Върховен касационен съд

Съдебен акт


6
определение по.гр.д.№ 3922 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 60366

гр. София, 27.10.2021 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3922 по описа за 2021 г. приема следното:


Производството е по реда на чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Политическа партия „Атака“ срещу решение № 218 от 11.03.2021 г. по в.гр.д.№ 2369 от 2020 г. на Софийски апелативен съд, 14 граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 8636 от 17.12.2019 г. по гр.д.№ 148167 от 2018 г. на Софийския градски съд, ГО, I-13 състав за осъждане на Политическа партия „Атака“ да заплати на Н. Б. В. на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обида и клевета, разпространена в ефира на „А.лфа ТВ“ за периода от 06.12.2018 г. до 10.10.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 06.10.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата 2 447 лв. разноски по делото.
В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните правни въпроси:
1. Съставлява ли въпросът „Корумпиран ли е съдията от Софийски районен съд Н. В.“ клевета ?
2. Съставлява ли въпросът „Корумпиран ли е съдията от Софийски районен съд Н. В.“ обида ?
3. Съставлява ли питането/поставянето на въпрос за наличието на факт от действителността клевета, респ. твърдение за неверни факти и обстоятелства ?
4. Съставлява ли питането/поставянето на въпрос за наличието на факт от действителността противоправно деяние ?
5. Представлява ли заеманата от пострадалия професионална длъжност, а именно „магистрат“, основание да се приеме, че същият търпи неимуществени вреди от обида и клевета в по-голям обем и интензитет, отколкото в случай, че не заема подобна професионална длъжност ?
6. Представлява ли негативното отношение на обществото към корупцията в съдебната система основание да се приеме, че пострадалият от клеветата и обидата магистрат търпи неимуществени вреди в по-голям обем и интензитет ?
7. Представлява ли видът на упражняваната от пострадалото от деликт лице професия обстоятелство, което е от значение при определяне на обема и интензитета на понесените от него неимуществени вреди ?
8. Достатъчно ли е в мотивите на решението съдът да посочи, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 45 ЗЗД е съобразен със социално-икономическата обстановка в страната, или трябва действително да обоснове как точно е съобразен, с посочването на конкретни икономически параметри и показатели ?
9. Съставляват ли икономическите параметри и показатели относно икономическата обстановка в страната към датата на увреждането „друго обстоятелство, което съдът е длъжен да обсъди“, по смисъла на ППВС № 4/1968 г. и въз основа на оценката му да заключи какъв размер на обезщетение да присъди ?
10. Трябва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл. 45 ЗЗД съдът да изследва съдебната практика в сходни хипотези ?
11. Трябва ли при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликт по чл.45 ЗЗД съдът да се съобразява със съдебната практика в сходни хипотези ?
Пълномощникът на касатора твърди, че обжалваното решение противоречи на следната практика на ВКС: по първите четири въпроса- решение № 60 от 27.05.2016 г. по н.д.№ 106 от 2016 г. на ВКС, ІІ н.о.; решение № 426 от 07.01.2016 г. по н.д.№ 1183 от 2015 г. на ВКС, І н.о.; решение № 104 от 07.03.2013 г. по н.д.№ 178 от 2013 г. на ВКС; решение № 29 от 13.02.2017 г. по н.д.№ 1325 от 2016 г. на ВКС, І н.о.; решение № 335 от 14.12.2015 г. по н.д.№ 990 от 2015 г. на ВКС, ІІІ н.о.; решение № 159 от 19.06.2015 г. по н.д.№ 300 от 2015 г. на ВКС, І н.о.; по седмия и осмия въпрос- ППВС № 4 от 1968 г.; решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр.д.№ 4129 от 2019 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 70 от 28.07.2015 г. по т.д.№ 707 от 2014 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 10 от 08.02.2018 г. по гр.д.№ 1600 от 2017 г. на ВКС, ІІІ г.о.; по десетия и единадесетия въпрос- решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр.д.№ 4129 от 2019 г. на ВКС, ІV г.о. Освен това, по въпроси от пети до единадесети касаторът счита, че произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор ответникът по жалбата Н. Б. В. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение с цена на иска от 25 100 лв., което съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че на 06.10.2018 г. в ефира на „Алфа ТВ“, чийто оператор е ПП „Атака“, е бил поставен стоп кадър със снимка на ищеца с надпис, гласящ: „Корумпираният съдия от Софийски районен съд Н. В. пусна на свобода престъпника от Судан“, излъчван многократно до 08.10.2018 г., след което до 10.10.2018 г. изменен по следния начин: „Корумпиран ли е съдията от Софийски районен съд Н. В. ?“. Въз основа на събраните свидетелски показания съдът е обосновал извод за негативното отражение на посочените надписи върху психическото състояние на ищеца. Във връзка с наведените от ответника възражения въззивният състав е посочил, че като собственик на телевизионния канал „Алфа ТВ“- ответникът ПП „Атака“ е материалноправно легитимиран да носи отговорност по чл.49 ЗЗД за излъчените репортажи, както и че в случая не се касае до проява на конституционно закрепеното право на свободно изразяване на мнение, а се разпространява изявление, с което се придава престъпен облик и се накърняват достойнството и репутацията на ищеца в лично качество и като магистрат. След съвкупна преценка на събраните доказателства Софийският апелативен съд е приел, че справедливият размер на обезщетението за негативните преживявания на ищеца се равнява на 20 000 лв.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице сочените основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд по поставените въпроси, поради следното:
Първите четири поставени от пълномощника на касатора въпроси не са правни въпроси по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда в обжалваното решение: Видно от мотивите на решението, въззивният съд е приел, че действията, с които е осъществено непозволеното увреждане, за което се дължи обезщетение, се изразяват не само в излъчването по „Алфа ТВ“ от 08.10.2018 г. до 10.10.2018 г. на стоп кадър със снимка на ищеца и надпис-въпрос „Корумпиран ли е съдията от Софийски районен съд Н. В. ?“, а преди всичко в излъчването в периода от 06.10.2018 г. до 08.10.2018 г. и на 10.10.2018 г. на стоп кадър със снимка на ищеца и надпис под формата на съобщително изречение: „Корумпираният съдия от Софийски районен съд Н. В. пусна на свобода престъпника от Судан“.
Петият, шестият, седмият и деветият поставени въпроси се отнасят до обстоятелствата, които са от значение при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от обида и клевета, в частност дали професията на лицето и икономическите условия в страната следва да се съобразят. По тези въпроси няма противоречие между приетото в обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС. В последната е посочено, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от обидни и клеветнически изявления, съдът съобразява вида, характера и интензитета на вредите, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, както и общественото, социално и професионално положение на пострадалия. В случая, в обжалваното решение въззивният съд е съобразил всички изброени в ППВС № 4 от 1968 г. и трайната практика на ВКС критерии, отчел е спецификата на конкретния случай /включително професионалното положение на пострадалия и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането/ и с оглед на това е определил справедлив размер на обезщетението в размер на 20 000 лв.
По осмия поставен въпрос също няма противоречие с цитираните от пълномощника на касатора решения на ВКС: ППВС № 4 от 1968 г.; решение № 146 от 07.10.2020 г. по гр.д.№ 4129 от 2019 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 70 от 28.07.2015 г. по т.д.№ 707 от 2014 г. на ВКС, ІІ т.о.; решение № 10 от 08.02.2018 г. по гр.д.№ 1600 от 2017 г. на ВКС, ІІІ г.о. Напротив, напълно в съответствие с приетото в тези решения на ВКС и в ППВС № 4 от 1968 г., при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът е съобразил и конкретната обществено-икономическа обстановка в страната към момента на увреждането, а не към момента на постановяване на решението му.
По десетия и единадесетия поставени въпроси също няма противоречие между въззивното решение и посоченото от пълномощника на касатора решение на ВКС. Следва да се отбележи, че дори когато има сходство в случаите, във всеки конкретен случай критериите и специфичните обстоятелствата от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди са винаги различни и съдът е длъжен да направи самостоятелна преценка за тях, както е и сторил в случая.
По въпроси от пети до единадесети не се констатира и твърдяното от пълномощника на касатора допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по тях е налице трайна практика на ВКС, която не се нуждае от осъвременяване.
Не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл.49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.
Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата Н. В. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 850 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218 от 11.03.2021 г. по в.гр.д.№ 2369 от 2020 г. на Софийски апелативен съд, 14 граждански състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Политическа партия „Атака“ със седалище и адрес на управление: [населено място], 1000, [улица], ет.1 да заплати на Н. Б. В., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.1, чрез адв.Х. Б., на основание чл.78 ГПК сумата 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.