Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ-ро отделение, в закрито заседание на 05.02.2020 г. в състав:

Като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
Ч.т.д. № 2820/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Софийската градска прокуратура, срещу определение № 2976/13.09.2019 г., постановено по ч.в.д. № 3882/2019 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, с което е потвърдено определение № 4021/22.07.2019 г. по т.д. № 1362/2019 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав за прекратяване на производството по предявен иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател счита, че в хипотезата на смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД, при бездействие на наследниците и след като повече от три месеца дружеството е останало без вписан нов управител, искът по чл.155, т.3 ТЗ, предявен от прокурора, е допустим. По подробно изложени съображения моли атакуваното въззивно определение да бъде отменено и делото да се върне на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изложението за допускане на касационно обжалване се поставя въпросът относно допустимостта на иск по чл.155, т.3 ТЗ при смърт на физическото лице – едноличен собственик на капитала, като се обосновава хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, с оглед различното му разрешаване от съдилищата.
Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, второ отделение констатира, че частната жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.3, т.1 ГПК, поради което е допустима. Във фазата по нейното селектиране, съобрази следното:

Съставът на въззивния съд е приел, че градският съд е бил сезиран с иск по чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на „ДЕЛТАПРО 5“ ЕООД, предвид настъпилата смърт на управителя и едноличен собственик на капитала в същото дружество, последвалият отказ от наследство на неговата сестра в качеството й на наследник, както и с оглед липсата на разпоредба в учредителния акт за продължаване дейността на дружеството. Споделил е мотивите на първата инстанция, че в случая по аналогия следва да се приложи правилото на чл.5а, ал.2 на ПЗР на ЗИДЗТР и исковата молба да се счита за заявление за вписване на обстоятелства в ТРРЮЛНЦ, като се е позовал на постановеното в този смисъл решение по т.д.№ 2413/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о. Посочил е, че в този случай едноличното дружество е прекратено по силата на закона, съгласно чл.157, ал.1 ТЗ, и тъй като целената правна промяна с предявяването на иска по чл.155, т.3 ТЗ е вече настъпила, то за ищеца липсва правен интерес от разглеждане на иска. Обсъдени са възраженията на СГП, че прокурорът не е сред лицата по чл.15 ЗТРРЮЛНЦ, но е посочено, че легитимацията му да иска вписване в регистъра може да се изведе от аналогични разпоредби, с оглед съществуващата празнота в закона. Разсъждавано е, че липсата на посочен в закона срок, в който наследниците могат да заявят продължаването на дейността на дружеството, не следва да се разбира като пречка за вписване прекратяване на дружеството и неговата ликвидация.
След преценка на доводите в частната касационна жалба и изложението към нея, настоящият съдебен състав намира следното:
По въпроса за допустимостта на иск с правно основание чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на ЕООД в хипотеза на смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството при бездействие на неговите наследници е налице противоречива практика на ВКС. С определение № 302/28.06.2018 г. по ч.т.д. № 1280/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о., постановено по чл.274, ал.3 ГПК, е прието, че в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ правото да подаде заявление за вписване на горепосочените обстоятелства, принадлежи единствено на наследниците на починалия едноличен собственик на капитала на ЕООД, на основание чл.15, т.3 ЗТРРЮЛСЦ вр. чл.157, ал.1 ТЗ. Следователно при твърдение за настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на ЕООД и за липса на данни лицата, които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл.157, ал.1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно легтитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл.155, т.3 ТЗ.
Различно е становището, възприето в решение № 73/21.06.2019 г. по т.д. № 2413/2018 г. на ВКС, ТК, I т.о., по което дело касационното обжалване е допуснато поради вероятна недопустимост на въззивното решение. Решаващият състав е приел, че липсва правен интерес от предявяване на конститутивен иск по чл.155, т.3 ТЗ при законово прекратяване на дружеството със смъртта на едноличния собственик на капитала, на основание чл.157, ал.1 ТЗ и доколкото е неустановимо осъществяването на някое от визираните в тази разпоредба условия – предвидено друго /в учредителния акт на дружеството или друг последващ акт на едноличния собственик на капитала/ или манифестирано от наследниците на починалия желание за продължаване на дейността на дружеството, като постановеното по този иск решение се явява недопустимо.
Предвид констатираното противоречие в практиката на Върховния касационен съд, производството по делото следва да бъде спряно и на основание чл.292 ГПК следва да бъде предложено на Общото събрание на Търговска колегия да постанови тълкувателно решение по правния въпрос: По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му ?
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение

СПИРА производството по ч.т.д. № 2820/2019 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение.
ПРЕДЛАГА на Общото събрание на Търговска колегия да постанови тълкувателно решение по въпроса: По какъв ред се прекратява еднолично дружество с ограничена отговорност при смърт на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството и бездействие на наследниците му?
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: