Върховен касационен съд

Съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е


№ 18

гр. София, 12 януари 2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНТОАНЕТА ДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : НЕВЕНА ГРОЗЕВА
ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при секретаря Невена Пелова и
с участието на прокурора от ВКП Ивайло Симов,
като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 854/22 г.,
и за да се произнесе, взе предвид следното:



Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на частния обвинител Н. А. К. чрез повереника й адв. Е. Б. срещу решение № 267 от 23.08.2022 г. на Апелативен съд – София.
В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и е направено искане за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който подсъдимите П. и В. да бъдат признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 123 от НК, като им бъдат наложени справедливи наказания.
Според касатора при първото разглеждане на делото, още в хода на досъдебното производство правилно е установено, че изолацията на рекордоманите е била компрометирана и че скъсването на проводника на втора фаза е не само, поради ударът с тръба по него, а в следствие на нарушена изолация, която не е констатирана при извършване на проверките от двамата подсъдими. Като неправилен е оценен подхода на САС, вместо да пристъпи веднага към назначаване на допълнителна експертиза, съгласно дадените указания на ВКС, първо да проведе разпит на в. л. Д. и на в. л. П., на когото не е осигурено достатъчно време за да се подготви, припомняйки си материалите по делото. Това е дало основание на въззивния съд да не кредитира неговото заключение. Изразява се несъгласие с резултатите от назначената нова петорна СТТПЕ, която е работила с „остарели“ от времето веществени доказателства, които са негодни да обосноват обективен извод за причините за настъпилите събития. В експертизата се съдържали противоречиви заключения, които са подминати от САС- като например- по въпроса била ли е компрометирана изолацията, годна ли е била тя за експлоатация, без подмяната й, възможно ли е да има искрене при изправна изолация и др. Подсъдимите не са изпълнили задълженията си да сигнализират за неизправност и нарушаване в изолацията, като извода на САС в тази насока се основава на предположения, а доказателствата установяват, че при извършените от тях два огледа на място на 7.03.2013 г. и на 22.04.2013 г. не са отчели проблеми в изолацията, като са имали задължение да сменят кабелите, и по този начин би се избегнала смъртта на детето. „фирма“ е следвало да извърши ремонт още на 23.04.2013 г., вместо това подсъдимите само разплели кабелите, и за това действията им се намират в причинноследствена връзка с настъпилия резултат. Наличните по делото данни за други „съпътстващи инцидента обстоятелства“, не ги освобождават от наказателна отговорност по чл. 123 от НК, поради което атакувания акт следва да бъде отменен.
В съдебно заседание пред ВКС частната обвинителка Н. К. не се явява, като за нея се явява адв. Д. М., който поддържа изцяло депозираната касационна жалба, като не оспорва приетата от съда фактическа обстановка. Възражението му срещу аналитичната дейност на въззивната инстанция се основава на неоснователно кредитиране на заключението на назначената петорна СТТПЕ, в която не е съобразено, че от извършването на деянието е изминал продължителен период от време, който се е отразил на качеството на послужили за изготвяне на заключението веществени доказателства. Настоява се, че меродавна за правилното решаване на делото е първата експертиза, изготвена непосредствено след инцидента от в. л. П., която е работила с обективни данни.
Представителят на ВКП пледира за оставяне в сила на атакуваното решение, тъй като в него са отстранени всички нарушения, допуснати при предходните разглеждания на делото от двата състава при САС. Изводът на въззивния съд, за липсата на престъпление по чл. 123 от НК е верен и подсъдимите правилно са оправдани.
Адв. Я.- защитник на подсъдимите П. и В. моли ВКС да остави в сила решението на АС- София, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че държавното обвинение не е проследило цялата верига от събития, довели до трагичния инцидент, като е подценило приноса на други лица, работещи в държавни органи. В съдебния акт ясно са посочени съображенията на съда, довели до кредитиране на заключението на петорната СТТПЕ, като становището на касатора за наличието виновно поведениеот страна на подсъдимите, не може да бъде споделено, тъй като те не са извършили никакво деяние, което да се намира в причинно следствена връзка с настъпилия резултат.
Подс. П. и подс. В. поддържат казаното от техния защитник, съжаляват за случилото се, но считат, че нямат вина за инцидента.
ВКС след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт, в пределите очертани по чл. 347, ал.1 от НПК намери следното:
Жалбата на частната обвинителка Н. К. е неоснователна.
С присъда №4690 от 30.10.2019 г. постановена по нохд № 279/15 г. ОС- Благоевград признал подс. С. Д. П. и подс. М. А. В. за невиновни в това, че при независимо съпричиняване като електро- монтьори в „фирма“ , поради немарливо изпълнение на дейност, представляваща източник на повишена опасност, нарушили правилата на чл. 203, т. 2 от Наредба №16-116/8.02.2008 г. за техническа експлоатация на електрообзавеждането, чл. 774, ал. 1 от Наредба № 9 /09.06.2004 г. за техническа експлоатация на електрически централи и мрежи и чл. 72, т. 4 от Правилника за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 волта и на 19.05.2013 г. [населено място], причинили по непредпазливост смъртта на А. Й. К., поради което и на основание чл. 304 от НПК са оправдани изцяло по обвинението по чл. 123, ал.1, пр. 2 от НК.
По протест на прокурор от ОП и на жалба на частното обвинение в САС е образувано внохд № 221/20 г. , по което с решение № 1029/20 г. присъдата е потвърдена.
Решението на САС е обжалвано от частната обвинителка и протестирано от прокурор пред ВКС, където е образувано н. д. № 989/20 г. С решение № 185/18.01.2021 г. ВКС отменил въззивното решение, поради допуснато нарушение на процесуалния и материален закон и върнал делото за ново разглеждане на въззивния съд.
След второто разглеждане на делото пред САС по внохд № 73/21 г. , е постановено решение №284/11.08.2021г., с което първо инстанционната присъда е потвърдена.
По протест на прокурор от ОП и жалба на частната обвинителка във ВКС е образувано н. д. № 980/21 г., по което с решение № 60240 от 9.02.2022 г. въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от САС, поради допуснати съществени процесуални нарушения изразили се в незадълбочен анализ на събраните доказателства и в частност на заключенията на назначените в хода на ДП и при въззивното разглеждане на делото експертизи.
След връщане на делото в САС е образувано внохд № 137/22 г.
С решение № 267 от 23.08.2022 г. САС отново потвърдил присъдата на ОС- Благоевград.
Именно това решение е предмет на настоящата касационна проверка.
На първо място, подлежи на обсъждане релевиранато в жалбата касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като от неговото наличие зависи преценката на настоящия съдебен състав дали да упражни правомощията на въззивен съд, с оглед правилата на чл. 354, ал. 5 от НПК и да реши делото по същество, без да има възможност да го връща за ново разглеждане или следва да се произнесе като класическа касационна инстанция по правото.



Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения не намира опора в материалите по делото, тъй като въззивната съдебна инстанция е изпълнила професионално задълженията си и е отстранила констатираните от ВКС процесуални нарушения след връщане на делото за ново разглеждане. Провела е въззивно съдебно следствие- като е допуснала до разпит вещите лица Д., Б., К. и П.. Изслушала е в съдебно заседание направените от тях разяснения по депозираното заключение и получила отговори на поставените пред тях въпроси. Въззивният съд е приобщил към материалите по делото заключението на назначената по внохд № 73/21 г. Електротехническа експертиза /л. 58-л.147/ и с разумни аргументи е отхвърлила искането за отвод на вещото лице проф. Д.. В същото съдебно заседание е изслушал разясненията на вещите лица по двете технически експертизи, изготвени в хода на ДП, /т. 2, л. 126-л. 138 и т. 2 , л. 149-л. 172/ с участието на в. л. К., в. л. Балкански и в. л. П., след което е назначил повторна комплексна електротехническа, пожаротехническа и съдебно медицинска експертиза, чието заключение /изготвено от вещите лица Т., К., Б., М. и Д.- З./ приел в съдебно заседание. Съдът е провел повторен разпит на свидетелите А. М., Т. М., Н. Б., след което е извела изводите си по фактите. В постановения съдебен акт, контролираната инстанция е аргументирала становището си по отношение на допустимостта, относимостта и достоверността на събрания доказателствен материал, който и е послужил за установяване на релевантните за предмета на доказване обстоятелства. Защитила е убедително преценката си за това кои от доказателствата следва да кредитира и кои не и поради какви съображения.
Отправеният от касатора упрек срещу аналитичната дейност на съда при оценката на доказателствените материали и анализа на приетите експертизи е лишена от основание и не индикира на наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, нито на необоснованост на съдебния акт, поради което не се налага провеждане на допълнително съдебно следствие.
В тази връзка следва да се посочи, че касационната жалба съдържа аргументи за необоснованост на съдебния акт, дължащи се, според касатора, на пълното кредитиране на заключението на последната повторна електротехническа, пожаро техническа и съдебно медицинска експертиза. Въззивият съд вярно е разчел дадените указания от ВКС,спрял се е детайлно на съдържащите се противоречия в приетите експертизи и едва след разпита на вещите лица, се е уверил в необходимостта от назначаването на повторна петорна експертиза. Съдът се е разграничил от изводите на вещото лице П., като е пояснил защо заключението му от ДП не може да бъде поставено в основата на фактическите изводи. Вещото лице не е извършил оглед на местопроизшествието непосредствено след инцидента, както се твърди в жалбата на повереника, а е направило оглед на веществените доказателства иззети и приложени по делото, приемайки некоректно какъв вид са процесните проводници. В съответствие с доказателствата и заключението на последната петорна експертиза, въззивният съд е приел, че първопричина за развитието на сложният причинноследствен процес е хвърлената метална тръба / с тегло 4,5 г. и размер от 2,86 м./ над оградата на спортната площадка по посока на въздушното електропроводно отклонение от мрежата, захранващо училищната сграда и последвалите от него събития, създали сложната картина от взаимовръзки между отделните елементи, изграждащи цялостната картина на нещастния инцидент :
- металната тръба е ударила левия долен изолиран проводник тип ПВО 6 – втора фаза, а след него и втория десен фазов проводник,
- след което се е приплъзнала и е разрушила изолацията и на двата проводника, като е осъществила междуфазово късо съединение,
- последвало е разкъсване на електрическата верига между левия долен проводник /втора фаза/ и проводника и е възникнала електрическа дъга, която се зареждала от тока на късо съединение.
- електрическа дъга е срязала термично въздушно окачения проводник в средата му, между дървения стълб /17 А/ и въвода върху фасадата на училището,
-а скъсаният въздушен проводник /втора фаза/ е попаднал върху другия проводник / трета фаза/ и е останал под напрежение на трета фаза.
- скъсаният въздушен проводник /втора фаза/ откъм дървения стълб, паднал към земята и се допрял трайно до стоманена тел, увита около дървения стълб, отстоящ на 1,5 м. от долния изолатор на стълба, като свободния край на телта е останала да виси надолу и се е опирала до металната ограда на училището.



Именно в тази част, оградата е попаднала под напрежение на скъсания проводник /втора фаза./ Протичащият ток през металната ограда не е могъл да бъде изключен от прекъсвача в трафопост ТП5 и когато пострадалото дете стъпило с единия си крак в кръга на металната част от оградата, опряло голия си крак в нея и с едната си ръка хванало горната част на оградата, е попаднало под потенциала на оградата, която в този момент е „участвала в електрическа верига“ на земно съединение. Когато детето се хванало със свободната си ръка за металната мрежа в заземената ограда на спортната площадка, при допира му, тогава през тялото протекъл ток до тоководещата част под напрежение спрямо земята. Токът продължил да протича до момента, в който ръката, която е държала мрежата на оградата на спортната площадка се отпуснала и тялото на детето паднало на земята и то починало.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие и при установяване на фактическата обстановка, САС не е допуснал процесуални нарушения, които да са опорочили процеса на формиране на вътрешното му убеждение. Оплакването, че вместо да пристъпи директно към назначаване на повторна СТТПСМЕ, съдът е провел допълнителен разпит на в. л. Д. и в. л. П. не бележи отклонение от процесуалните норми и няма никакво отношение за изхода на делото. Съдът не е ограничен в преценката си относно реда на провеждане на съдебното следствие, нито в кой момент от него, какви доказателства следва да събере и провери.
Несподеляем е довода на касатора, че съдът е допуснал нарушение в дейността по ръководство и решаване на делото, тъй като не е дал възможност на в. л. П. да си припомни материалите по делото, и той е останал неподготвено да отговаря на поставените от съда въпроси, Като именно на това се дължал и отказът на съда да кредитира неговото заключение. От съдържанието на протокола от съдебно заседание на 6.04.2022 г. /л. 34 - л. 48/, който е доказателствено средство за начинът, по който е протекъл разпита на вещото лице е видно, че това твърдение не отговаря на действителността, тъй като съдът е гарантирал на вещите лица възможност свободно да защитят становищата си. Това се отнася и до в. л. П., който в устните разяснения е направил детайлен анализ на разликите между изолация на облицован проводник и изолирания проводник. Пояснил е, че според него процесните проводници не са били изолирани, тъй като, когато са монтирани не е имало изолирани проводници и че вследствие експлоатацията им и атмосферните условия, проводниците са били компрометирани. Направил е разяснение на какво се дължи, според него, скъсването на проводниците и осъществения между тях и телефонната жица контакт.
Причините, поради които изводите на в. л. П. не са кредитирани от съда се дължи на внесената корекция относно вида на процесните проводници. Установено е, че те не са от 50-те години на миналия век, както твърди в. л. П., а са проводници по БДС 6766, като поставената върху тях изолация е на основата на поливинилхлорид, и не са с хартиена обвивка и оплетка, каквато имали старите проводници.
Съдът е изслушал и второто вещо лице проф. Д. и при изготвянето на съдебния акт е мотивирал позицията си, за това, че становището на в. л. П. не е меродавно за изхода на делото и че заключението на в. л. Д. и назначената петорна експертиза следва да се ползват с доверие.



Лишено от основание е оплакването на касатора, че съдът неправилно е кредитирал заключението на петорната СТТПЕ, тъй като то се основавало на предположения и в него вещите лица не давали категорични отговори на поставените от съда въпроси, за разлика от вещите лица, участвали в първоначалните експертизи. В съдебно заседание на 13.06.2022 г. по приемане на назначената от САС повторна петорна експертиза /л. 150-л. 160 / страните са участвали активно, задавайки своите въпроси. Начинът, по който са били формулирани някой от тях : „ако се приеме, че изолацията е била здрава ...“, „възможно ли е да има искрене в други случаи“, „да прием, че изолационните кабели са били здрави, щеше ли да се стигне до късо съединение след хвърляне на металната тръба …..“, и др. сами по себе си съдържат хипотези, поради което такива са й отговорите на вещите лица. От тях не следва, че заключението не е обосновано или че вещите лица не притежават компетентност в своята област. Становищата на експертите се базира на специалните им познания в дадена област от науката и на обективните находки по делото, които те са обсъдили с нужното внимание. В края на разпита, страните не са възразили срещу обективността и пълнотата на експертизата, като адв. Б. /л. 154/ е направил изрично уточнение, че участието на в. л. К. в изготвянето на заключение по друго производство не е основание за искане на неговия отвод и в същото съдебно заседание експертизата е приета, със съгласието на всички страни в процеса.
Възражението, че последната експертиза е работила с веществени доказателства, които са остарели от времето и за това тя не е обективна, не кореспондира на материалите по делото. Вещите лица са отчели всички фактори, оказали въздействие върху веществените доказателства и са се запознали с тези приложени по нохд № 279/15 г. , с резултатите от назначената Трасологическа експертиза на иззетите при огледите веществени доказателства по протокол № Тр-100/1.08.2013 г. и всички останали материали по делото. Вещите лица са направили внимателен оглед на веществените доказателства като са констатирали следи от две къси съединения по тях– по части от скъсан проводник обект № 2 и № 3, по стоманена тел - обект № 4, участвала във второто късо съединение и стоманена тръба обект № 1, предизвикала първото междуфазно късо съединение. В заключението и устните разяснения на вещите лица не се съдържат констатации за деформации, настъпили в следствие на неправилното им съхранение, освен тези, които са били предизвикани от хвърлената метална тръба по проводниците, довела до две къси съединения. За това съдът няма основание да приеме възражението на касатора, че веществените доказателства въз основа, на които е изготвена петорната експертиза са компрометирани от деветгодишния период от тяхното изземване до момента на изготвянето на експертизата пред САС.
Изложеното до тук не дава основание на касационната инстанция да приеме, че съдът е решил делото в отклонение на заложените в чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК стандарти и че е налично касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК.

ІІ. Заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК е развито като последица от твърдени нарушения в аналитичната дейност на съда, при извеждане на фактологията по делото, каквито настоящият съдебен състав не установи при извършената от него проверка. В пределите на установените и доказани фактически обстоятелства, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, като е признал подсъдимите П. и В. за невиновни в извършване на престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.



Подсъдимите са обвинени в бездействие за това, че в качеството си на електро- монтьори към “фирма“ на 7.03.2013 г. и на 22.04.2013 г. при обход на електропреносната система не констатирали : реалното състояние на проводниците от въздушно отклонение от стълб 17 през стълб 17а , че рекордоманите са с остаряла изолация, че не са регистрирали дефектите и неизправностите на въздушния електропровод, че изолацията е прегоряла от атмосферно влияние и е силно напукана и че на места липсва, че не са информирали прекия ръководител за това, като тези техни задължения били разписани в специални правни норми от Наредба № 9 и от Правилник за безопасност и здраве при работа с електрообзавеждане.
Правилно е прието от съда, че причината за късото съединение е хвърлената метална тръба, която довела до скъсване на проводника на втора фаза, а не дефектиралата и липсваща изолация на рекордоманите. Процесният вид ПВО рекордомани, не са осигурявали необходимото изолационно ниво, което осигуряват кабелите с изолационна конструкция, поради което те са изпълнявали функциите и на неизолирани проводници, които обаче, до хвърлянето на металната тръба са били преглеждани в срок, разплитани си по стандарт, без да са констатирани компрометиращи елементи по тях, функционирали са по технически и нормативен стандарт, без да са създавали опасност за околните. От това е направен законосъобразния извод, че характеристиката на обвивките на рекордоманите е била в нормално техническо състояние до момента на хвърляне на тръбата на 18.05.2013 г. и до настъпилото късо съединение, за което Ч. не е било уведомено. Освен тази констатация съдът правилно е приел, че електрическото захранване на училището е било подсигурено само с един автоматичен прекъсвач, който обаче не е бил разчетен да реагира на късо съединение, поради което оградата на училището е била поставена под напрежение почти цяло денонощие и за това подсъдимите не са можели да знаят, нито са имали задължения да предвидят подобна ситуация и да вземат мерки преди 19.05.2013 г. за предотвратяването й.
При положение, че проводниците са били технически годни за работа към двете дати на обхода на двамата подсъдими, те не са имали задължение да ги сменят или да уведомят прекия си ръководител, тъй като последвалите събития – хвърлянето на метална тръба е поставила началото на причинноследствения процес довел до късо съединение и до разкъсване на проводниците, поради прегарянето им, за развитието, на които те нямат вина и за които не биха могли да носят наказателна отговорност по чл. 123, ал.1 от НК.

За това в заключение следва да се посочи, че обективният прочит на материалите и изведените от САС въз основа на него фактически положения и правни изводи се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не налагат ревизия на постановеното решение – отмяната му и осъждането на подсъдимите по предявеното им обвинение по чл. 123 , ал. 1 от НК , каквото искане се съдържа в жалбата.


Смъртта на детето е резултат от наслагването на множество фактори,подробно обсъдени от контролирания съдебен състав , които обаче не се намират в пряка причинна връзка с описаното в обвинителния акт бездействие на подсъдимите, защото според експертите нарушената изолацията на проводниците се дължи на предизвиканите две къси съединения, които са последица от неправомерното хвърляне на метална тръба по тях от едно от играещите деца, а не се дължи на тяхната прекомерна употреба или лошо качество, което двамата подсъдими да са пропуснали да констатират при извършване на обходите на електрическата мрежа в района.
По изложените до тук съображения, ВКС счете че атакувания от частната обвинителка съдебен акт на САС е постановен при съобразяване с доказателствата и при спазване на закона, поради което следва да остане в сила.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК
ВКС - трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 267 от 16.08.2022 г. на Апелативен съд- София по внохд № 137/22 г.

Решението е окончателно.

Председател :
Членове : 1.
2.