6423_13_dec_290gpc_45zzd.doc
№ 102
София, 23.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6423 /2013 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. М. С. и В. М. С. срещу въззивно решение № 64 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 108 /2013 г. на Силистренския окръжен съд, г.о.=
С определение № 8 /13.01.2014 г., в което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с определение №96 /17.03.2014 г., е е допуснато касационно обжалване на обжалваното решение в частта, с която са отхвърлени искове с правно основание чл. 51 вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Ф. М. С. и на В. М. С. срещу Ж. Т. Ж. и Т. Ж. Ж. за солидарно заплащане от ответниците на всеки един от двамата ищци на сумите по 4 483.75 лева – обезщетение за претърпените от всеки от ищците вреди в резултат на невъзможността им да използват притежавания от тях цех за производство и продажба на закуски за периода от 01.06.2010 г. до 01.04.2012 г., законната лихва върху тези суми от датата на предявяване на исковата молба и за обезщетения за забава в размер на законните лихви върху тези суми от 01.07.2010 г. до 01.04.2012 г. в размер на по 439.69 лева.
Касационно обжалване е допуснато по материалноправния въпрос: дали основателността на претенцията с правно основание чл.45 вр. чл.51 ЗЗД за вреди от пропуснати ползи от невъзможността да бъде експлоатиран търговски обект в размер на средния пазарен наем за определен период от време (сбор от месечни наемни цени), е обусловен от намерението и усилията на собствениците да отдадат обекта под наем, за който е прието, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото влязло в сила решение № 969 /2011 г. по гр.д. № 930 /2011 г. на САС, г.о., І с-в., с което по иска с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетение за пропуснати ползи, съединен с иск по чл.109 ЗС, е прието, че : предпоставките по чл.45 ЗЗД включват: а) извършване от ответника противоправно действие (прекъсване на водопроводно отклонение и заваряване на водопроводна шахта в нарушение на установени нормативни изисквания); б) причиняване на вреди на ищеца, изразяващи се в лишаването му от възможността в процесния период (определен чрез начална и крайна дата) да ползва собствената си сграда по предназначение като търговски обект; в) причинна връзка между противоправното поведение и вредата; г) установен размер на обезщетението за лишаване от ползване по предназначение на процесната сграда за посочения период, изчислена на базата на средната пазарна наемна цена.
Третото лице – помагач на касационните жалбоподатели (ищци) Г. Г. М. твърди, че касационната им жалба е основателна.
Насрещните страни Ж. Т. Ж. и Т. Ж. Ж. оспорват основателността на касационната жалба.
По правния въпрос :
Той е по приложението на чл.45 и чл.51 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав намира за правилно разрешението в посоченото влязло в сила решение № 969 /2011 г. по гр.д. № 930 /2011 г. на САС, г.о., І с-в. по съображения, че фактическия състав на отговорността за обезщетяване на непозволено увреждане не предвижда други предпоставки, извън посочените във влязлото в сила решение и по-конкретно не предвижда като предпоставка собствениците да са изразили намерение и да са положили усилия да отдадат обекта под наем.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че : Няма спор по собствеността на ищците върху обекта, за който претендират обезщетение; искът по чл.109 ЗС (срещу Ж. Ж.) е неоснователен, защото искът е погасен чрез изпълнение в хода на производството – отводнителната тръба е отпушена през месец май 2013 г.; Правилно е отхвърлен искът по чл.109 ЗС и срещу втория ответник (Т. Ж.), защото той не е собственик на съседния магазин, в който отводнителната тръба е била запушена; Исковете по чл.51 вр.чл.45 ЗЗД са неоснователни, защото пропуснатите ползи трябва да са настъпили; Ищците не са доказали, че са опитвали да отдават имота под наем, но не са успели, поради проблеми с отводнителната система; Освен това – те са собственици, но не са ползватели, такава е майка им – третото лице - помагач, и само тя търпи вреди, в това число и пропуснати ползи; не се твърди и не се доказва, че ищците са лишени от някаква печалба, която да са реализирали при производството и продажбата на закуски. Следователно тези искове (по чл. 51 вр. чл.45 ЗЗД), както и тези за акцесорни лихви са неоснователни.
По доводите за неправилност на решението :
С оглед дадения отговор на материалноправния въпрос е основателен доводът на жалбоподателите, че за да възникне отговорността на ответника Ж. Ж. за непозволено увреждане, не е необходимо ищците да доказват, че са се опитвали да отдадат магазина под наем, но не са успели поради запушването на канализацията.
Предпоставките за основателността на иска за деликтната отговорност са противоправно поведение от страна на ответника, вреда и причинна връзка между двете, а установяването на средната пазарна наемна цена е необходимо за определяне на размера на обезщетението.
Основателен е и доводът за необоснованост на извода на въззивния съд, че ищците не са ползватели, че такава е майка им – третото лице помагач, и само тя търпи вреди, в това число и пропуснати ползи.
От представения нотариален акт № 109, т.ІІІ, рег. № 2807, дело № 937 /2005 г. (л.8) е видно, че М. С. Г. и Г. Г. М. са дарили процесния търговски обект – цех за производство и продажба на закуски на своите синове Ф. М. С. и В. М. С., като дарителят Г. Г. М. си е запазила правото на ползване върху имота пожизнено – съвместно с дарените. От изложеното и при липса на уговорка за начина на съвместно ползване, следва да се приеме, че правата на тримата ползватели са равни и че от непозволеното увреждане всеки от тях е претърпял вреди в същия размер (1 /3) като всеки един от останалите двама.
Основателен е и доводът, че от основателността на исковете за непозволено увреждане следва основателността на искането за присъждане на законна лихва.
При извод за основателност на доводите за неправилност, с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ГПК и доколкото не се налага извършване на съдопроизводствени действия, въззивното решение следва да бъде отменено и спорът следва да се разреши по същество в частта, която е допусната до касационно обжалване.
По исковете за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание чл.45 ЗЗД:
По делото е установено противоправното запушване на отводнителната канализационна тръба на обекта, собственост на ищците, в обекта, собственост на ответника Ж. Ж. през периода, за който се претендира обезщетение - 01.07.2010 г. до 01.04.2012 г., както и че поради това запушване обектът, собственост на ищците, не е могъл да функционира по предназначението си.
Във въззивното производство е установено, че запушването е било извършено чрез циментова тапа, която е премахната (циментирането е отстранено) през месец май 2013 г., след което канализационната система функционира нормално. В съдебно заседание на въззивния съд на 25.06.2013 г. (л.56) е прието за безспорно обстоятелството, че датата на премахване на циментирането (отпушване на канализацията) е 14.05.2013 г. Т.е. за времето, за което са предявени претенциите, обектът, собственост на ищците, не е могъл да бъде използван по предназначение.
Със заключение на тричленна съдебно-техническа експертиза (л.208) е установено, че пазарният наем на обекта на ищците – за производство и продажба на закуски и хлебни изделия за периода на претенциите - 01.07.2010 г. до 01.04.2012 г. е в размер на 9 436 лева.
От отразената в нотариалния акт № 109 /2005 г. уговорка за съвместно ползване, съдът приема, че всеки един от ищците и тяхната майка Г. – М. (третото лице – помагач на ищците) е имал право да ползва равна част от обекта през целия период на претенциите – по 1 /3, съответно всеки един от ищците има право на обезщетение в размер на 1 /3 част от наема за периода на претенциите или по 3145.33 лева.
Съдът намира, че ищците нямат право на обезщетение и за оборудването, което е инсталирано в обекта, т.к. е установено, че то представлява движими вещи, отделни от обекта, то не е включено в дарението на недвижимия имот и не е придобито по друг начин от ищците, а е собственост на тяхната майка – третото лице – помагач Г. М., която по твърдение на ищците е ползвала оборудването като едноличен търговец. Не са установени и уговорки, по силата на които ищците да са имали право да ползват оборудването, поради което нямат право на обезщетение за него.
От изложеното следва, че искът на всеки един от ищците срещу Ж. Т. Ж. е основателен до размер 3145.33 лева. Исковете за непозволено увреждане срещу Т. Ж. Ж. са неоснователни, т.к. с недопуснатата до касационно обжалване част от въззивното решение, с което исковете срещу него с правно основание чл.109 ЗС са отхвърлени като неоснователни, е установено, че той не е извършил противоправни действия.
Като последица от уважаването на исковете за непозволено увреждане в размер на по 3145.33 лева е основателно искането за присъждане на законна лихва върху тези размери, считано от датата на исковата молба до окончателното заплащане на главните задължения.
По исковете за изтекли лихви с правно основание чл.86,ал.1 вр. чл.84,ал.3 ЗЗД:
Исковете за обезщетение за забава в размер на изтеклата лихва върху всеки месечен размер на наема, считано от 1-во число на месеца, който следва месеца, за който се дължи обезщетението до датата на исковата молба 01.04.2012 г. са акцесорни на исковете по чл.45 ЗЗД.
По делото не е прието заключение на вещо лице за определяне на размера на изтеклата лихва. По реда на чл.162 ГПК съдът го определя върху сумата 9 436 лева за периода от 01.06.2010 г. до 01.04.2012 г. в размер на 924 лева, а върху 3 145.33 лева (1 /3 от 9 436 лева) – в размер на 308.23 лева.
Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковете на Ф. М. С. и В. М. С. срещу Ж. Т. Ж. 1) с правно основание чл.45 ЗЗД са отхвърлени за сумите по 3 145.33 лева за всеки ищец, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2012 г. до окончателно изплащане на сумата, както и исковете 2) с правно основание чл.86,ал.1 вр. чл.84,ал.3 ЗЗД - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 3 145.33 лева за периода от 01.07.2010 г. до 01.04.2012 г. са отхвърлени за сумите по 308.23 лева и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени за тези периоди и размери. В останалата допусната до касационно обжалване част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Касационните жалбоподатели претендират разноски за трите инстанции. Искането за присъждане на разноски за първата и въззивната инстанции е неоснователно, т.к. първоинстанционното решение не е отменено, а потвърдено в частта, с която са присъдени разноски върху по-високи размери на исковете от тези, за които са уважени от касационната инстанция, а с оглед касационното решение по същество – определяне на обезщетенията в по-нисък размер от първоинстанционния съд, въззивните жалби на ищците (касационни жалбоподатели) са неоснователни и те нямат право на разноски за въззивното производство. С оглед изхода от това производство искането на касационните жалбоподатели за присъждане на разноски за касационното производство е основателно за сумите по 494.82 лева за всеки един – половината от сбора от сумите 30 лева - държавна такса за допускане на касационно обжалване, 138.14 лева - държавни такси съразмерно на уважените части от исковете и 821.50 лева – част от сумата 1 550 лева разноски за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство, съразмерно на уважените части от исковете.
Насрещните страни не претендират разноски, не са представили списъци за разноски, нито доказателства, че са направили разноски, поради което на тях разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
Осъжда Ж. Т. Ж. да заплати на Ф. М. С. и на В. М. С. на основание чл.45 ЗЗД сумите по 3 145.33 лева (три хиляди, сто четиридесет и пет лева и 33 ст.) – обезщетение за претърпените вреди в резултат на невъзможността всеки един от двамата ищци да използва по 1 /3 част от цех за производство и продажба на закуски за периода от 01.06.2010 г. до 01.04.2012 г., ведно със законната лихва върху главниците (3 145.33 лева) от датата на предявяване на исковата молба – 01.04.2012 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумите по 308.23 лева (триста и осем лева и 23 ст.) - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху 3 145.33 лева за периода от 01.07.2010 г. до 01.04.2012 г., както и сумите по 494.82 лева (четиристотин деветдесет и четири лева и 82 ст.) разноски за касационното производство.
Оставя в сила въззивното решение № 64 от 27.06.2013 г. по гр.д. № 108 /2013 г. на Силистренския окръжен съд, г.о. в останалата допусната до касационно обжалване част, с която исковете на Ф. М. С. и на В. М. С. срещу Ж. Т. Ж. са отхвърлени за разликите до размерите, за които са уважени от първоинстанционния съд (до 4 483.75 лева и до 439.69 лева) и в частта, с която са отхвърлени исковете на Ф. М. С. и на В. М. С. срещу Т. Ж. Ж. с правно основание чл.45 ЗЗД и чл. 86,ал.1 вр. чл.84,ал.3 ЗЗД за солидарно осъждане да им заплати сумите по 4 483.75 лева и по 439.69 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.