Върховен касационен съд

Съдебен акт

Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

гр. София, 21.09.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова
2. Бисер Троянов


при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Маринова …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 847 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Я. Ц. П. против решение № 260017 от 29.06.2021 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 332/2019 г.
В жалбата са отбелязани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 НПК. В нея и допълнението се твърди, че въззивният съд не е изложил достатъчно пълни мотиви за основанията да отхвърли наведените доводи за действителните облигационни отношения във връзка с договора за цесия и не е обсъдил съществени възражения на защитника; постановил е съдебен акт при противоречие между мотивите и диспозитива, тъй като не е изложил фактическата обстановка, която приема за установена, а само е декларирал съгласие с установените от първоинстанционния съд факти по делото; в диспозитива на присъдата обаче са били отразени думи на подсъдимия П., които според мотивите са били изречени от подсъдимия Д.; въззивният съд е пропуснал да констатира, че в присъдата липсва произнасяне по целия предмет на обвинението; не е изложил съображения защо приема повече на брой разговори в сравнение с отразените в обвинителния акт и защо игнорира показанията на св. Д., че състоялият се разговор на 4.04.2007 г. се явява първият измежду инкриминираните; оценил е като достоверни показанията на св. Д. и негови роднини, пропускайки да ги съпостави с останалите свидетелски показания и с показанията, които те самите са давали пред съд по други дела и пред други органи, и да обсъди вътрешните противоречия и противоречията помежду им; кредитирал е показанията на св. Д. от досъдебното производство в нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК; основал е осъдителните си изводи за отправени заплахи само върху тях, противно на забраната по чл. 281, ал. 8 НПК и чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи; изложил е изцяло декларативното твърдение, че показанията на св. Д. са последователни и непротиворечиви, макар противоречия да са били констатирани и показанията от досъдебното производство – приобщени на това основание; посочил е, че те касаят несъществени обстоятелства, което се опровергава от анализа на действителното съдържание на показанията в съдебната фаза на процеса; не е обсъдил и достоверността на показанията на св. Д. относно лицата, с които е разговарял по телефона и твърдението му, че е разпознал гласовете на подсъдимите; посочил е, че показанията на св. Д. могат да се приемат за достоверни, тъй като е признавал съществуването на имуществени задължения, но без да съобрази, че частичната достоверност не означава достоверност на показанията по принцип; изтъкнал е довода, че показанията се подкрепят от „други доказателства”, което се опровергава от съдържанието на самото въззивно решение за отправени заплахите единствено в присъствието на св. Д.; проявил е недопустим подход към показанията на св. К. Ч., които е отказал да кредитира; не е обсъдил обясненията на подсъдимите и декларативно ги е обявил за защитна позиция; не е разгледал и отговорил на доводите на защитата, че с присъдата е установена явната недостоверност на показанията във връзка с твърдяното участие на А. П. и нанасянето на лека телесна повреда в едно от инкриминираните деяния на подсъдимия; напълно е игнорирал и писмените доказателства, съдържащи изявления на св. Д. пред съд, органи на досъдебното производство и пред органи на МВР преди разпита му на досъдебното производство по настоящото дело, на които се е позовавала защитата; по делото липсват преки и категорични доказателства за отправени заплахи изобщо, респ. и чрез думите, посочени в обвинителния акт; от показанията на свидетели се установява, че основната и най-агресивна заплаха е отправена от В. Г. и М. Б. през 2007 г., а от показанията на св. Л. – ползването на мобилния телефон по време на престоя му в Италия; независимо че обвинението е за съизвършителство, естеството на изпълнителното деяние, изразило се в изричане на конкретни заплахи, изключва възможността деянията на двамата подсъдими да са напълно идентични; определени думи, релевантни към инкриминираното деяние от 9.01.2007 г. нито представляват заплаха (те са утвърдено правно положение и хипотетична прогноза, лишена от конкретика), нито казаното е било насочено към поемане на имуществено задължение. Направено е искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.
В срока по чл. 351, ал. 3 НПК е постъпило възражение от прокурор от Апелативна специализирана прокуратура срещу доводите на жалбоподателя за несъставомерност на деянието поради съществуващите облигационни отношения и срещу оплакването в жалбата за допуснато съществено процесуално нарушение.
В съдебно заседание защитниците на подсъдимия П. (адв. В., адв. Р., адв. Х. и адв. Ц.) поддържат жалбата с целия обем от доводи, изложени в нея.
Защитникът на подсъдимия Д. (адв. Х.) намира, че жалбата е основателна.
Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като допуснатите процесуални нарушения не са съществени.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:
С присъда № 54 от 9.11.2018 г. на Специализирания наказателен съд по н. о. х. д. № 633/2015 г. подсъдимите - Я. Ц. П. и М. М. Д. са признати за виновни в това, през периода от 9.01.2007 г. до 4.04.2007 г. в [населено място], [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление с цел да принудят Н. Д. Д. да поеме имуществено задължение и да се разпореди с вещи, да са го заплашили с насилие и с противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни, като деянията са извършени с участието на длъжностно лице – подсъдимият М. М. Д., придружени са със заплаха за убийство и са извършени от две лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на всеки от подсъдимите е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от пет години, на основание чл. 66, ал. 1 НК и наказание глоба от четири хиляди лева. Подсъдимите са оправдани за това деянието на 9.01.2007 г. в [населено място] да е извършено в съучастие с А. И. П. и придружено с причиняване на лека телесна повреда, както деянията от продължаваното престъпление да са извършени от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 НК и в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия П. и на подсъдимия Д. е възложил съответния размер от направените разноски по делото.
С решение № 260017 от 29.06.2021 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 332/2019 г. присъдата е потвърдена в тази й част.
Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Предварително следва да се подчертае, че в жалбоподателят навежда многобройни оплаквания за необоснованост, някои от които формулирани директно, а други под формата на процесуални аргументи за липсата на мотиви или недостатъчното им количество относно оценката за достоверност или недостоверност на свидетелски показания, централно място измежду които е отделено на показанията от досъдебното производство на св. Д.. Доводите са примесени и със собствени твърдения какви факти се съдържали в едни или други показания (някои представени като пространни цитати) и съчетани с упреци за пропуск на въззивния съд да ги съпостави предвид съществуващи противоречия. В същностната си част те представляват израз на несъгласието на жалбоподателя с оценката на доказателствения материал, която е отнесена към суверенното правомощие на съда, разглеждащ делото по същество. Върховният касационен съд не може да преоценява свидетелските показания по делото. По правило, както е в настоящото производство, следва да се произнесе в пределите на установените фактически положения, които Апелативният специализиран наказателен съд е изложил в мотивите на съдебния акт, ако не е допуснал съществено процесуално нарушение. Необосноваността не фигурира измежду касационните основания по чл. 348, ал. 1 НПК, поради което не може да доведе до ефекта, който се стреми да постигне жалбоподателят.
Представените мотиви от Апелативния специализиран наказателен съд не отговарят на заложените изисквания за надлежно изпълнено задължение за мотивираност на въззивното решение в обжалваната му част. В него липсват ясни, точни и изчерпателни съображения по всички фактически и правни въпроси, поставени за разрешаване по делото.
Независимо от декларираното разбиране, че не вижда необходимост от повторение на фактическата обстановка, посочена от първоинстанционния съд и напълно я възприема, въззивният е изложил в мотивите на решението онези факти, които е приел за несъмнено установени (л. 101 и л. 102). Описвайки двете деяния, включени в продължаваното престъпление, изрично е изброил думите, които е определил като заплахи към пострадалия Д.. Разграничение на казаното от всеки от подсъдимите не е направил. Посочил ги е като еднообразно изречени от двамата подсъдими както при личната им среща на 9.01.2007 г., така и при всеки от проведените телефонни разговори в периода 1.03.2007 г. – 4.04.2007 г.
Думите на подсъдимите при срещата им със св. Д. на 9.01.2007 г., въззивният съд е обособил като самостоятелно отправени реплики, които е преценил за заплашителни. Пропуснал е да прецизира кои от тях са съдържали ясно изразена заплаха и кои от тях е извлякъл след собствена интерпретация на използваните думи, с каквото правомощие въззивният съд поначало разполага, но е длъжен надлежно да се мотивира. Апелативният специализиран наказателен съд не е изпълнил стриктно процесуалното си задължение. В решението липсват ясни и точни съображения защо счита, че използваните думи от подсъдимите към св. Д., приети по делото за установени („че са запознати с ежедневието му, с дневния режим на детето и съпругата му” и „че няма да отстъпят от своите искания и неотклонно ще преследват целта си” - л. 101), с които те демонстрирали решението си да постигнат исканите от пострадалия имуществени разпореждания (л. 110) и знание за конкретни факти от личния живот на св. Д. (л. 111), представляват заплахи за противозаконни действия с тежки последици. Няма мотиви и защо намира, че всяка от тези реплики по време на разговора, взета сама за себе си, е от естество при дадените обстоятелства да окаже неблагоприятно въздействие върху волята на пострадалия и е могла да мотивира неговите действия в бъдеще въпреки волята му. Специализираният наказателен съд не е конкретизирал в мотивите на решението и противозаконните действия с тежки последици, които подсъдимите чрез изречените думи са показали, че имат намерение да извършат в бъдеще (да ги извършат лично те самите или да ги извършат чрез друго лице). Боравил е с общи формулировки за намерението им да създадат на св. Д. и семейството му пречки за водене на нормален начин на живот (л. 111) и за противозаконни действия, които биха могли да доведат до тежки последици – до нарушаване на нормалния начин на живот на пострадалия и негови ближни (л. 110). Въззивният съдебен акт съдържа неясни, двусмислени и противоречиви мотиви по въпроса за особената цел при извършване на деянието от 9.01.2007 г. - задължителен признак от състава на престъплението по чл. 213а НК. Излагайки фактическата обстановка, която е счел за несъмнено установена, съдът изрично е посочил, че подсъдимите са осъществили срещата на 9.01.2007 г., за да мотивират св. Н. Д. да поеме имуществено задължение – да се съгласи да изплати на „ИН 80” О. сумата от 70 000 лева по приет погасителен план; че заплашителните реплики били отправени с цел св. Д. да приеме техните условия, свързани с поемане на имуществено задължение за изплащане на паричната сума на дружеството (л. 101). Успоредно Апелативният специализиран наказателен съд е приел за доказателствено установено, че заплахите са имали за цел желаното от извършителите поведение на св. Д., изразяващо се в извършване на имуществено разпореждане със сумата от 70 000 лева (л. 110). Позицията си е повторил при отговор на довод на защитника на подсъдимия П. (л. 112). В крайна сметка от разнопосочните мотиви не става ясно каква точно е била целта на подсъдимите, която въззивният съд е намерил по делото за установена – да мотивират св. Д. да поеме имуществено задължение или да го мотивират да предприеме акт на имуществено разпореждане.
Неясните, непълни и противоречиви мотиви на Апелативния специализиран наказателен съд по въпроси с решаващо значение за отговорността на подсъдимия П. са равнозначни на липса на мотиви – съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 НПК, чиято единствена и безусловна последица е отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Поради фактическата и правна неделимост на въпросите по същество при обвинението срещу подсъдимия Я. Ц. П. и подсъдимия М. М. Д. за престъпление, извършено и по т. 4 на чл. 213а, ал. 2 НК, въззивното решение подлежи на отмяна изцяло в частта, с която е потвърдена присъдата на Специализирания наказателен съд срещу подсъдимите за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 5 НПК


Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ решение № 260017 от 29.06.2021 г. на Апелативния специализиран наказателен съд по в. н. о. х. д. № 332/2019 г. в частта, с която е потвърдена присъда № 54 от 9.11.2018 г. на Специализирания наказателен съд по н. о. х. д. № 633/2015 г. и подсъдимите - Я. Ц. П. и М. М. Д., са признати за виновни за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК. Връща делото в тази му част на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав от съдебно заседание.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: