№ 500
гр.София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д.№ 2349 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба на Сдружение „Български туристически съюз“, чрез адвокат Ф. Р. от АК-София, срещу решение № 20/04.02.2022 г. по в.гр.д.№ 517/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, с което се обезсилва решение № 260099/30.07.2021 г. по гр.д.№ 167/2020 г. на Районен съд Троян, за отхвърляне иска на Сдружение „Български туристически съюз“ против Сдружение „Планинска школа Амбарица“, на основание чл.233, ал.1 ЗЗД, за връщане на отдаден под наем имот, както и евентуално предявените искове по чл.232, ал.2, чл.236, ал.2 и чл.59 ЗЗД, за сумата от 18 660 лева, като обезщетение за ползване на имота след прекратяване на договора за наем в периода 01.03.2017 г. до 01.02.2020 г.; за неизплатени наемни вноски от 01.03.2017 г. до 01.03.2019 г., както и като обезщетение за ползване на чужд имот без основание в периода от 01.04.2019 г. до 01.02.2020 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е незаконосъобразно и очевидно неправилно по смисъла чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, а по отношение изключването на АДС № 1536/19.11.2003 г., като неистински документ /в диспозитива на първоинстанционното решение/ е посочено, че съдът не се е произнесъл по въпроса: „По какъв ред следва да се опровергаят констатираните права в акт за държавна собственост – по реда на оспорване на документ – чл.193 ГПК или по исков ред и относимо ли е към тях тълк.решение № 11-2013-ОСГК на ВКС за констативните нотариални актове?“ Според касатора въпросът е в приложното поле на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.
От Сдружение „Планинска школа Амбарица“, чрез адвокат Н. Г. от АК-Кюстендил, е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите на касатора, като считат, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
От държавата, като подпомагаща страна по делото, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството и Областна администрация - Ловеч, не е подаден писмен отговор.
За да постанови решението, въззивният съд констатира несъответствие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба по отношение на търсените суми и периода, за който се претендират, което в хипотезата на чл.129 ГПК е основание да остави без движение исковата молба и да даде указания на ищеца да отстрани допуснатите нередовности. Дадените от въззивната инстанция указания са съобщени на ищеца на 14.12.2021 г., но не са изпълнени, поради което съдът обезсилва решение № 260099/30.07.2021 г. по гр.д.№ 167/2020 г. на Районен съд Троян, прекратява производството и присъжда разноските по делото в тежест на ищеца.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. В задължителната съдебна практика на ВКС, формирана с ТР № 1/17.07.2001 г. на ОСГК, т.4, ТР № 2/02.07.2004 г. на ОСГТК на ВКС, т.7 се приема, че когато въззивният съд констатира нередовности на исковата молба, той дава надлежни указания на ищеца да ги отстрани. При неизпълнение на тези указания от страна на ищеца в дадения му срок, въззивният съд с решението си обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. Дадените разяснения с цитираните тълкувателни решения се прилагат последователно и в практиката на Врховния касационен съд – напр. решение № 192 от 19.04.2012 г. по гр.д.№ 825/2011 г., ІV г.о., в което се приема, че при нередовност на исковата молба, ищецът следва да уточни дали правото му е възникнало от договорен или извъндоговорен източник; при твърдения за липса на договор следва да бъдат описани фактите, които да могат да бъдат подведени под съответния фактически състав на неоснователно обогатяване, деликт или гестия. Произнасянето по други факти, освен надлежно релевираните с исковата молба по делото, води до недопустимост на първоинстанционното решение, което подлежи на обезсилване от въззивният съд. Ако първоинстанционният съд се е произнесъл по заявените от ищеца факти, но ги е подвел под друга, а не под приложимата материалноправна норма, не е налице произнасяне по непредявен иск, а неправилно приложение на материалния закон, което обуславя отмяна на решението и произнасяне по съществото на правния спор. В случая, обаче, въззивният съд е приел, че съдът се е произнесъл по фактическите обстоятелства в исковата молба, но е констатирал, че между твърденията в петитума и обстоятелствената част има разминаване за размера на претенциите и периода, в който се иска да бъдат присъдени наемни вноски и обезщетение от ответника. което прави исковата молба нередовна, т.е. липсва положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при тези данни не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не са нарушени основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с отговорността при неизпълнение на договор и дължимите от неизправната страна обезщетения. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, а съдебната практика на Върховния касационен съд приема непротиворечиво, че решаващият състав на съда проверява служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на процесуалния закон, исковата молба се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите нередовности, като при неизпълнението им в срок, исковата молба заедно с приложенията се връща на ищеца, а образуваното производство се прекратява (чл.129, ал.3 ГПК). Когато въззивният съд констатира нередовност на исковата молба, той също е длъжен да даде ясни и изчерпателни указания на ищеца по начин, по който те да бъдат възприети от страната, а неизпълнението им е основание за обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване на делото, както в случая. Въззивният съд е констатирал, че обстоятелствената част на исковата молба съдържа различни твърдения за отговорността на ответника като наемател, поради което е дал указания на ищеца да бъдат отстранени допуснатите нередовности, за които той е уведомен на 14.12.2021 г., но в определения му срок не е изпълнил, което е мотивирало съда да прекрати производството. След като въззивната инстанция е съобразила изискванията на процесуалния закон и съдебната практика на ВКС, не може да се приеме, че е налице „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване, тъй като не е поставен обуславящ изхода на делото правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, т.е. да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Изложените от касатора съображения са по съществото на правния спор, а не във връзка с наличието или липсата на процесуални предпоставки за съществуването и упражняването на правото на иск. Ето защо, въпросът за реда, по който може да се оспорят правата в акт за държавна собственост, е изцяло неотносим, а обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касация.
От Сдружение „Планинска школа Амбарица“, чрез адвокат Н. Г. от АК-Кюстендил, не са поискани и не са представени доказателства за сторените разноски в касационното производство, поради което съдът не присъжда такива.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 20/04.02.2022 г. по в.гр.д.№ 517/2021 г. на Окръжен съд Ловеч.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.