Върховен касационен съд

1

4

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1520/2015 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. С., [населено място], приподписана от пълномощника и адвокат Г. С., срещу въззивно решение от 20.10.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №10727/2012 г., с което е потвърдено решение №I-48-61 от 11.07.2011 г. на Софийския районен съд по гр.д. №49267/2009 г. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на Л. С. С. срещу И. Г. И. с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 20 640 лв. – обезщетение за лишаване от възможност да ползва 16 паркоместа, разположени в северната половина на ПИ 2430 и ПИ 2969 по плана на [населено място],[жк]за периода 04.12.2004 г. – 03.07.2008 г. Въззивният съд е приел, че ищцата основава правото си на обезщетение от влязло в сила съдебно решение, с което ответникът на основание чл.76 ЗС е осъден да освободи и предаде държането на недвижим имот, отнет по насилствен начин на 04.12.2001 г., представляващ терен с площ от 730 кв.м., съставляващ ½ част от имоти с пл.№2430, 2414 и 2969. С това съдебно решение ищцата не се легитимира като собственик на имотите, поради което предявеният иск с правно основание чл.59 ЗЗД е неоснователен.
Жалбоподателката е изложила твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според нея съдът неправилно е приел, че няма право на обезщетение за вреди след като с влязло в сила съдебно решение е било признато, че като държател на процесните имоти е била насилствено отстранена от ответника на 04.12.2001 г.
Ответникът по касационната жалба И. Г. И., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №583 от 29.04.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 20.10.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №10727/2012 г. на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правните въпроси за това дали има право на обезщетение държателят на недвижим имот, чиято фактическа власт е отнета чрез насилие и каква е правната квалификация на предявения иск за такова обезщетение.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Държателят на недвижим имот, чиято фактическа власт е отнета чрез насилие има право на обезщетение за всички виновно причинени вреди от противоправното деяние на основание чл.45 ЗЗД. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането - претърпените загуби и пропуснатите ползи. Предпоставките за отговорността по чл.45 ЗЗД включват виновно извършване от ответника на противоправно действие/отнемане на фактическа власт върху недвижим имот чрез насилие/; причиняване на вреди на ищеца, изразяващи се в лишаването му от възможността в процесния период да ползва имота; причинна връзка между противоправното поведение и вредата; установен размер на обезщетението за лишаване от ползване по предназначение на имота, изчислен на базата на средната пазарна наемна цена. Фактическият състав на отговорността за обезщетяване на непозволено увреждане не предвижда като предпоставка ищецът да е изразил намерение и да е положил усилия да отдаде имота под наем.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна поради следните съображения:
Неправилно въззивният съд съобразно изложеното по-горе е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.59 ЗЗД. По делото е установено, че с решение от 03.06.2008 г. по гр. дело №650/2007 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 21.11.2008, ответникът по иска е осъден да освободи и предаде държането на ищцата, действаща като ЕТ ”Л. И. С. – Н. – Л. – Л. С.” на недвижим имот, отнет от него по насилствен начин на 04.12.2001 г. От приетата по делото експертиза се установява, че процесните 16 паркоместа, разположени в северната половина на ПИ 2430 и ПИ 2969 по плана на [населено място],[жк]са идентични с имотът, отнет по насилствен начин на 04.12.2001 г. Според същата експертиза наемът за тези 16 паркоместа за исковия период е в размер на 19 264 лв. Ето защо следва да се приеме, че са доказани всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно виновно противоправното действие на ответника по иска, изразяващо се в отнемане на фактическа власт върху недвижим имот по насилствен начин и причинна връзка с противоправното деяние и пропуснатите ползи. Искът е доказан до размер от 19 264 лв. Неоснователно е направеното възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като към датата на предявяване на исковата молба - на 04.11.2009 г. не е изтекла петгодишната давност по чл.110 ЗЗД.
Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне иска за сумата 19 264 лв. Искът трябва да се уважи за същата сума заедно със законната лихва от предявяването на иска. В останалата обжалвана част въззивното решение трябва да бъде оставено в сила. На касатора трябва да се присъдят 1929.86 лв. деловодни разноски за всички инстанции по компенсация.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ въззивно решение от 20.10.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №10727/2012 г. в частта, с която е потвърдено решение №I-48-61 от 11.07.2011 г. на Софийския районен съд по гр.д. №49267/2009 г. за отхвърляне иска на Л. С. С. срещу И. Г. И. за сумата 19 264 лв. – обезщетение за лишаване от възможност да ползва 16 паркоместа, разположени в северната половина на ПИ 2430 и ПИ 2969 по плана на [населено място],[жк]за периода 04.12.2004 г. – 03.07.2008 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Г. И., [населено място], да заплати на Л. С. С., [населено място], на основание чл.45 ЗЗД 19 264 лв. – обезщетение за лишаване от възможност да ползва 16 паркоместа, разположени в северната половина на ПИ 2430 и ПИ 2969 по плана на [населено място],[жк], за периода 04.12.2004 г. – 03.07.2008 г., заедно със законната лихва от 04.11.2009 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА И. Г. И., [населено място], да заплати на Л. С. С., [населено място], 1929.86 лв. деловодни разноски.
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 20.10.2014 г. на Софийския градски съд по гр.д. №10727/2012 г. в останалата обжалвана част.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ:1.

2.