

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 457
София, 08.06.2020 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 1179 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. С., чрез пълномощника й адв. Ж. Б. против решение № 47/07.01.2020 г. по в.гр.д. № 3589/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 04.06.2019 г., постановено по гр.д. № 65/2019 г. по описа на Окръжен съд Монтана, е отхвърлена молбата на В. Г. С. с правно основание чл.105 СК за разкриване тайната на осиновяването и предоставяне на информация за биологичния й произход.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът В. Г. С. обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – основание по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че в молбата по чл.105 СК са изложени важни обстоятелства по смисъла на закона, изразяващи се в правото на молителката да познава своя произход, биологичните си родители и роднинския си кръг; превенция срещу възможността от обвързване или сключване на брак от страна на нейните низходящи с биологични родственици; получаване на информация за генетичната си предразположеност към заболявания и наличието на фамилна обремененост, като тези обстоятелства са свързани с личния и семеен живот на молителя, като правото да познава своя произход е закрепено в чл.8 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, а последната следва да се прилага пряко в производството по чл.105 СК. На следващо място се поддържа, че установяването на евентуална фамилна обремененост и генетична предразположеност дава възможност за профилактика, диспансеризация, скрининг на рискови групи и други здравни мерки, предвидени в Закона за здравето. Ето защо, като е приел, че сочените обстоятелства не представляват важни обстоятелства, налагащи разкриване тайната на осиновяването, а са хипотетични такива и част от тях касаят бъдещи несигурни събития, въззивният съд е постановил неправилно решение.
В изложението на касационните основания се поставят правни въпроси, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. иска се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК с обосновката, че правната уредба на текста на чл.105 СК е остаряла, непълна и неясна, тъй като липсва легална дефиниция кои обстоятелства са „важни“ по смисъла на закона, което води до противоречиви изводи от решаващите съдебни състави. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Материалноправните въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, за които се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са следните: 1/ Кои са тези „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК, при наличието на които съда би допуснал разкриване произхода на осиновеното лице; 2/ Представляват ли „важни обстоятелства“ за установяване на биологичния произход по смисъла на чл.105 СК правото на молителката на изграждане на собствена идентичност – чрез познаване на произхода си, биологичните родители и роднинския кръг; предотвратяването на възможността от обвързване или сключване на брак от страна на низходящите й с биологични родственици поради непознаването им и правото на информация за генетична предразположеност към заболявания или фамилна обремененост с цел превенция и други здравни мерки, дължими и възможни по Закона за здравето; 3/ Следва ли в производството по чл.105 СК съдът пряко да прилага нормата на чл.8 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи;
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлена молбата на В. Г. С. с правно основание чл.105 СК за предоставяне на информация за биологичния й произход, въззивният съд е приел, че допуснатото от първоинстанционният съд нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в разглеждане на делото в закрито заседание, е отстранимо от въззивния съд и не води до нищожност или недопустимост на съдебния акт. Относно правилността на съдебния акт е изложил изводи, че всички изложени от молителката основания за предоставянето на исканата информация са хипотетични, а част от тях касаят бъдещи несигурни събития. Посочено е, че законът не дава достъп до информация за произход по принцип, а като изключение с цел защита на правата на всички страни в процеса на осиновяване, като съдът следва да намери баланса между интересите на засегнатите лица и да предостави искана информация за биологичен произход само и действително при наличие на важни обстоятелства, налагащи това. Според съда не е основание за разкриване на информация за биологичен произход и действието на международните актове, на които молителката се позовава, а именно чл.8 от ЕКЗПЧОС, без обаче да изложи конкретни мотиви за неприлагане в производството по чл.105 СК на признатото с посочената разпоредба право на личен живот на всяко лице при търсене на своята идентичност. Същевременно въззивният съд е обосновал неоснователността на молбата с разпоредбата на чл.30 от Конвенцията за защита на децата и сътрудничеството в областта на международното осиновяване, ратифицирана със закон на 31.01.2002 г. - ДВ, бр.16 от 12.02.2002 г., в сила за Република България от 01.09.2002 г., при действието на която е приета и разпоредбата на чл.105 СК, който международен акт също не разпорежда задължително разкриване на информация за биологичен произход, а само при хипотези, уредени от националните законодателства.
Настоящият състав на четвърто гражданско отделение приема, че следва да допусне касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправният въпрос: „Кои са тези „важни обстоятелства“ по смисъла на чл.105 СК, при наличието на които следва да се допусне разкриване произхода на осиновеното лице“. По този въпрос няма постановена задължителна практика на ВКС и ВС, нито съдебна практика на ВКС по прилагането на разпоредбата на чл.105 СК, като същевременно в Семейния кодекс не е дадена дефиниция на понятието „важни обстоятелства“, които налагат да бъде предоставена информация за произхода на осиновения.
Вторият формулиран въпрос на практика се обхваща от първия материалноправен въпрос, поставен от касатора, поради което не следва да бъде допускан.
Не следва да се допуска касационно обжалване и по третия въпрос, доколкото не е налице допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните съображения:
ЕКЗПЧОС е международен договор, уреждащ защитата на правата на човека и основните свободи, който след ратификацията му по надлежния конституционен ред и обнародването му е влязъл в сила за Република България и е станал част от вътрешното право на страната. Съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България съдържащите се в него правни норми имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Съдебната практика е непротиворечива по въпроса, че разпоредбите на Конвенцията са пряко приложими и могат да бъдат използвани пряко пред всички съдилища, като националният съд следва да постановява своите актове не само в съответствие с вътрешното право, но и при противоречието му с Конвенцията, да се позовава на директния й ефект по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България / в този смисъл са решение № 495/20.05.2003 г. по гр.д. № 384/2002 г. на ВКС, решение № 119/14.02.2019 г. по гр.д. № 4104/2017 г. на III г.о., решение № 30/07.05.2019 г. по гр.д. № 2125/2018 г. на III г.о. на ВКС/.
За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 15,00 лв. на основание чл.18, ал.2, т.2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 47/07.01.2020 г. по в.гр.д. № 3589/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на В. Г. С., чрез пълномощника й адв. Ж. Б. И. в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15,00 лв., като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на председателя на IV г.о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: