4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 273
[населено място] ,14.06.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на единадесети юни , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1128/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество / КОНПИ/ против определение № 238/27.11.2017 г. по ч.т.д.№ 359/2017 г.на Великотърновски апелативен съд, с което , след обезсилване на определение № 326/24.08.2017 г. по ч.т.д.№ 249/2017 г. на Окръжен съд – Русе, в съответната му обжалвана част, е оставена без разглеждане, като недопустима, молбата на КОНПИ ,с правно основание чл.536 ал.3 ГПК, за спиране на регистърно производство по заявление А5 вх.№ 20161102145523, за вписване промени по партидата на [фирма], като е прекратено производството по делото. Жалбоподателят оспорва правилността на въззивното определение,като намира, че неправилно въззивният съд е приравнил постановяването и обявяването в Търговския регистър на решение № 37 по т.д.№ 54/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т. / с което е отменен постановения отказ за вписване на обстоятелствата по заявление А5 вх.№ 20161102145523 и указано вписването им / с приключване на регистърното производство , като от последното е извел и недопустимост на молбата за спиране по чл.536 ал.3 ГПК, поради липса на предмет.Още повече, че и към момента на постановяване на преждепосоченото решение е в сила определение № 275 по ч.т.д.№ 364/2016 г. по описа на Апелативен съд - Велико Т., с което регистърното производство е спряно, до влизане в сила на решение по т.д.№ 6581/ 2016 г. на Софийски градски съд. Макар да не се явява обвързан в правен спор с [фирма], а с акционер в същото дружество – [фирма], жалбоподателят намира обоснован правния си интерес да иска спиране вписване на обстоятелството по увеличение капитала на [фирма],с интереса от запазване мажоритарното участие на Държавата в капитала на [фирма] / по силата на бъдещо отнемане на акциите на [фирма] - акционер в [фирма] , с 91 % участие в капитала на [фирма] - въз основа на решение по иска на КОНПИ , предявен на основание чл.66 ал.2 от ЗОПДНПИ /.Увеличението на капитала,предприето под условие придобиване на акциите от увеличението от трето лице – акционер в [фирма], би обусловило спадане процентното участие на акционера [фирма] в капитала на [фирма] от 91 % на 10,65 % .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба, като процесуално недопустима – на основание чл.274 ал.4 ГПК вр. с чл.25 ал.4 от ЗТР, в евентуалност – като неоснователна.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. Не може да се сподели доводът за недопустимост на частната жалба, тъй като с въззивното определение не е разгледана по същество молбата за спиране на регистърното производство, а с правния резултат се препятства да се осъществи такова произнасяне, в рамките на двуинстанционно производство / предвид съображенията за приложимост на чл.25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ в производствата по чл.536 ГПК, по актове на А.. ,постановени по молби за спиране на регистърни производства - опр. № 355/11.05.2011 год. по т.д.№ 118/2011 год. на І т.о.ВКС, опр. № 452/11.06.2014 год. по ч.т.д. № 1243/2014 год. на І т.о. ВКС , опр. № 151/04.03.2014 год. по ч.т.д.№ 471/2014 год. на ІІ т.о.,опр. по ч.т.д. № 2026/2014 г. на І т.о. на ВКС и др. /.Доколкото, обаче, с въззивното определение се осъществява и инстанционен контрол за допустимост на първоинстанционен акт, редът за разглеждане на частната жалба е чл.274 ал.3 ГПК , а не чл.274 ал.2 във вр. с ал.1 т.1 ГПК.
За да обезсили първоинстанционното решение, в частта , с която съдът е спрял регистърното производство, по вписване увеличение на капитала на [фирма], по заявление А5 вх.№ 20161102145523, и съответно остави без разглеждане искането, с правно основание чл. 536 ГПК, въззивният съд се е позовал на влязло в сила съдебно решение, с което вече постановения отказ за вписване на същото обстоятелство е бил отменен и указано на Агенция по вписванията незабавното му вписване, съгласно чл.25 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ .Съдът е счел, че с постановяването на окончателното съдебно решение, по отмяна на отказа за вписване, е приключило регистърното производство по вписването и липсата на висящо такова изключва наличието на предмет на искането.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят е формулирал следните въпроси : 1/ Допустимо ли е произнасяне по молба на КОНПИ с правно основание чл.536 ал. 1 ГПК вр. с чл.19 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ , след постановено спиране по заявление за вписване, но за други обстоятелства?; 2/ Може ли съдът да откаже спиране на регистърно производство , въпреки наличието на формалните предпоставки по чл.536 ГПК вр. с чл.19 ЗТРРЮЛНЦ? и 3/ При подаване молба за спиране производството по чл.19 ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, на основание чл.536 ал.1 ГПК , следва ли съдът да съобрази освен формалните критерии за спиране на регистърното производство и правния интерес на молителя, с който е обосновано прилагането на чл.536 ГПК ? Въпреки , че е посочил в обосноваване на допълнителния селективен критерий всички хипотези на чл.280 ал.1 ГПК / в приложима редакция след изм. обн. ДВ бр.86 от 27.10.2017 г./, жалбоподателят е приложил единствено актове – казуална съдебна практика на апелативни инстанции, изключена от актовете,обосноваващи допълнителен селективен критерий, след изменението на чл.280 ал.1 ГПК.
Първият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като не кореспондира със съображенията на въззивния съд, обосновали решаващ извод за недопустимост на искането по чл.536 ГПК.Същите се основават на вече постановено и влязло в сила , като окончателно, решение за отмяна на постановен, преди предявяване молбата по чл. 536 ГПК, отказ за вписване на обстоятелството, спиране на производството по вписването на което се претендира. Наличието на спиране на същото регистърно производство , но на друго основание , е довод, с който въззивният съд не се е занимавал, макар да го е упоменал като факт в определението си и който довод жалбоподателят изтъква едва в касационната си жалба, в обосноваване невъзможността длъжностното лице от А.. да изпълни задължителните указания в реш. №37 по т.д.№ 54/2017 г. на Апелативен съд – Велико Т.. Решаващият извод на въззивния съд се основава на съображението, че с постановяването на това решение приключва регистърното производство по вписване на обстоятелството – предмет на същото, т.е. ирелевантна за производството по чл.536 ГПК е фактическата дейност по вписване на обстоятелството в търговския регистър, в съответствие с дадените задължителни указания.Такъв правен въпрос,обаче, не е формулиран и обоснован с допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 или ал.2 ГПК.
Аналогично не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК и втория от поставените въпроси. Същият се ограничава до преценка за правилност на конкретното въззивно определение и като такъв се явява фактологичен, непозволяващ еднозначен отговор по приложението на материална или процесуална правна норма, независимо от конкретните обстоятелства по правния спор. Въпросът е и в противоречие с възприетата от въззивния съд фактическа обстановка – за липса на висящо регистърно производство, с което е обоснована липса на предмет на исканото спиране – т.е. не е отказано спиране на вписването, въпреки наличието на всички процесуални предпоставки за това. В този смисъл, въпросът е формулиран превратно на възприетата от съда фактическа обстановка.
Третият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не кореспондира с решаващия извод за липса на предмет на исканото спиране. Съдът не се е произнасял по наличието на правен интерес у молителя, с оглед обосноваване предпоставките по чл.536 ал. 1 ГПК и правните последици от исканото спиране. Такова произнасяне е последващо , спрямо преценката за липса на предмет на отправеното искане и обусловено от наличието на такъв предмет.
Независимо от необосноваването на общия, не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий,тъй като казуална съдебна практика, извън тази на състави на ВКС, не е годна до обоснове допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК / след изменението обн. ДВ бр.86 от 27.10.2017 г. /. Формалното цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е достатъчно да обоснове сочената хипотеза, съгласно задължителните указания в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 238/27.11.2017 г. по ч.т.д.№ 359/2017 г.на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :