Върховен касационен съд

Съдебен акт


5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 157

С. 24.06.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав :


П. : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА


при участието на секретаря Анжела Богданова
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 252 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от В. А. Г., в качеството й на настойник на Г. А. Г., чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 1323 от 6.10.2014г. по в.гр.д. № 1471 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2266 от 28.04.2014г. по гр.д. № 17949/12г. на Варненски районен съд, като са отхвърлени предявените четири иска - с правно основание чл.31 от ЗЗД за прогласяване за унищожаем на договор за покупко- продажба, обективиран в н.а. № 59 т.ІІІ рег. № 20404 н.д. № 398/06г. с предмет УПИ І-71 кв.29 по плана на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда, поради това, че ищецът не е могъл да разбира и да ръководи действията си като погасен по давност, с правно основание чл.29 от ЗЗД за прогласяване за унищожаем на същия договор поради измама, с правно основание чл.31 от ЗЗД за прогласяване за унищожаем запис на заповед от 16.08.2007г.за сумата от 22 000лв., поради това, че ищецът не е могъл да разбира и да ръководи действията си като погасен по давност и с правно основание чл.29 от ЗЗД за прогласяване за унищожаемост на същата запис на заповед поради измама и са присъдени следващите се разноски. Искането на касатора е за отмяна на въззивния акта и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове.

В съдебно заседание страните лично не се явяват, но се представляват. Процесуалният представител на касатора поддържа подадената касационна жалба и претендира направените по делото разноски, а ответната страна - я оспорва.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира за установени по делото следните факти :

На 29.11.2006г. ищецът Г. А. Г. е изтеглил ипотечен кредит от Банка Д. в размер на 40 000 евро и с него, на 30.11.2006г., с н.а. № 59 т.ІІІ рег. № 20404 н.д. № 398/06г. е закупил от първата ответница Д. П. имот с площ от 1 070кв.м. /по графично измерване 980кв.м./, представляващ УПИ І-71 кв.29 по плана на [населено място], ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 81 кв.м.. Посочено е, че сумата е изплатена със заемни средства от Банка Д. В. по договор за жилищен кредит от 29.11.2006г. и е вписана законна ипотека. Не се спори, че продажната сума от 40 000 евро директно е била депозирана по сметка на продавачката.

На 4.12.2006г. Г. е получил от същата ответница Д. П. кредит в размер на 14 000лв., за обезпечението на който й е учредил ипотека върху гореописания имот в [населено място] с н.а. № 75 т.ІІІ рег. № 20610 н.д. № 407/06г. На същата дата 4.12.2006г. ответница Д. П. е продала още един имот на Г. А. Г. с н.а. № 74 т.ІІІ рег. № 20609 н.д. № 406/06г., който той на 8.12.2006г. е продал на трето лице с н.а. № 77 т.ІІІ рег. № 6907 н.д. № 627/06г./ Тези сделки са предмет на други висящи дела между страните/.

На 16.08.2007г. Г. А. Г. е подписал запис на заповед, като се е задължил в срок до 31.08.2007г. да изплати на втората ответница М. М. безусловно и необратимо сумата от 22 000лв.

Въз основа на така поетите задължения, по делото не е спорно, че понастоящем срещу ищеца има образувани изпълнителни дела, по които са вписани възбрани освен върху процесния имот в [населено място] и върху жилището, в което живее – апартамент с площ от 60.90кв.м. в [населено място], по отношение на които са предприети изпълнителни действия.

Ищецът Г. Г. страда от шизофренично разстройство, епилепсия, големи клонично - тонични гърчове. Първоначалната му диагноза е от 1991г. , но е поставен под пълно запрещение едва през 2011г ., /с влязло в сила решение по гр.д.№ 2274/2010г. на ОС Варна/, като за негов настойник е определена сестра му В. Г..

Със заключение на приета по делото тройна комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза е установено, че към момента на извършване на сделките, през периода 2006 – 2007г . психичното състояние на Г. „отговаря на медицинските критерии „продължително разстройство на съзнанието”, което не му е позволявало да разбира значението на постъпките си и да ръководи действията си. Според критериите за недееспособност състоянието му е съответствало на „душевна болест” и той не е бил в състояние да се грижи за себе си, за личните си и имуществени интереси и да изразява правно валидна воля. Поради психичното си заболяване и непълноценност Г. не е бил в състояние адекватно и обективно да възприеме и оцени действията си по сключване на сделките, предмет на делото и да разбере значението и правните последици от действията си като страна по тях”.

На 4.12. 2012г. е предявил, чрез настойника си, настоящите четири иска: за прогласяване за унищожаем на договор за покупко- продажба, обективиран в н.а. № 59 т.ІІІ рег. № 20404 н.д. № 398/06г. на основание чл.31 от ЗЗД поради това, че не е могъл да разбира и да ръководи действията си, за прогласяване за унищожаем на същия договор поради измама /с твърдение, че ответната страна го е въвела в заблуждение, възползвайки се от психичното му състояние/ на основание чл.29 от ЗЗД, за прогласяване за унищожаем запис на заповед от 16.08.2007г.за сумата от 22 000лв. на основание чл.31 от ЗЗД поради това, че ищецът не е могъл да разбира и да ръководи действията си и за прогласяване за унищожаемост на същия, на основание чл.29 от ЗЗД, поради измама. В. съд е отхвърлил всички, посочвайки, че исковете с правно основание чл.31 от ЗЗД са основателни, но са погасени по давност.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 314 от 24.03.2015г., на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса : „От кой момент и за кого започва да тече срока по чл.32 ал.2, във вр. с чл.31 ал.1 ЗЗД, когато е установено, че психическото състояние на лицето, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл.146 ал.1 от Закона за здравето, лицето е страдало от него преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред е поставено под запрещение след извършване на сделката?

По въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното :

И. на унищожаемостта е предвиден за защита на интересите на лицата, чиято воля е засегната от определен дефект. Съгласно чл.32 ал.2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с три годишна давност. Началото на погасителната давност е изискуемостта или друг факт, определен в закона, до настъпването на които давностния срок не тече. В закона е определен един общ факт - деня на сключване на договора и няколко специални – в зависимост от основанието за унищожението. Регламентираната специална давност касае следните лица : 1.лице, което не е навършило пълнолетие и за него правото да иска унищожение започва да тече от деня на навършване на пълнолетието, 2.поставеният под запрещение, който придобива правото да иска унищожение от деня на вдигане на запрещението, 3.лицата, които са сключили сделката при грешка и измама и те имат право да се иска унищожението й от датата на откриване на грешката или измамата, както и 4.лицата, които са сключили сделка при заплашване, за които давността се брои от деня, в който то е престанало. За лицата, които са сключили сделката при условията на чл.31 ал.1 от ЗЗД /т.е. без да могат да разбират и да ръководят действията си, но не са поставени под запрещение/ законодателят не е определил специална давност. В теорията и практиката се приема, че тъй като те са дееспособни, за тях е приложима общата давност - от сключване на сделката /вж. решение № 487 от 9.01.2012г. по гр.д.№ 1764/10г. на ІV г.о. и № 59 от 24.07.2013г по гр.д. № 392/12г.на ІV г.о., постановени по чл.290 от ГПК/.

Теорията /Г.С., И.Р., М.М./ акцентира на обстоятелството, че „интересите на формално дееспособните лица, при които невъзможността за разбиране или ръководене на действията е трайно състояние, могат сериозно да пострадат от несвоевременното им поставяне под запрещение” /вж.”У. на гражданскоправните сделки” М.М., стр.217/ и настоящият случай е ясна илюстрация на тази възможност.

С оглед съществуващата правна уредба и установената съдебна практика, както и в интерес на правната сигурност, настоящият съдебен състав е длъжен да даде следния отговор на поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване: Дори и в случая, когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл.146 ал.1 от Закона за здравето и от това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение, давностният срок по чл.32 ал.2, във вр. с чл.31 ал.1 ЗЗД тече от сключване на сделката. В случая справедливият резултат не може да бъде постигнат без създаване на нарочна законодателна уредба, уреждаща настоящата хипотеза. За разлика от законодателя, който следва да намери начина, по който да защити интересите на лицата, които поради заболяване са неспособни сами да се защитят, съдът може само да прилага вече създадените правни норми, с което гарантира правната сигурност.

Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е правилен и следва да бъде потвърден.

В случая е безспорно установено, че Г. е лице, което макар към момента на извършване на сделките да е бил формално дееспособен, поради психичното си заболяване - не е могъл да разбира значението и правните последици от действията си и да ръководи действията си, не е бил в състояние да се грижи за себе си, за своите лични и имуществени интереси и да изразява правно валидна воля, поради което двата предявени искове с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД са основателни. Същите обаче – пред вид направеното възражение за давност и изтеклият шестгодишен срок след сключване на сделката, не могат да бъдат уважени, защото са погасени по давност.

Предявените искове с правно основание чл.29 от ЗЗД, освен че също са погасени по давност, са и недоказани. Измамата изисква ищецът да установи, че волеизявлението му е направено под действието на неревни представи, които другата страна /или трето лице/ са предизвикали умишлено у волеизявяващия. В случая наличие на подобен механизъм на въздействие не е установено.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :


ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1323 от 6.10.2014г. по в.гр.д. № 1471 по описа за 2014г. на Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.


П. :

ЧЛЕНОВЕ :