Р Е Ш Е Н И Е
№ 521
София 29.06.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 25/2008 г.
Производството е по чл. 218а, ал.1, б.”б” ГПК/отм./ вр. §2, ал.3 ПЗР ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. И., Т. В. И. и М. А. И., всички от град С., подадена от пълномощника им адвокат Л, срещу решение №202 от 03.10.2007 г. по гр. д. № 1041/2007 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение от 23.02.2007 г. по гр. дело № 1083/2004 г. на Софийския градски съд и са отхвърлени предявените от М. В. И., Т. В. И. и М. А. И. срещу П. Д. В. и В. С. В. искове с правно основание чл.93 ЗЗД, за сумата 25 824.40 лв., представляваща задатък, уговорен в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.07.1999 г., поради погасяване по давност на претендираните парични вземания. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.218б, ал.1, б.”в” ГПК/отм./. Според касаторите неправилно въззивният съд е уважил възражението на ответниците за изтекла погасителна давност. Това възражение е направено несвоевременно едва с въззивната жалба. То е и неоснователно, тъй като за задатъка се прилага общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
Ответниците по касационната жалба П. Д. В. и В. С. В., двамата от град С., не са заявили становище.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на касаторите и данните по делото, намира следното:
Софийският апелативен съд е отменил решение от 23.02.2007 г. по гр. дело № 1083/2004 г. на Софийския градски съд и по реда на чл.208, ал.1 ГПК/отм./ е отхвърлил предявените от М. В. И., Т. В. И. и М. А. И. срещу П. Д. В. и В. С. В. искове с правно основание чл.93 ЗЗД за сумата 25 824.40 лв., представляваща двоен размер на даден задатък, уговорен в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.07.1999 г., поради погасяване по давност на претендираните парични вземания. Въззивният съд е приел, че е безспорно установено развалянето на предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.07.1999 г., от ищците като изправна страна по него. По тази причина те съобразно уговореното в договора имат право да получат платения от тях задатък в двоен размер, а именно 25 824.40 лв. С изтичане на срока за доброволно връщане на задатъка – 17.02.2001 г. е започнала да тече погасителната давност за вземането, която съобразно разпоредбата на чл.111, б.”б” ЗЗД, е тригодишна. Тя е изтекла на 17.02.2004 г., а исковата молба е подадена на 29.03.2004 г., поради което възражението на ответниците за погасяване на вземанията по давност е основателно.
Неоснователни са доводите на касаторите, че възражението за погасяване на вземанията по давност е направено несвоевременно - с въззивната жалба. Според ТР №1/04.01.2001 г. ОСГК на ВКС възражението за погасителна давност може да бъде направено за пръв път от ответника пред въззивния съд.
Неправилен е обаче изводът на въззивния съд, че погасителната давност за вземането за задатък съобразно разпоредбата на чл.111, б.”б” ЗЗД, е тригодишна. Задатъкът е самостоятелна форма на договорна отговорност, макар и да има известни прилики с неустойката. Той е самостоятелен материалноправен институт, притежаващ специфика, която е наложила и самостоятелната му правна уредба - чл.93 ЗЗД. Общата погасителна давност според разпоредбата на чл.110 ЗЗД е петгодишна. Тя се прилага винаги, когато в закон изрично не е установена друга продължителност на давността. В разпоредбата на чл.111, б. „б” ЗЗД е предвидена изрично тригодишна давност за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Ето защо тя не може да се прилага и за вземанията за задатък. Недопустимо е от една изрично формулирана законова разпоредба - чл.111, б.”б” ЗЗД по логически път да се извежда правило с по-широко приложно поле, което обхваща и изрично неуредени случаи.
Ето защо в случая претендираните вземания не са погасени по давност и исковете неправилно са отхвърлени.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе предявените от М. В. И., Т. В. И. и М. А. И. срещу П. Д. В. и В. С. В. искове с правно основание чл.93 ЗЗД, за сумата 25 824.40 лв., представляваща двоен размер на даден задатък, уговорен в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.07.1999 г., трябва да бъдат уважени като основателни.
Съобразно изхода на спора ответниците трябва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите деловодни разноски в размер на 2 445.33 лв.
По изложените съображения и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №202 от 03.10.2007 г. по гр. д. № 1041/2007 г. на Софийския апелативен съд в обжалваната част, с която е отменено решение от 23.02.2007 г. по гр. дело № 1083/2004 г. на Софийския градски съд и са отхвърлени предявените от М. В. И., Т. В. И. и М. А. И. срещу П. Д. В. и В. С. В. искове с правно основание чл.93 ЗЗД, за сумата 25 824.40 лв., представляваща задатък, уговорен в предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.07.1999 г., а също и в частта за разноските и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Д. В. и В. С. В., двамата от град С., да заплатят на М. В. И., Т. В. И. и М. А. И., всички от град С., сумата 25 824.40 лв., представляваща двоен размер на задатък, платен по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 29.07.1999 г. заедно със законната лихва, считано от 29.03.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 2 445.33 лв. – деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.