Върховен касационен съд

2

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември , две хиляди и десета година в състав:

П РЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
при участието на секретаря Р. Иванова
изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1741/2009 година.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. Д. и И. Б. Д. с пълномощник адв. Л. С. , както и по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 16.02.2009г по гр.дело № 3862/2005г. на Софийски градски съд . Касаторите Диманови обжалват решението в частта , с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 10.02.2005г по гр. д. № 12653/2003г на Софийски районен съд ,по отхвърлените до пълния предявен размер искове за обезщетение на верди,предявени от наследници на почиталия при пътно-транспортно произшествие Б. С. Д. . Втората касационна жалба е от привлечения на основани чл. 49 от ЗЗД ответник [фирма] ,относно уважената част на обективно и субективно съединените искове .
В обжалваната по касационната жалба на В. Д. и И. Д. част ,се поддържа искане за отмяна на решението поради незаконосъобразност и необосновано прието съпричиняване от страна на пострадалия до размера на една пета (или 80 %) . Съображения са развити в писмена защита
В касационната жалба на [фирма] се поддържат оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствени правила, незаконосъобразност и необоснованост . Ударът е бил технически непредотвратим за водача, а съдът е приел ,че за да се освободи от отговорност последния, съответно неговият възложител по чл. 49 от ЗЗД , следва да бъде установено ”случайно събитие”.Така е разменена доказателствената тежест.В нарушение на процесуалните правила е позоваването на негодни доказателства ,въззивният съд не се е мотивирал защо приема елементите на факическия състав за доказани. Съображения са развити в жалбата .
С определение №90 от 22.01.2010г на Върховен касационен съд ІІІ г.о. е допуснал до касационно обжалване и по двете касационни жалби срещу въззивното решение в частта ,произнесена по исковете за присъждане на неимуществени вреди ,по въпроса кои предпоставки обуславят извод за съпричиняване на вредоносния резултат и в каква степен за случай на пътно-транспортно произшествие с пострадал пешеходец , когато заключение на техническа експертиза е дала извод за непредотвратимост на удара от страна на водача при конкретните условия , но съдът е формирал обратен извод с оглед обема обстоятелства , от значение за приложното поле на чл. 20 ЗДвП , съответно кой е началния момент на възникване на опасността и нейното възприемане при ситуация на ограничена видимост за участниците в произшествието - коя е техническата и коя правната страна на този въпрос и каква е проекциятата му в доказателствения процес , с оглед правилата на доказателствената тежест. По жалбата на В. и И. Диманови е допусната касационна проверка на решението и по въпроса , спрямо коя величина при случай на установено съпричиняване , се прилага чл. 51 ал.2 от ЗЗД - спрямо заявения с иска размер , спрямо размера, който следва да приеме за справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД при конкретни съображения в тази връзка , или спрямо друга величина, приета от въззивния съд в настощия случай без да е коментирана в мотивите .
В случая пътнотранспортното произшествие е настъпило на 17.06.1998г около 10.00часа, на кръстовището на [улица]и [улица]в [населено място], като ответникът Г. И. П. , правоспособен водач и при изпълнение на възложена му работа ,при управление на лек автомобил , собственост на втория ответник , движейки се с разрешена скорост по [улица]след предприет ляв завой ,е блъснал пресичащият от дясно на ляво, пешеходец, в следствие на което същият е починал. Светофарната уредба не е работела , местопроизшествието не е запазено и е установено на 15-20 метра от кръстовището. При спор за точното място на удара ,от събраните по делото гласни доказателства са кредитирани показанията , установяващи предприето от пешеходеца пресичане извън пешеходната пътека и появата му на пътното платно зад паркирало превозно средство ,ограничаващо видимостта. Това е обусловило извода на тройната експертиза (но при особеното мнение на едно от вещите лица ), че при конкретното отстояние , скорост и възприятие на опасността , което вещите лица са обвързали единствено с пряката видимост , ударът е бил непредотвратим за водача чрез аварийно спиране. При горните обстоятелства въззивният съд е приел основание за присъждане на обезщетение по аргумент от чл. 20 ЗДвП , при наличие на съпричиняване .

По касационната жалба на [фирма] и поставения в нея въпрос , обусловил касационното й разглеждане , Върховен касационен съд намира следното :
Както е изтъквал Върховен касационен съд в последователната си практика ,при предвидима опасност задължението на водача по чл. 20 ал.2 от ЗДвП(отм) се обема не само от реакцията , необходима от негова страна за избягване на произшествието чрез аварийно спиране , а и от избора на подходяща за конкретните пътни условия скорост .
В доразвитие , като съответно на съдържанието на чл. 20 ал.2 от ЗДвП следва да се изтъкне (отм) тълкуването , че на водача на МПС е вменено задължение да избере такава скорост на движение , която да му позволи реакция на възникнала , но все още невъзприета от него опасност , в частност поради наличие на ограничена видимост. Както скоростта на автомобила , така и преценката за опасност , подлежат на съобразяване от водача предварително с оглед пътната обстановка и чл. 20 ал.2 от ЗДвП изисква тази предвидимост . Преценката от страна на съда за виновно и противоправно поведение на участниците в ПТП не следва да се изгражда единственно на възможността или невъзможността за обективно предотвратяване на произшествието към момента , във който опасността е станала видима за водача , т.е предвид изследваните от вещите лица технически показатели като време за реакция , спирачен път на автомобила при определена скорост и пр., но и предвид възникването на опасна ситуация в невидимата за водача зона ,когато тя е следвало да се предположи като налична. Такъв е случаят при ограничичаващи видимостта препятствия на пътното платно ,зад които водач на движещ се в централна градска зона лек автомобил е следвало да следи за възможната поява на пешеходци от към оформената непосредственно до уличното платно паркова и пешеходна зона, съобразявайки характера и интензивността на движението в конкретните условия .
Като съобразено с изложеното по- горе тълкуване на закона , въззивното решение на Софийски градски съд е правилно в решаващия си извод ,че при конкретните обстоятелства не е установено изключващо вината на водача обстоятелство. За да ангажира отговорността на ответника „ „Р.” „АД като възложител при установени предпоставки по чл. 49 от ЗЗД ,въззивният съд правилно е приел,че водачът е управлявал превозното средство със скорост , необразена с пътните условия ,в резултат на което е съпричинил пътно-транспортното произшествие в нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП (отм) .
Поддържаните от касатора [фирма] оплаквания за съществени процесуални нарушения са неоснователни и в обосновка се коментират неотносими процесуални въпроси . При изграждането на изводите си въззивният съд не е нарушил доказателствени правила. По решаващия въпрос за вината на водача и изследването на нарушение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП (отм)за признака противоправност, оплакванията за неправилно прехвърлена доказателствена тежест в процеса нямат отношение . Подлежат на установяване изключващи вината обстоятелства , те не са в тежест на ищеца по иска за обезщетение на вреди от деликт. Материалният закон е приложен в съответствие с изложеното по- горе в отговор на поставения въпрос. Развити са включително съображения при извода за причинна връзка между допуснатите от участниците в ПТП нарушения на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат Т ози резултат е в причинна връзка с поведението на водача,щом същият е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20 ал.2 от ЗДвП и съображението на въззивния съд в тази насока следва да бъде споделено. Касационната жалба на [фирма] е изцяло неоснователна. .

По касационната жалба на В. Г. Д. и И. Б. Д. и поставения в нея въпрос , обусловил касационното й разглеждане , Върховен касационен съд намира следното:
Съпричиняването е въпрос на причинно - следствена връзка , която поначало подлежи на доказване като елемент на фактическия състав . Когато постадалият има принос за настъпването на вредата , установените в процеса обстоятелства обуславят прилагането на чл. 51 ал.2 от ЗЗД чрез намаляване на обезщетението , за претърпени и предявени с иск неимуществени вреди включително. Намалява се обезщетението , определено по справедливост , когато съдът е възприел за съответен на вредата размер , по-малък от предявения с иска . Спрямо същата величина намаляването се извършва и ако ищецът изрично е обусловил размера на иска си от признание за своя принос , но тогава се съобразява също така предявеният спрямо доказания размер на съпричиняване , а намаляването може и да не доведе до частично отхвърляне на иска .Когато обаче ищецът е заявил и претендира с иска си пълно обезщетение , а принос по чл. 51 ал.2 от ЗЗД се установи по възражение на ответника , съдът не може да приеме размера на иска за основателен изцяло , или за част, различна от установения размер на съпричиняване по съображение , че справедливото обезщетение е по-високо от поисканото. Основание за това разрешение е диспозитивното начало в процеса , съответно недопустимостта да се намалява по чл. 51 ал.2 от ЗЗД обезщетение , което не е поискано. В този случай , а също и когато съдът счита поискания размер за съответен по критерия за справедливост , на намаляване ще подлежи предявеният размер на иска за обезщетяване на неимуществени вреди . Във всички случаи решаващият съд следва да посочи в своите мотиви спрямо коя величина прилага намаляването .
В обжалваното решение Софийски градски съд не е посочил спрямо кой размер на обезщетението извършва намаляване , не е и определил такъв размер , а подложената на намаляване величина не съответства на поисканото в петитума ,нито може да се приеме за определена по справедливост .
Освен поради липсата на мотиви във връзка с изводите му по размера на иска , въззивният съд е дал основание за касиране на решението и като необосновано, предвид възприетата в конкретния случай степен на съпричиняване .
За да приеме максимално висока степен на съпричиняване по отношение на вредоносния резултат, въззивният съд е изтъкнал нарушение на правилата за движение от страна на пешеходеца.
Изводът за съпричиняване е обоснован, но не и в определената от Софийски градски съд степен . Макар на неопределено за целта място , пострадалият е предприел пресичане на пътното платно на тясна двупосочна улица в централната градска част , в близост до кръстовището на [улица]и [улица]в светлата част на денонощието и на незначително отстояние от обозначени зони за пресичане на пътното платно ,като и светофарната уредба не е работела .Установеното поведение на пострадалия действително е в нарушение на правилата за движение по чл. 19 вр. с чл. 25 от ЗДвП (отм) и обуславя извод за съпричиняване в равна степен , а не в размер на 80 % както неправилно е прието от въззивния съд .Произшествието е настъпило в зона на постоянен за тази част от денонощието пешеходен трафик. Условията на ограничена видимост поради паркирано на уличното платно МПС е следвало да бъдат съобразени от пешеходеца, но в не по - малка степен и от водача .Нарушенията на правилата за движение и безопасност от страна на двамата участници в произшествието са допринесли в равна степен за това , то да не може да бъде субективно избегнато от водача чрез спиране или маневра , предвид зоната на пряка видимост и спирачния път на автомобила .
Предвид гореизложеното , жалбата е частично основателна . Изводите на Върховен касационен съд по фактите и правото не съвпадат с възприетото от въззивния съд в една част и след отмяна на решението в тази част , по същество следва да се постанови присъждане на обезщетение на неимуществените вреди за всеки от двамата ищци , до размера на половината от поисканото. Исковете за обезщетение на неимуществените вреди са предявени в размера на по 9 000 лева , спрямо който размер следва да се приложи чл. 51 ал.2 от ЗЗД ,тъй като претендираното от съпругата и единствения син на починалия , е в рамките на справедливото обезщетение. По делото са установени материалните предпоставки за обезщетяване , свързани с понесените неимуществени вреди в конкретна степен . Предвид установеното съпричиняване, на всеки от ищците се следва обезщетение в размер на 4500 лева със законните последици , вкл. лихва от деня на увреждането и решението на Софийски градски съд следва да бъде отменено в частта ,с която над присъдените 1000 лева е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете . Върховен касационен съд следва да постанови решение по същество, като на основание чл. 49 от ЗЗД присъди в тази част още по 3500 лева обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците , заедно с лихва , считано от 20.06.1998г ,както и да постанови определение в решението си по разноските за всички инстанции изцяло, същите дължими по компенсация съобразно уважената част от иска , включително разноските за настоящето производство съобразно уважената част от жалбата на касаторите Диманови .След компенсация, на ищците следва да се присъдят 365 лева разноски .
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о.

Отменява решение от 16.02.2009г по гр.дело № 3862/2005г. на Софийски градски съд в частта , с която е оставено в сила решение от 10.02.2005г по гр. д. № 12653/2003г на Софийски районен съд за разликата между присъдените по 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди , до размера на сумата 4500 лева по обективно и субективно съединените искове на В. Г. Д. и И. Б. Д. срещу Г. И. П. и ТБ [фирма] с правно основание чл. 45 и чл.49 от ЗЗД , както и в частта за разноските и вместо това постановява :
Осъжда Г. И. П. от [населено място] ,ж.к. М. –ІV , ЕГН [ЕГН] и ТБ [фирма] със седалище [населено място] за заплатят солидарно на В. Г. Д. от [населено място] още 3500 лева обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. С. Димонов в следствие на пътно-транспортно произшествие , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на увреждането 20.06.1998г и на И. Б. Д. от [населено място] още 3500 лева обезщетение за неимуществени вреди от същото събитие , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на увреждането 20.06.1998г ,до окончателно изплащане
Осъжда Г. И. П. от [населено място] ,ж.к. М. –ІV , ЕГН [ЕГН] и ТБ [фирма] със седалище [населено място] за заплатят на В. Г. Д. и И. Б. Д. сумата 365 лева разноски за всички инстанции , след компенсация .
Оставя в сила решение от 16.02.2009г по гр.дело № 3862/2005г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част .
Решението е постановено при участие на трето лице помагач ЗАД [фирма] .

П РЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

2