Върховен касационен съд

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 3 декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ при секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 1417 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от Я. И. Т., чрез адв.Й. Б. срещу решение №8155/05.12.2017 г., постановено по гр.дело № 12432/2016 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6899/19.05.2016 г. по гр.дело № 3213/2015 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с правна квалификация чл.73, вр.чл.76, ал.4, вр.чл.45,ал.1,т.8 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/ за допускане на промяна на пола й от женски на мъжки и е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с правна квалификация чл.19,ал.1 ЗГР за допускане на промяна на имената й на А. И. Т., както и да се промени ЕГН съответно на променения пол.
Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Според жалбоподателката въззивният съд е установил, че безспорно при молителката е налице състояние на транссексуалност – ясно дефинирана генетическа и физическа/генитална/ принадлежност към женския пол и ясно дефинирана психологическа принадлежност към противоположния пол, че лицето има ясно осъзнато и сериозно намерение за биологично потвърждаване на психичния пол. Поддържа, че съдът е признал от събраните по делото доказателства, че към момента молителката качествено е интегрирана в социума като мъж, че е доказано, че е променен и визуално соматичния пол в мъжки тип с част от външните вторични полови белези – окосмяване на тялото, разширяване на раменния пояс, намаляване на размерите на ханша, плътен нисък мъжки глас, мъжка подстрижка, поведение на мъж, проведена е хормонална терапия с тестостерон, че няма менструален цикъл от 2014 г., което е необратим процес, премахнати са оперативно и двете гърди. Въпреки тази установена фактическа обстановка въззивният съд според жалбоподателката възприел, че наличието на гениталии у молителката налага извод, че не са необратими предизвиканите на молителката промени. Сочи, че въззивното решение е неправилно по отношение анализа на обратимостта на предизвиканите от хормоналната терапия промени, че тези изводи са в противоречие с практиката на ВКС. Твърди, че в случая е съобразено от СГС изискването да се установи дали предизвиканите от хормоналната терапия промени са обратими и могат да допринесат за телесно потвърждаване на психичния пол и дали се показва сериозността на искането на молителката за промяна на гражданския й пол. Твърди също, че единствената причина да не бъде уважена молбата за промяна в данните относно пола на молителката е липсата на оперативна интервенция в областта на гениталиите. Според жалбоподателката този извод е изцяло в противоречие с материалния закон. Сочи, че Законът за гражданската регистрация не поставя изисквания за промяната на пола в гражданското състояние задължително да се предхожда от хирургическа интервенция за промяна на половите белези, че подобно изискване е в противоречие с чл.128 НК. Поддържа, че водещите насоки при подобен род дела се съдържат само в установената по медицински път транссексуалност на лицето, както и как се самоидентифицира самия човек, като се цели постигане на психичния му комфорт. Посочва, че следва да се има предвид и обстоятелството, че българските съдилища все по-често променят гражданския пол, без да е извършена хирургическа операция, само на базата на психологична експертиза в изпълнение на международния стандарт за това. Цитирани са решения на Софийски районен съд, на Пловдивския районен съд, на Софийски градски съд, на Варненския районен съд. Поддържа, че в случая следва да се вземе предвид не само вътрешното законодателство и съдебна практика, но също и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/ЕКЗПЧОС/, че приложима е разпоредбата на чл.8 от тази конвенция. Счита, че отказът на компетентния държавен орган/съд/ да уважи правото на молителката на лично самоопределение е в пряко противоречие с разпоредбата на чл.8 ЕКЗПЧОС и нарушава гарантираните човешки права на лицето и позитивните задължения на държавата.
Искането е за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което подадената молба с правна квалификация чл.73, вр.чл.76, ал.4, вр.чл.45,ал.1,т.8 от ЗГР и с правна квалификация чл.19,ал.1 от ЗГР се уважат, като се постанови промяна на пола от „женски” на „мъжки”, както и промяна на имената от Я. И. Т. на А. И. Т., ведно с ЕГН.
Ответниците по касационната жалба Столична община – Район „Студентски” и Район „Подуяне”, и Софийска градска прокуратура не са изразили становище по жалбата.
С определение № 734/19.09.2018 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правния въпрос: налице ли е необходимост от генитална промяна на пола при установена транссексуалност на молителя и установено категорично самосъзнание за принадлежност към транссексуалния му пол, за да бъде допусната юридическа промяна на пола? Длъжни ли са транссексуалните лица да се подложат на пълна хирургическа модификация на тялото им като предпоставка за допускане на юридическа промяна на пола или е достатъчно да са доказани необратими промени на вторичните полови белези и необратими хормонални промени.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателката и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
С обжалваното решение на Софийски градски съд е потвърдено решение № 6899/19.05.2016 г. по гр.дело № 3213/2015 г. на Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката с правна квалификация чл.73, вр.чл.76, ал.4, вр.чл.45,ал.1,т.8 и чл.19 от ЗГР – за промяна на пола й от женски на мъжки, за промяна на имената й на А. И. Т..
За да постанови този резултат въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, според която за уважаване на молба с правна квалификация чл.73, вр.чл.76, ал.4, вр.чл.45,ал.1,т.8 от ЗГР е необходимо сериозно осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния пол, със започнала подходяща хормонална терапия. Прието е, че съгласно практиката на ВКС в предмета на делото е изясняване на въпроса обратими ли са предизвиканите от хормоналната терапия промени и дали провежданата терапия би имала сочения ефект за молителката, и оттам – може ли да допринесе за телесно потвърждаване на психичния й пол и да покаже сериозността на лицето за промяна на гражданския пол.
Прието е за установено от събраните доказателства, че при молителката Я. Т. е налице състояние на транссексуалност – в случая ясно дефинирана генетическа и физическа (генитална) принадлежност към женски пол, и ясно дефинирана психологическа принадлежност към противоположния мъжки пол. Прието е също, че лицето има сериозно осъзнато намерение за биологично потвърждаване на психичния пол. Според съда доказателствената съвкупност безпротиворечиво сочи, че към момента въззивницата-молител качествено е интегрирана в социума като мъж. Приел е, че към момента е променен визуално само соматичният пол на молителката в мъжки тип с част от външните мъжки вторични полови белези – окосмяване на тялото, преразпределение (леко разширяване на раменния пояс при спортуване в хода на лечението и съответно леко намаляване на размерите на ханша), плътен нисък глас, мъжка подстрижка, че лицето има поведение на мъж, предвид и на провежданата от молителката хормонална терапия от 2014 г., с цел подтискане на женски и изграждане на мъжки външни полови белези. Приел е също, че вследствие на провежданата по желание на молителката в Германия хормонална терапия с ”тестостерон”, лицето вече няма менструален цикъл от 2014 г. (което според вещото лице – ендокринолог е необратим процес). Наред с хормоналната терапия, молителката през 2016 г. в Германия по своя воля се е подложила и на медицинска интервенция за премахване на двете гърди (двустранна мастектомия). Съдът е посочил, че според заключението на вещото лице на приетата пред въззивната инстанция ендокринологична СМЕ, уточнена и в съдебно заседание, настъпилите промени при молителката, няма да се поддържат в 100% и намалява тяхната интензивност при прекъсване на хормоналната терапия (напр. разрежда се окосмяването на лицето). Прието е, че по-изразеният мъжки тип телосложение при молителката е в резултат на спортуване в хода на лечението, и не е изцяло следствие от предприетата хормонална терапия. Във връзка с преценката за обратимостта на външните белези от мъжки тип според въззивния съд е съществено и обстоятелството, че този тип окосмяване и спиране на менструалния цикъл могат да бъдат като последица и от ”поликистозна болест”, че съгласно становището на вещото лице – ендокринолог дори и най-малкото отклонение между ”естроген” и ”тестостерон” веднага прави невъзможна овулацията, съответно – редовния менструален цикъл при лицата, подобно както и при наличието на ”поликистозна болест” при жени. Въззивният съд е посочил, че му е ноторно известно, че има жени, които са с такъв тип мъжко окосмяване (а според вещото лице при въззивницата окосмяването не е и така изразено), поради заболяване на яйчниците, и дисбаланс на мъжки и женски полови хормони, което само по себе си не води до извод, че същите следва да бъдат възприемани като мъже. Посочил е също, че му е ноторно известен и фактът, че в света има жени, на които оперативно са премахнати двете гърди, без това да ги прави и да бъдат възприемани като лица от мъжки пол.
Въззивният съд е приел, че и към момента при молителката са налични женски гениталии, което наред с изложените мотиви, води до извод, че не са необратими предизвиканите на молителката промени.
Формиран е извод, че и към момента при молителката не е налице основанието за промяна по съдебен ред на данните относно пола й, а като последица – и относно името й, в нейния акт за раждане, тъй като не може да бъде прието, че е налице грешка при съставянето му относно тези данни, нито такава грешка да е възникнала впоследствие, поради установяване на друг генетичен пол на лицето и при телесна промяна на пола. Според съда това от своя страна не налага, по единствено възможния към момента ред на чл. 73, във връзка с чл. 45 и чл. 19 ЗГР, тези данни да бъдат променени, като се приведат в съответствие с обективния факт на принадлежност на лицето към мъжкия пол и тогава евентуално съдът да допусне отразяването на тази промяна(данните) съответно и в документите по гражданска регистрация на лицето.
Посочил е, че в противен случай, ако се приеме основателност на молбата само въз основа на наличното при молителката състояние на транссексуалност, респ. нейно самосъзнание за принадлежност към мъжки пол, без при нея да е налице генетична и генитална принадлежност (първични полови белези) на този желан от нея пол, то би се стигнало до постановяване на съдебно Решение извън обхвата на българското обективно право и предвидения законов ред. Посочил е, че не може да бъде приет за основателен доводът в жалбата, че обжалваният съдебен акт е неправилен и постановен в противоречие с материалния закон, каквито не са налице.
Прието е, че стои и важният въпрос за съществуващата празнота в българското законодателство, която да дефинира понятието ”транссексуалност” за целите на правото (отчитайки развитието на медицинската наука и социалните отношения), като уреди правила и критерии за уважаване или отхвърляне на подобни искания за промяна на вписания в гражданския регистър пол и свързаните с него данни на лицето, че съществува и противоречива уредба относно възможността транссексуалните лица, при изразено от тях желание, легално да се подложат на медицински процедури за физиологична промяна на тялото им съответна с избрания психо-социален пол. Като е съобразил изложеното и значимостта на проблема въззивният съд е приел, че тези празноти в българското материално право и процесуален ред не могат да бъдат запълнени единствено с директно прилагане на нормата на чл. 8 ЕКПЧ, въпреки, и част от вътрешното ни право. Посочил е, че тази норма, като най - свободно формулирания и обхватен текст в ЕКПЧ, задава само рамките, че е необходима и допълнителна регламентация в българското законодателство, съответна на българските обществени и социални отношения, добри нрави и традиции, че по тези казуси не следва да бъде задължен съдът да прилага по аналогия несъответен законов ред (този по чл. 73, във връзка с чл. 45 ЗГР).
При тези съображения първоинстанционното решение, с което молбите са отхвърлени е потвърдено.
По правния въпрос:
С решение № 205/05.01.2017 г. по гр.дело № 2180/2016 г. на ВКС, III г.о., постановено по чл.290 ГПК е дадено разрешение на правния въпрос. Съдебният състав е приел разрешение, което в резюме е, че на транссексуалните лица не може да се вмени в задължение извършване на хирургическа операция за модификация на тялото им против тяхната воля, като предпоставка за промяна на вписания в акта за раждане пол, тъй като допустимостта на такава интервенция, без съдебно решение за промяна на пола, е спорна предвид нормата на чл. 128 НК . Прието е, че българското право допуска възможността за "смяна на пола" на лицето, в какъвто смисъл са нормите на чл. 9 от Закона за българските лични документи , чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 от Правилника за издаване на български лични документи , § 1, т. 17 от ДР на Закона за защита от дискриминацията . Предпоставките за промяна на вписания в акта за раждане пол на лицето не са уредени в закона /така, както това е направено при искане за промяна на името на лицето - чл. 19 ЗГР / и следва да се изведат от характера на признатите и защитавани в чл. 8 ЕКПЧ лични права, като се отчете сериозността на промяната за личността и обществото. Освен утвърдения медицински критерий /наличие на състояние на транссексуалност/, който се установява с помощта на комплексна медицинска експертиза, следва да се изведе и юридически критерий за уважаване на молбата. При твърдяна транссексуалност, молителите следва да установят пред съда сериозното си и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от тях психична и социална полова роля.
Настоящият съдебен състав изцяло възприема даденото разрешение на правния въпрос.
Като взема предвид разрешението на правния въпрос съдът преценява въззивното решение за неправилно – постановено е в противоречие с материалния закон и е необосновано. Неправилен е изводът на въззивния съд, че и към момента при молителката са налични женски гениталии, което води до извод, че не са необратими предизвиканите от нея промени. Неправилно е прието, че към момента при молителката не е налице основание за промяна по съдебен ред на данните относно пола й, а като последица и относно името й в акта за раждане, тъй като според съда не е налице грешка при съставянето му относно тези данни, нито такава грешка е възникнала впоследствие, поради установяване на друг генетичен пол на лицето и при телесна промяна на пола.
От събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаната свидетелка С. С. Д. и заключенията на допуснатите комплексна съдебно психиатрична и сексологична експертиза и съдебно медицинска експертиза с вещо лице лекар ендокринолог съдът намира за установени следните факти:
Жалбоподателката Я. И. Т. е [дата на раждане] в [населено място] и е вписана в акт за раждане № 39, съставен на 25.04.1988 г. в район „Студентски” на Столична община с имената Я. И. Т., ЕГН [ЕГН], с пол „женски” и родители – М. К. Т. и И. И. Т.. Видно от приложената по делото лична карта на молителката в същата е отразен женски пол и е посочен ЕГН. Жалбоподателката Т. не е омъжена. От приложената справка за съдимост, издадена от Софийски районен съд се установява, че Я. Т. не е осъждана. Видно от приложеното писмо рег. № И-12737/05.04.2016 г. на Национална следствена служба в Централизираната информационна система на следствените служби към момента на издаване на писмото – 05.04.2016 г. за Я. И. Т. няма данни за образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения. От писмо рег. № 513000-5654/31.03.2016 г., изпратено от Столична дирекция на вътрешните работи е видно, че в автоматизираните информационни фондове на МВР няма данни за образувани досъдебни производства срещу жалбоподателката.
Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че Я. Т. е започнала да посещава психиатър в Германия от 27.06.2014 г. - за първи път се е явила в кабинета Т. М. - психиатър на 27.06.2014 г. В издадения медицински документ от Т. М. от посещението на молителката на 27.06.2014 г. е отразена диагноза МБК-10, F34.1/G/ дистимия, F64.0/V/ съмнение за мъжка идентичност при женски пол/женска към мъжка трансексуална идентичност - транссексуалност/, F64.8/G/ разстройство на половия идентитет. Като оценка/процедура/ препоръка за лечение е отразено: изглежда, че е налице транссексуално развитие.
От приложения медицински документ от 18.02.2014 г., издаден от психотерапевт Н. Ш. се установява, че молителката провежда амбулаторно психотерапевтично лечение в Германия. В документа е удостоверено становището на психотерапевта, че става дума за транссексуалност жена-мъж/МКБ-10, F 64.0. Видно от документ от 22.09.2014 г., издаден от Амбулаторен медицински център към клиника Н. по желание на молителката е обсъждано хормонално лечение с инжектиране интрамускулно на „Тестостерон” и такова лечение е започнало на 01.08.2014 г.
Установява се от приложения доклад за резултати и оценка, издаден от Център за хормонални и метаболитни заболявания М. Германия от 01.09.2015 г., че при извършено изследване – хромозомен анализ от лимфоцити е установен нормален женски кариотип при жалбоподателката. Според медицинско свидетелство от 06.07.2015 г., издадено от Амбулаторен медицински център, Клиника Н. Я. Т. е с женски фенотип, че поради транссексуалност/жена към мъж/ от 05.2014 г. се провежда хормонална терапия с тестостерон и в резултат на това стойностите на тестостерона са в референтните граници за мъже.
От заключението на вещото лице по назначената комплексна съдебно психиатрична и сексологична експертиза от районния съд д-р П. В. – психиатър-сексолог се установява, че цитогенетичното изследване на Я. Т. показва типичен за лице от женски пол кариотип без хромозомни мозайки и аберации, което изключва генетична аномалия, като причина за състоянието й. Фенотипът на Т. е определен като женски. Според становището на вещото лице жалбоподателката е психично здрава. Констатираната при рутинна консултация с психиатър в Германия Дистимия не представлява психично заболяване, което качествено да променя психичната й дейност. Становището на вещото лице е, че в случая се касае за психологично разбираема реакция на стрес поради транссексуалността. Според заключението на вещото лице молителката е в състояние да разбира свойството и значението на явленията, да ръководи постъпките си и да се грижи лично за собствените си работи. Вещото лице сочи, че няма основания да се обсъждат хипотези за това, че желанието на Я. Т. да промени пола си е мотивирано, поради наличие при нея на парафилно разстройство/травестизъм/ или от меркантилни подбуди/проституиране, че не са открити симптоми, насочващи към наличие при нея на генетични, соматични или психични заболявания, като причина за желанието й да промени гражданския си пол и да настоява, че са необходими и телесни промени, за да се чувства в хармония със самосъзнанието си за принадлежност към мъжки пол.
Според заключението на вещото лице при молителката Т. е налице транссексуалност – F – 64.0 по МКБ/10-та ревизия/, която датира от предпубертетна възраст, което се дефинира съгласно Международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето –Десета ревизия на Световната здравна организация както следва: лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство за дискомфорт от собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен. Налице е желание за подлагане на хирургична операция и хормонално лечение, за да направи тялото си колкото е възможно по-съответно на предпочитания от него пол.
Вещото лице е изразило становище, че транссексуалността възниква в етапа на вътреутробното полово диференциране на плода. Счита, че в случая най-вероятно именно през този етап за кратко време мозъчните структури на плода, които впоследствие „носят” съзнанието за полова принадлежност са били андрогенизирани/повлияни от мъжки полов хормон/. Този хормон по някаква нефизиологична причина е бил произведен или от майчиния организъм или е бил привнесен от вън. Според заключението вътреутробното андрогенизиране на мозъчни структури е физиологичен процес при половото диференциране на плод от мъжки пол и в никакъв случай не е присъщо за диференцирането на плод от женски пол. Сочи, че експериментални и клинични наблюдения демонстрират, че когато плод от женски пол вътреутробно е подложен на масивно андрогенизиране настъпват морфологични промени в гонадите и гениталиите на плода, а в последствие се регистрират и промени в съзнанието за полова принадлежност, различни от присъщите за генетичния пол на този плод. Така се оформя разбирането, че транссексуалността и онези интерсексуални състояния/хермафродитизъм/, при които е засегнато и съзнанието за полова принадлежност имат общ произход. Основната разлика между транссексуалността и хермафродитизма е в това, че при първата отсъстват промени в телесната схема и физиологичното функциониране, каквито се откриват при хермафродитизма. При транссексуалността краткотрайното андрогенно повлияване, включило се в критичен момент от развитието на женския плод не води до морфологични аномалии, физиологични дисфункции или качествени разстройства в психиката, а резултира единствено върху съзнанието за полова принадлежност. С оглед на това вещото лице е заключило, че не намира данни за наличие на болестни явления от телесно и психично естество при молителката. Разминаването между биологичния й пол със съзнанието й за полова принадлежност според вещото лице не би следвало да се приема като разстройство на съжденията.
Вещото лице е посочило, че полът традиционно се определя при раждането въз основа на това от какъв вид са външните полови органи на новороденото. Основавайки се единствено на външни признаци този подход твърде приблизително разделя новородените по пол. Изтъкнат е пример, че при генетична аномалия, известна като тестикуларна феминизация или синдром на М. се раждат деца с несъмнено женски външни полови органи, като същевременно тези деца са генетично от мъжки пол. Според вещото лице определянето в този случай на новороденото като дете от женски пол в същност е напълно погрешно, тъй като всяка негова клетка съдържа ХУ полови хромозоми.
Вещото лице сочи, че определянето на пола при новороденото единствено според достъпните за непосредствено наблюдение външни полови органи е предпоставка за грешки, които следва да бъдат коригирани впоследствие, че такъв е и случаят с транссексуалността и в частност при молителката. Сочи също, че е очевидно, че несъответствието между съзнанието за полова принадлежност и телесните полови белези е невъзможно да се установи при раждането, тъй като първите признаци за такова разминаване се появяват едва след 2-3 годишна възраст на детето.
Според вещото лице опитът показва, че транссексуалността е напълно неподатлива на каквито и да са форми на физикално или психотерапевтично въздействие, целящо премахването й. Сочи, че хората с транссексуалност са обречени да съществуват в перманентен дискомфорт и конфликт както със собствената си биология, така и със социума. Според вещото лице единствената възможност за облекчаване състоянието на засегнатите е да им се предостави възможност да живеят според пола, към който се определят.
Заключението на вещото лице е, че молителката Я. Т. биологично е лице от женски пол. По независещи от нейната воля обстоятелства при нея е изградено съзнание за полова принадлежност типична за лице от мъжки пол, което е определящо за начина на функционирането й в социума. Според вещото лице невъзможността за постигане на компромисно и в значителна степен на удовлетворително за личността хармонизиране между съзнанието за полова принадлежност, гражданския пол и телесната схема е източник на хроничен стрес, който с течение на времето може да стане причина за телесни и/или психични заболявания.
От показанията на свидетелката С. Д., разпитана пред първата инстанция се установява, че същата познава молителката от 2001-2002 година, че я възприема като мъж, че откакто се познавали не се е държала като типична жена, че в Германия, където свидетелката гостувала на молителката всички я възприемали като мъж и с името А. от около година и половина, две години.
Видно от приетия от въззивната инстанция медицински документ от 26.08.2016 г., издаден от Център за хирургия при Болница на област Б. молителката е с диагноза относителна макромастия при транссексуализъм жена към мъж. От същия документ се установява, че е извършена мастектомия от двете страни със свободна ареолна трансплантация на 23.08.2016 г.
От изслушаната от въззивната инстанция съдебно медицинска експертиза с вещо лице лекар ендокринолог се установява, че молителката провежда хормонална терапия при транссексуализъм от жена към мъж от юни 2014 г. до преди три месеца от изготвяне на заключението тестостерон 250 мгр. на 18 дни, а от три месеца пролонгиран препарат Небидо, обозначен в обстоятелствената част от заключението и като Небидо тестостерон на три месеца до момента на заключението. Според вещото лице въз основа на провежданата хормонална терапия с тестостерон и при съответното й спиране се намалява интензивността на изява на вторичните полови белези, а именно окосмяването мъжки тип по лицето, тялото и краката. Вещото лице сочи, че въз основа на провежданата терапия с тестостерон от юни 2014 г. молителката има вторични мъжки полови белези – окосмяване на тялото, брада, преразпределение, а именно леко разширяване на раменния пояс при спортуване в хода на лечението и съответно леко намаляване на размера на ханша, плътен нисък глас, мъжка подстрижка и при разговор и контактуване визия, вторични белези и поведение на мъж. Според вещото лице провежданата хормонална терапия от жена към мъж, заедно с проведената оперативна интервенция двустранна мастектомия допринася за потвърждаване на мъжки пол на молителката и показва сериозността на лицето за промяна на данните относно гражданския му пол. Вещото лице сочи, че молителката била с намерение и подготовка за провеждане на пластика и на гениталиите, за което са проведени първоначални консултации и запитвания. В съдебно заседание пред въззивния съд вещото лице е посочило, че вторичните мъжки полови белези са във връзка с постоянното ниво на тестостерон, че те няма да изчезнат, но ще намалеят, ако той престане да се слага по схема на 3 месеца или на 18 дни според ефекта на действието. Сочи също, че в резултат на проведената от жалбоподателката хормонална терапия от 2014 г. менструалния цикъл е спрял, - т.е. настъпват промени като при траен климакс на ниво гениталии и, че тази промяна е трайна и необратима. Относно извършената мастектомия, то същата според вещото лице е необратима, тъй като има двустранна мастектомия и, че възстановяване по обратния път не може да стане.
Като взема предвид установените факти съдът преценява от правна страна следното:
Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в цитираното решение по-горе на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК, както и в решение № 16/30.05.2017 г. по гр.дело № 2316/2016 г. на ВКС, IV г.о., по чл.290 ГПК, а именно че българското право признава възможността за промяна на пола на физическите лица. Изводът съдът извежда с оглед тълкуването на разпоредбите на чл.73 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/, чл.9 от Закона за българските лични документи, чл.20, ал.2,т.4 и чл.22,ал.7,т.3 от Правилника за издаване на български лични документи и пар.1,т.17 от Закона за защита от дискриминация.
Съгласно чл.73 от Закона за гражданската регистрация/ЗГР/ промяна в данните за гражданско състояние на лицата в съставени актове за гражданско състояние се извършва по съдебен или административен ред. Под промяна на данните за гражданското състояние на лицата следва да се разбира както промяна за отстраняване на допуснати грешки или непълноти, така и актуализиране с нови данни, които променят по същество смисъла на съставения вече акт – чл.76,ал1,вр.чл.73 ЗГР. Според чл. 76,ал.5 ЗГР по административен ред не могат да се променят името на титуляря, с изключение на изрично предвидените в закона случаи, датата на раждане, брак или смърт и полът. С оглед на посоченото съдът приема, че е възможно да се нанесе промяна в съставен акт за гражданско състояние на лице въз основа на влязло в сила съдебно решение, допускащо промяна на първоначално вписания пол. Изводите си съдът съобразява и с приетото в решение на ЕСПЧ по сходен казус по делото Б. срещу Франция от 25.03.1992 г.
Предпоставките/критериите/ за промяна на вписания в акта за гражданско състояние пол не са уредени в закона и поради това следва да се изведат от характера на признатите и защитавани лични права в чл.8 от ЕКПЧ. Съгласно чл.8, ал.1 ЕКПЧ всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция.
В практиката си ЕСПЧ приема, че определянето на пола, името, социалната ориентация и половия живот са в личната сфера, защитена от чл.8 от Конвенцията/ЕКПЧ/ – решение по делото В.К. срещу Германия по жалба № 35968/97 г.
ЕСПЧ приема също, че правото на „зачитане” на личния живот по чл.8 ЕКПЧ обхваща правото на личен живот, правото да се създават и развиват отношения с други лица, без държавна намеса, както и правото на всеки да определя, развива и реализира идентичността и личността си както намери за добре. Гаранциите по чл.8 ЕКПЧ изискват държавата да се въздържа от всякаква намеса в защитените права и същевременно да предприеме необходимите мерки, за да осигури зачитането на тези права и недопускането на неоснователна намеса при упражняването им – решение по делото М.срещу Х. от 07.02.2002 г.
С решение от 10.03.2015 г. по жалба № 14793/08 ЕСПЧ е постановил осъдително решение срещу Република Турция за нарушение на чл.8 от Конвенцията, осъществено с отказа на турските власти да предоставят на транссексуално лице достъп до оперативна промяна на телесния пол. В жалбата са поставени въпроси кои са необходимите условия за процеса по промяна на пола, които могат да бъдат поставяни на транссексуални лица, без да има противоречие с чл.8 от Конвенцията. С решението ЕСПЧ е приел, че правото на самоопределяне на собствения пол е част от същността на свободата на самоопределяне, като е посочена и сериозността на въпросите, касаещи транссексуалните лица, както и че конвенцията трябва да бъде тълкувана и прилагана по начина, който прави гаранциите в нея, включително за транссексуалните лица практически и ефективни. Съдът е приел, че правото на транссексуалните хора на лично развитие и физическа, и морална сигурност в пълната степен, както за другите граждани, не може да се счита за спорен въпрос. Съдът се позовава и на Препоръка СМ/R /2010/5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа, съгласно която изискванията за правно признаване на променения пол трябва да бъдат изчистени от оскърбителни или прибягващи до злоупотреба изисквания. С решението се посочва и призива на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа държавите-членки да гарантират правото на транссексуалните хора на лични документи, отговарящи на тяхната полова идентичност, без за това да се изисква стерилизация или друга медицинска процедура, като извършена оперативна промяна на пола или хормонална терапия. Прието е, че принципът за уважаване на физическия интегритет на жалбоподателя изключва всяко изискване към него, целящо постоянна стерилизация, че подобна намеса не е необходима в едно демократично общество.
Като взема предвид посочената практика на ЕСПЧ по приложение разпоредбата на чл.8 от ЕКПЧ съдът намира, че възможността на транссексуалните лица да сменят пола си е в обхвата на правото на личен живот. Освен това правото на всяко лице на полово самоопределяне е част от свободата на самоопределяне, която е в личната сфера, защитена от чл.8 от КЗПЧ.
С оглед на посочения характер на признатите и защитавани в чл.8 от ЕКПЧ права материално правните предпоставки за смяна на пола на лицето, като условие за промяна на вписания в акта за гражданско състояние пол, макар и да не са уредени изрично в закона са две:1. медицински критерий – наличие на състояние на транссексуалност и 2. сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от лицето психична и социална полова роля.
В настоящият случай съдът преценява, че посочените материално правни предпоставки са установени.
Установено е, че на жалбоподателката Я. Т. е съставен акт за раждане, в който е записана като лице от женски пол с имената Я. И. Т. и съответно на пола ЕГН.
Установено е също, че при молителката е налице състояние на транссексуалност – F64.0 по МКБ-10 от предпубертетна възраст и към настоящия момент. Съгласно международната статистическа класификация на болестите и проблемите, свързани със здравето - Десета ревизия транссексуалността се определя като състояние, при което лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен. Налице е желание за подлагане на хирургична операция и хормонално лечение, за да направи тялото си колкото е възможно по-съответно на предпочитания от него пол. Жалбоподателката биологично е лице от женски пол и при нея е изградено съзнание за принадлежност към мъжки пол, което е определящо за начина на функционирането й в социума.
Установи се по делото, че жалбоподателката е психично здрава. Констатираната при рутинна консултация с психиатър в Германия Дистимия/F34.1/ не представлява психично заболяване, което качествено да променя психичната дейност на Я. Т., а представлява психологична реакция на стрес поради транссексуалността. Не са открити симптоми при жалбоподателката, насочващи към наличие на генетични, соматични или психични заболявания, като причина за желанието й да промени гражданския си пол и да настоява, че са необходими и телесни промени, за да се чувства в хармония със самосъзнанието си за принадлежност към мъжки пол. Съдът приема, че състоянието транссексуалност на Я. Т. е необратимо. Според заключението на вещото лице по назначената комплексна СМЕ транссексуалността е напълно неподатлива на каквито и да са форми на физикално или психотерапевтично въздействие, целящо премахването й. Единствената възможност за облекчаване състоянието на засегнатите е да им се предостави възможност да живеят според пола, към който се определят. Невъзможността за постигане на компромисно и в значителна степен на удовлетворително за личността на жалбоподателката хармонизиране между съзнанието за полова принадлежност, гражданския пол и телесната схема е източник на хроничен стрес, който с течение на времето може да стане причина за телесни и/или психични заболявания.
Съдът намира за установено от събраните доказателства, че към настоящия момент жалбоподателката е интегрирана в социума като мъж.
Към момента е променен визуално соматичния пол на Я. Т. в мъжки тип с част от външните мъжки вторични полови белези. Като последица от провежданата хормонална терапия от 2014 г. е налице окосмяване на тялото, преразпределение – леко разширяване на раменния пояс при спортуване в хода на лечението и леко намаляване на размерите на ханша/ плътен нисък глас, мъжка подстрижка. В резултат на провежданата хормонална терапия с тестостерон жалбоподателката няма менструален цикъл от 2014 г., която промяна е необратима. Изводът съдът извежда въз основа на заключението на вещото лице ендокринолог, според което в случая липсата на менструален цикъл е необратим процес. Проведена е по желание на молителката оперативна интервенция двустранна мастектомия на 23.08.2016 г., която промяна също е необратима.
Настоящият съдебен състав приема за установена и втората материално правна предпоставка за основателност на молбата за промяна на пола – сериозно и непоколебимо решение за биологично потвърждение на изпълняваната от молителката психична и социална полова роля.
Провежданата хормонална терапия от 2014 г. и до настоящия момент и последиците от нея - настъпилите телесни изменения при жалбоподателката обективират сериозното и непоколебимо решение на последната за биологично потвърждаване на психичния пол.
Както се посочи по-горе като последица от провежданата хормонална терапия при жалбоподателката са налице вторични мъжки полови белези и те са: окосмяване на тялото, брада, преразпределение-леко разширяване на раменния пояс при спортуване в хода на лечението и съответно намаляване на размерите на ханша, плътен нисък глас, мъжка подстрижка. Дори и да се преустанови хормоналната терапия с тестостерон ще намалее изразеността на посочените придобити мъжки вторични полови белези, но същите няма да изчезнат. В резултат на хормоналната терапия с тестостерон менструалният цикъл е спрял и тази промяна при молителката е необратима. Необратим характер има и извършената по воля на жалбоподателката медицинска интервенция двустранна мастектомия през август 2016 г.
Неправилен е извода на въззивния съд, че настъпилите промени от проведената хормонална терапия при жалбоподателката не са необратими, като изводът е обоснован и с обстоятелството, че към момента са налице женски гениталии т.е. съдът е приел, че основателността на искането за промяна на вписания в акта за раждане пол е обусловено от предварително извършена хирургическа интервенция за модифициране на тялото й. Този извод противоречи на разпоредбите на чл.8 от ЕКПЧ, както и на възприетото тълкуване в практиката на ЕСПЧ на понятието личен живот, правото на полово самоопределяне, правото да се създават и развиват отношения с други хора, без неоправдана намеса. На транссексуалните лица не може да се вмени в задължение хирургическа операция за модификация на тялото против тяхната воля, като предпоставка за промяна на пола, в каквато насока е установената практика на ВКС. Без съдебно решение за промяна на пола съдът намира, че допустимостта на такава интервенция и спорна с оглед разпоредбите на чл.128 НК.
Изложените съображения налага извод, че молбата на жалбоподателката с правна квалификация чл.73, вр.чл.76, ал.4, вр.чл.45,ал.1,т.8 и молбата по чл.19 от ЗГР са основателни. Обжалваното решение следва да се отмени изцяло като неправилно. Вместо него следва да се допусне промяна в акта за раждане на жалбоподателката, като вместо пол”женски” да се впише пол”мъжки” и се промени в съответствие с това вписаното ЕГН. Следва да се уважи и молбата за промяна имената на молителката от Я. И. Т. на А. И. Т..
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение № 8155/05.12.2017 г., постановено по гр. дело № 12432/2016 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява
Допуска на основание чл.73,вр.чл.45,ал.1,т.8,предложение 1 от Закона за гражданската регистрация промяна в данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане на Я. И. Т. ЕГН [ЕГН] - Акт за раждане № 39/25.04.1988 г. на Столична община, район „Студентски”, досежно пола на лицето от „женски” на „мъжки”.
Допуска на основание чл.73,вр.чл.45,ал.1,т.7 от Закона за гражданската регистрация промяна в данните за гражданско състояние в съставения акт за раждане на Я. И. Т. [ЕГН] - Акт за раждане № 39/25.04.1988 г. на Столична община, район „Студентски” в ЕГН на Я. И. Т. съобразно обстоятелството, че полът на лицето е „мъжки”.
Допуска на основание чл.19,ал.1 от Закона за гражданската регистрация промяна на собственото, бащиното и фамилното име на Я. И. Т. [ЕГН] на А. И. Т..
Препис от решението да се изпрати на длъжностното лице по гражданско състояние при Столична община Район „Студентски”, област София – град и на Служба ЕСГРАОН при област София-град за вписване на промените.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: