Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр.д. № 1260 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 970 от 17.08.2021г. по гр.д. № 304/2021г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 261008 от 05.11.2020г. по гр.д. № 16158/2017г. на Софийски градски съд за отхвърляне на преявения от К. П. Н. против Д. В. А. иск по чл. 45 ЗЗД и против Политическа партия „ГЕРБ” иск по чл. 49 ЗЗД за солидарно заплащане на обезщетение в размер на 30 000лв. за причинени неимуществени вреди от обидни и неверни публични изявления в средствата за масово осведомяване в периода 16.11.2017г. - 10.12.2017г.
Решението се обжалва от ищцата К. Н., действаща чрез пълномощника адв. С.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпросите: 1/ какви са пределите на упражняване на правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС и налице ли е превишаване на тези предели при изказани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице; в съдържанието на свободата на словото включва ли се възможност за разпространение на данни, засягащи лични граждански и човешки права и налагане на негативен подтекст спрямо конкретно лице; 2/ налице ли е възлагане на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД от страна на парламентарно представена политическа партия когато лицето, осъществило деликта, е било поканено и е дало изявление именно в качеството си на депутат и член на тази партия; 3/ следва ли мотивите на въззивното решение да са ясни и обосновани, да са в съответствие с правилата на формалната логика, научните и опитни правила, да съдържат отговор на всички доводи на страните, както и оценка на целия събран доказателствен материал. Спрямо първия въпрос се сочи и основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, а спрямо втория - това по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Изложението съдържа позоваване и на очевидна неправилност на съдебния акт.
Ответникът Политическа партия „ГЕРБ“ в писмения си отговор, изготвен от адв. М., застъпва становище, че касационно обжаялване не следва да се допуска. Претендира разноски.
Ответницата Д. В. А., представлявана от адв. Н., също взема становище за недпускане на касационно обжалване и претендира направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по искове на К. Н. по чл.45 ЗЗД против Д. А. и по чл.49 ЗЗД против ПП „Герб“ за солидарното им осъждане заплатят обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000лв., заедно със законната лихва от предявяване на исковете. Вредите произтичат от неверни и клеветнически изказвания на ответницата А. от името на партията, към която принадлежи, касаещи участието на ищцата в приватизацията на дружество „Техноимпекс“ ЕАД, която процедура е осъществена в периода 1998 - 1999г. Конкретните неверни и обидни изявления се съдържат в нейни интервюта по телевизия БТВ, Канал 3, и в пост във Фейсбук, направени в периода от 16 ноември до 10 декември 2017г. Твърди се, че тези изявления са част от замислена от ПП „ГЕРБ” кампания срещу ищцата.
От фактическа страна е безспорно установено, че на 16 ноември 2017 г. в интервю по сутрешния блок на телевизия БТВ, ответницата А. заявява: „поведението на Н. е истерично, защото се говори за приватизация и промяна в Конституцията“. В интервю на 30 ноември 2017 г. отново по същата телевизия А. твърди: „не е вярно, че лидерът на БСП К. Н. е проверявана от трима главни прокурори за сделката за „Техноимпекс“, както тя твърди; всъщност никой не я е проверявал“…“Н. много често злоупотребява и твърденията й не са приятел на истината“. На 04 декември 2017г. в телевизионно предаване „Б. “ по телевизия Канал 3, ответницата А. заявява: „К. Н. не е приятел на истината и се страхува от темата за приватизацията“….“че трима прокурори са я проверявали през годините, а това не е така и е крайно време да излезе истината. Констатацията, че тя лъже е известна както у нас, така и на световната сцена. Тя не е приятел на истината”. На 10.12.2017г. пак по телевизия Канал 3 Д. А. нарича ищцата с нарицателно име „госпожа Страхливка”, както и „приватизаторката” и „госпожа Импекс”. В профила на Д. А. във Фейсбук от същата дата е написано: „Сделката за „Техноимпекс 98“, по която К. Н. е основен играч с 33% участие, е анатемосана от БСП още през 2001 година, само три години след приватизацията на скандалното дружество на 11 юни 2001 година Висшият съвет на БСП тържествено раздава на журналистите своята книга „Корупцията-основен елемент в управлението на СДС: юни 1997-април 2001 година“. Тя е посветена на „синята“ приватизация по време на управлението на ОДС. При представянето на „корупционната книга“ говорителят на БСП М. Ч. обяснява, че поне половината от „сините“ приватизационни сделки са съмнителни. Социалистическата партия твърди, че РМД-приватизацията е овладяване на предприятията чрез мажоритарно участие от „партийни парашутисти“ и „братовчеди“. Схемата с РМД-тата е описана изцяло в корупционен аспект-там е и „Техноимпекс-98“, и приватизаторката!”
В представеното писмо на Главния прокурор от 29 ноември 2017 г., дадено в отговор на запитване на ответницата, се сочи, че от момента на сключване на договора за приватизация на 13.01.1999 г. са изтекли почти 18 години, през който не са подавани сигнали, не са извършвани проверки и не е образувано досъдебно производство относно приватизационната сделка. Изрично е подчертано в писмото, че не са установени преписки или досъдебни производства, касаещи придобиване на акции от „Техноимпекс-98“ АД от страна на К. Н..
От представена от ответницата разпечатка от сайта clubz.bg е видно, че на 02.12.2016г. е публикувана статия със заглавие: „Р.: Н. лъже и клевети”. Статията визира писмо на Л. Р., председател на Руския институт за стратегически изследвания, адресирано до българските политици и журналисти и касаещо твърдения на К. Н..
По делото е приета като доказателство посочената книга, озаглавена „Корупцията-основен елемент в управлението на СРД юни 1997г. - април 2001г., издадена юни 2001г. от Българска социалистическа партия Висш съвет. Видно, че в поста във Фейсбук са цитирани твърдения, номиращи се на стр.50 от книгата, както и че на стр.243, ред 13, в Приложение 19 сделката с „Техноимпекс“ е включена в списъка на съмнителните сиви сделки.
За да мотивира отхвърлянето на иска Софийски апелативен съд е посочил, че свободата на словото, уредена в чл. 39, ал.1 от Конституцията на Република България не е абсолютна, а се разпростира до пределите, засягащи други конституционно защитени ценности, каквито са правата и доброто име на гражданите - чл. 39, ал.2. Прокламираната в чл. 40, ал. 1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси, но тази свобода не предоставя възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. Въпросът за баланса на посочените конституционно защитени ценности /свободата на словото и доброто име на гражданите/ се решава конкретно въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай.
По-нататък съдът е дал разяснения кои изявления са обидни и кои клеветнически. Позовал се е на практика на Върховния касационен съд, че оценъчните съждения не подлежат на проверка за вярност - те са коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. С оглед на това не е противоправно изказването на мнения с негативна оценка, засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие.
След тези разяснения, съдът е посочил, че от процесните изявления на Д. А. твърдения за факти са следните: Първо, че според писмото на главния прокурор К. Н. не е проверявана във връзка с приватизацията на Техноимпекс; съответно, че твърденията й, че е проверявана от трима главни прокурори, са лъжа. Второ, че генерал Р. е казал, че К. Н. лъже и обижда, така че това не е констатация на български политици, а госпожа Н. с нейните твърдения е известна и на международна сцена. Трето, че сделката за „Техноимпекс 98“, по която К. Н. е основен играч с 33% участие, е анатемосана от БСП още през 2001 г., когато е издадена от от Висшият съвет на БСП книгата „Корупцията-основен елемент в управлението на СДС: юни 1997-април 2001 година“; тази книга е посветена на „синята“ приватизация по време на управлението на ОДС; в книгата схемата с РМД-тата е описана в корупционен аспект и там е посочено „Техноимпекс-98“ и приватизаторката Н.“. Съдът е посочил, че всяко от тези твърдения се основава на цитати от писмото на главния прокурор от 29 ноември 2017 г., от книгата „Корупцията-основен елемент в управлението на СДС юни 1997г., издадена от Българската социалистическа партия, чийто Председател е ищцата, както и на статии от сайтове в Интернет. Според съда, тези факти са пресъздадени от Д. А. правдиво и никой от тях не представлява изнасяне на неистина. Поради това за никой от тези факти ответницата не може да носи отговорност.
Останалите изявления на ответницата, за които се претендира обезщетение, според съда представляват коментар и оценка за поведението на ищцата в качеството й на участник в приватизационна сделка през 1999 г. /съдружник в учреденото при условията на чл.5, ал.2 ЗППДОП/отм./ дружество на работниците и служителите в предприятието и изпълнителен директор на приватизиращото се дружество, както сама ищцата сочи в исковата си молба/. Те са оценъчни съждения, които не представляват непозволено увреждане и за тях не се носи деликтна отговорност, тъй като не са обидни. Освен това, както ищцата, така и ответницата, се занимават с политика и са публично известни фигури. Те са политически опоненти и в рамките на обичайните политически сблъсъци е размяната на реплики, съдържащи негативни оценъчни съждения за политическия противник. Поради това съдът е отхвърлил иска по чл. 45 ЗЗД. По отношение на претенцията по чл. 49 ЗЗД е приел, че е неоснователна не само поради горното, но и поради липса на доказателства, че юридическото лице е възлагало на А. да прави описаните в исковата молба изявления и с тях да ангажира самата партия.
При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав приема, че такива липсват.
Първият въпрос е за пределите на упражняване па правото свободно да се изразява мнение по смисъла на чл. 39 КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС и за превишаването на тези предели при изказани негативни оценъчни съждения, засягащи конкретно лице. Въпросът е от значение за изхода на спора, но не е разрешен в отклонение от практиката на Върховния касационен съд, нито в противоречие със соченото решение на Конституционния съд - Решение № 7 от 04.06.1996г. по конст.д. № 1/1996г. Изводите на съда са базирани на даденото в решението на Конституционния съд тълкуване на разпоредбите на чл.39, 40 и 41 от Конституцията. Според него трите разпоредби защитават различни аспекти на правото свободно да се изразява и разпространява мнение и на правото да се търси, получава и разпространява информация. Ограничаване на правото на свободно мнение може да има когато то засяга други конституционно защитими права като правото на добро име, чест и достойнство. В същия смисъл е соченото от касатора и цитирано от решаващия съд Решение № 404 от 13.07.2010г. по гр.д. № 907/2009г. на ІІІг.о. В това решение е допуснато касационно обжалване по същия правен въпрос, като сега поставения - за баланса между упражняването на конституционно гарантираните права по чл.39, ал.1, чл.40, ал.1 и чл.41 от Конституцията и на чл.10 т.1 и т.2 от ЕКПЧОС /т.нар.комуникационни права/ - от една страна и от друга - основанията за тяхното ограничаване, произтичащи от забраната за накърняване на правата на доброто име, съобразно чл.39 ал.2, чл.41, ал.1, изр.2, във връзка с правото на лична чест, достойнство и добро име по чл.32 ал.1 и забраната за злоупотреба с права съобразно чл.57 ал.2 от Конституцията. Даденото разрешение е, че въпросът за баланса се разрешава след конкретна преценка доколко упражнената свобода на словото засяга личните права на чест, достойнство, добро име на ищеца. Именно такава преценка е извършена и от решаващия съд по настоящето дело. В приложеното Решение № 85 от 23.03.2012г. по гр.д. № 1486/2011г. на ІV г.о. се приема, че прокламираната в чл.10 т.1 от КЗПЧОС свобода на изразяване на мнения не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до който се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Решението разяснява също, че допустимата критика по отношение на публичните личности и в частност на политиците, е с по-широки граници; колкото по-известна е една личност, включително политик, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася. В решението ясно е подчертано, че при прекрачване границите, визирани в чл. 39, ал.2 КРБ, отговорност за причинените вреди се носи. Дадени са разяснения, че на проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и ако са неверни и позорящи адресата, отговорността за деликт може да се ангажира. По отношение на оценките (мненията) е посочено, че не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност; те могат да ангажират деликтната отговорност само ако представляват обида. В пълно съответствие с всички аспекти на тези разяснения са мотивите на въззивния съд в случая. Съдът е извършил разграничение кои са фактите, изнесени от ответницата и за тях е извършил проверка за вярност. А по отношение на оценъчните съждения е счел, че не са обидни и не следва да ангажират отговорността на ответницата, доколкото се касае до по-широки граници на търпимост спрямо негативни оценки и критика от страна на ищцата като политик и то лидер на парламентарно представена партия.
Вторият правен въпрос е дали е налице възлагане на работата по смисъла на чл. 49 ЗЗД от страна на парламентарно представена политическа партия когато лицето, осъществило деликта, е било поканено и е дало изявление именно в качеството си на депутат и член на тази партия. Въпросът има отношение към допълнителния мотив на съда за отхвърляне на иска спрямо втория ответник ПП „ГЕРБ”, а именно, че е недоказано изявленията на ответницата А. да са направени по възлагане на партията, в която членува. Въпросът не е определящ за изхода на спора, доколкото основно съображение за отхвърляне на иска по чл. 49 ЗЗД е липсата на основание да се ангажира отговорността на лицето, сочено като пряк причинител на вредите.
Третият правен въпрос е процесуален и се отнася до съдържанието на мотивите на въззивното решение - за необходимостта те да са ясни и обосновани, да са в съответствие с правилата на формалната логика, научните и опитни правила, да съдържат отговор на всички доводи на страните, както и оценка на целия събран доказателствен материал. Оплакванията на касатора са за необсъждане на събраните доказателства за обидни и клеветнически твърдения, разпространени чрез средствата за масова информация и фейсбук страницата на ответницата. Твърди се, че е неясна волята на съда относно „останалите процесни изявления на ответницата”, тъй като те не са обсъдени детайлно, не е анализирано езиковото им значение и смисъла им в контескта на изказванията на ответницата. Според настоящия състав липсва основание за достъп до касационен контрол по този въпрос. Волята на съда е изразена ясно и мотивите са логични. След изброяването на всички изявления на ответницата А., за които се търси обезщетение, съдът е разграничил три от тях като такива, изнасящи факти и подлежащи на проверка за вярност. Останалите е квалифицирал като оценъчни и спрямо тях е приел, че не са обидни и не засягат честта и достойнството на ищцата с оглед на по-високия праг на търпимост към критика от публични личности като ищцата. Обосновал е също така ясно виждането си, че между политически опоненти, каквито са страните по делото, е допустима размяна на по-остри негативни оценки, без това да води до деликтна отговорност.
Порокът „очевидна неправилност“ не е обоснован от касатора. Това основание за достъп до касационен контрол, предвидено в чл. 280, ал.2,пр.3 ГПК, предполага наличието на тежък порок, установим само от съдържанието на акта, без проверка на процесуалните действия на съда и страните и без преценка на събраните доказателства. Очевидна неправилност би била налице при прилагане на закона в противоположен смисъл, прилагане на отменен закон, нарушаване на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, нарушаване на основни логически, опитни и общоприложими правила в процеса на формиране на правните изводи. Такива тежки нарушения на процесуалния и материалния закон не се съзират в случая.
На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол.
В полза на ответниците следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение, които са 2400лв. за Д. А. и 1716лв. за ПП „ГЕРБ” .
Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 970 от 17.08.2021г. по гр.д. № 304/2021г. на Софийски апелативен съд по касационната жалба на К. П. Н..
ОСЪЖДА К. П. Н. да заплати на Д. В. А. сумата 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, а на ПП „ГЕРБ” да заплати сумата 1716/хиляда седемстотин и шестнадесет/ лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждзение за касационното производство.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: