Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия в съдебно заседание на 27.10. 2020 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

при участието на секретаря Л.Златкова
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 385 /2020 година
за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290- 293 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Национална здравно осигурителна каса ( НЗОК ), чрез гл.юрисконсулт В. Л., против въззивното решение на Пловдивски апелативен съд № 327 от 12.11.2019 г., по в.т.д. № 402/2019 г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на Пловдивски окръжен съд № 294 от 28.05.2019 г., по т.д. № 1034/2018 г. е уважен предявеният от МБАЛ „УРО МЕДИКС”ЕООД срещу настоящия касатор, като ответник, осъдителен иск по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.59, ал.1 ЗЗО за сумата от 60 244 лв., представляваща неплатена стойност за извършена през м.юни 2015 г. болнична помощ по клинични пътеки по договор № 162167 от 19.02.2015 г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 27.12.2018 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски за двете инстанции в общ размер на сумата 8287.76 лева.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното въззивно решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
Основното несъгласие на касатора е с извода на въззивният съд, че в негова тежест е възникнало задължение за плащане на претендираната сума, предвид отчетената от ищцовото търговско дружество дейност, независимо от наличието на изрично установени лимити в Приложение № 2, неразделна част от процесния договор и предоставените му ограничени по размер бюджетни средства. Застъпва тезата, че Законът за здравното осигуряване предвижда достъп на всички здравноосигурени лица до гарантирания от НЗОК пакет от медицински дейности, но въвежда редица допълнителни правила и условия за достъп, съобразени с неговата спешност, която последна цели да даде и възможност за нужната финансова обезпеченост и означава, че правото на здравноосигурените лица не е нито безусловно, нито неограничено, както е приел въззивният съд.
Възразява и срещу законосъобразността на извода на въззивната инстанция, че процесното вземане не притежава характеристика на периодично, поради което по отношение на същото не намира приложение кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” ГПК. Излага аргументи, че задължението му за плащане е както повтаряемо, така и в продължение на конкретен срок, определен с договора между страните. Счита, че в конкретния случай, предвид произхода на претендираното вземане - за извършена и отчетена болнична медицинска дейност, явяваща се извън предвидената в Приложение № 2 към договора за съответния месец, е неприложимо и общото законово правило на чл.86, ал.1 ЗЗД. Поддържаната в тази вр. теза е, че плащането на посочената дейност, като надлимитна, е дължимо едва след установяване на финансов ресурс и при изрично решение на Надзорния съвет на НЗОК - единствено оправомощен от закона колективен орган да извърши корекция на вече договорените стойности, поради което дори и да е налице забавено плащане, то началото на длъжниковата забава не настъпва от датата на отправената покана, както приема Пловдивският апелативен съд, а от значително по- късен момент.
Ответникът по касационната жалба оспорва основателността й в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Поддържа, че доколкото НЗОК, в качеството си на възложител, определя размера на утвърдената годишна стойност по договора, а съответното болнично заведение, като изпълнител, предлага процентното разпределение по месеци на тази годишна стойност, като никое от тях не се формира на собствено основание и не е независимо и самостоятелно от останалите, тези месечни плащания в същността си са частични плащания на определената годишна стойност - т.е. 12 части в пропорции, предложени от изпълнителя по процесния договор или определени от възложителя, съобразно месечното разпределение на годишния бюджет през предходната година, но не и периодични такива. Според МБАЛ „УРО МЕДИКС”ЕООД , [населено място] допълнителен аргумент, изключващ определяне на процесното вземане като периодично е и липсата на уговорен падеж. Счита, че доколкото надлимитната дейност има случаен характер, поради което и задължението за заплащането й не възниква през определен интервал от време, т.е. липсата на изискуемост на вземането за надлимитна дейност през точно определени времеви периоди, според насрещната по касационната жалба страна, изключва да е налице твърдяната от касатора периодичност по см. на чл.111, б.“в“ ЗЗД..
Касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 417 от 11.06.2020 г., постановено по настоящето дело, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Счетено е за необходимо извършването на проверка за съответствие между възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение и приетото със задължителната практика на ВКС – ТР № 3 от 18. 05. 2012 г., по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „ Какъв е приложимият давностен срок по отношение вземанията на кредитора по индивидуалните договори, сключени между НЗОК и изпълнителите на медицинска болнична помощ по реда на чл.59 ЗЗО, вкл. за надлимитни дейности ?”
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
За да постанови обжалваното решение по предявения иск, основан на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗО Пловдивският апелативен съд е приел за установено от фактическа страна следното: че страните са валидно обвързани от сключен помежду им договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 162167 от 19.02.2015 г. , със срок на действие съвпадащ със срока на НРД за медицинска дейност за 2015 г., който е изменен с няколко допълнителни споразумения и по който НЗОК, като възложител, се е задължила да заплаща чрез РЗОК извършената и отчетена от ищцовото болнично заведение, в качеството му на изпълнител, болнична медицинска помощ в срок до 30 –то число на месеца, следващ отчетния, с изключение на плащанията за които с договорната клауза на чл.31, ал.3 от договора е предвиден различен от посочени срок, че претендираната и останала наразплатена сума от 60 244 лв., която е формирана от стойността на дейността на МБАЛ „УРО МЕДИКС”ЕООД по 13 клинични пътеки за 100 пациенти, е над утвърдените разходи за осъществена болнична дейност по клинични пътеки за месец юни на 2015 г. по Приложение № 2 към допълнително споразумение № 8/14.07.2015 г. - неразделна част от процесния договор, че по този начин утвърдената годишна стойност на болничната медицинска помощ, съответно договорената, с допълнително сключените споразумения между страните, медицинска дейност по месеци, за месец юни на 2015 г. е увеличена на 56 549 лв. за сметка на стойностите за следващото тримесечие на същата година, като сочената сума, заедно със сумата от 2037 лв. за болнична помощ, оказана на граждани на ЕС е заплатена че с писмо от 30.11.2018 г., ищецът МБАЛ „УРО МЕДИКС”ЕООД е поканил ответното ЮЛ да му заплати исковата сума, но писмен отговор от 17.12.2018 г. последният е оспорил дължимостта й. Позовал се е както на конкретните договорени стойности, в които същата тази дейност, като осъществена над договорния лимит, не се включва , така и на изтекла тригодишна погасителна давност по чл. 111,б.“в“ ЗЗД – защитно правопогасяващо възражение, своевременно въведено и поддържано в процеса.
С оглед приетите за установени по делото правнорелевантни факти , съдържанието на изменената, с допълнителното споразумение между страните № 3/ 06. 04. 2015 г., договорна клауза на чл.31, ал.13, т.6, новата редакция на която изключва заплащане на извършена медицинска дейност, при наличие на основание за неплащане по чл.40, ал. 6 ЗЗО и приложение № 2 към договора - когато изпълнителят отчита с финансово - отчетни документи стойности, надвишаващи предвидените за съответния месец по приложение № 2, както и предвидената от законодателя процедура за сочената хипотеза, Пловдивският апелативен съд е извел правен извод, че началният момент, от който вземанията на изпълнителя за надлимитна дейност стават изискуеми, е от първи януари на годината следваща тази, през която дейността е била осъществена. Посочил е в тази вр., че за разплащането при достигане на месечни стойности, водещи до липса на капацитет за хоспитализация – ситуация, несъмнено изискваща наличие на бюджетни средства,законодателят изрично е предвидил задължителен резерв в бюджета на НЗОК. Позовавайки се на установения от законодателя ред и условия за използването му – отправено от изпълнителя информирано писмено искане, подлежащо на разглеждане от Надзорния съвет на НЗОК и от Управителния съвет на БЛС и последвало го позитивно решение, взето в съответствие с утвърдени правила от оправомощения колективен орган на ЮЛ –ответник, решаващият състав на въззивния съд е счел, че процесното вземане, произтичащо от надлимитна дейност на ищцовото болнично заведение за м. юни на 2015 г. не е периодично по см. на чл.111, б.“в“ ЗЗД, тъй като не е предварително известно на страните по договорното правоотношение и не е налице повтарящо се задължение за плащането му от възложителя.
Имащо случаен характер, предвид пълната му зависимост от здравноосигурените пациенти - трети за сключения индивидуален договор лица, упражнили гарантираното им от Закона за здравното осигуряване – чл.2, чл.4 и чл.35 и обусловено от чл.52 от Конституцията право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности и на свободен избор на изпълнител, сключил съответен договор по чл.4 ЗЗО с РЗОК, вземането за надлимитна дейност, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, не притежава характерните белези на периодичните плащания, поради което се погасява с изтичане на общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД.
Съобразявайки правото на свободен избор на здравноосигурените лица на ищцовото болнично заведение и на реално осъществените от последното дейности по чл.45 ЗЗО, за които правото му на възнаграждение е гарантирано от ЗЗО и ЗБНЗОК, чрез създаден задължителен резерв в бюджета на ответника, както и изрично договорената с процесния индивидуален договор възможност за изплащането му, дори в хипотезата на надвишаване установените от съконтрахентите лимитни стойности, Пловдивският апелативен съд и счел, че претендираната сума от 60 244 лв. е дължима и договорната отговорността на ответника за реално изпълнение на задължението му следва да бъде ангажирана, съобразно общото законово правило на чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗО.
І.По правния въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване:
Ноторно е, че понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД не е легално дефинирано.
Неговото съдържание и присъщите му основни белези са предмет на подробни разяснения в казуалната съдебна практика и последвалото я Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, според задължителните постановки на което “ периодични плащания“ по см. на чл.111, б.“в“ ЗЗД са всички онези плащания, които нямат еднократен характер и не се изчерпват в едно единствено предаване на пари или заместими вещи. При тях задължението е за трайни изпълнения, като длъжникът престира повече от един път в продължение на определен срок и това му задължение е за повтарящо се изпълнение. Характерен признак на така осъщественото плащане е неговата периодичност, без оглед на начина, по който е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо – годишен, месечен, седмичен или дневен. Изрично е разяснено в мотивите на цитираното тълкувателно решение, че тези множество престации имат единен правопораждащ факт(прост или сложен, в зависимост от структурата си), а падежът им настъпва периодично,без да е необходимо периодите да са равни, а плащанията- еднакви. Еднаквостта или различието в размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му на периодично, въпреки, че е необходимо същият да е изначало определен или поне определяем. Що се касае до изискуемостта, забавата и давността за всяка престация - самостоятелно задължение от единен правопораждащ факт, всяка от тях настъпва поотделно, но отличителната разлика на периодичните плащания винаги е предварително определеният и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Затова и в обобщение е подчертано, че повтарящите се задължения са периодични само, тогава, когато падежът е предварително определен,но не и в хипотезите, когато те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди.
ІІ. По същество на касационната жалба:
С оглед отговора в задължителната съдебна практика на ВКС на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Правилно решаващия състав на Пловдивския апелативен съд, обстойно анализирайки доказателствения материал по делото, доводите е възраженията на страните е счел, че вземането на ищцовата болница за извършената надлимитна болнична дейност, стойността за която е предмет на предявения осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.59, ал.1 ЗЗО, не притежава правната характеристика на периодично плащане, тъй като няма повтарящ се характер, поради което не е погасено с изтичане на кратката погасителна давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Фактически и правно обоснован е и извода на въззивния съд, че извършената от изпълнителя надлимитна дейност има случаен характер, тъй като с процесния индивидуален договор между страните не е уговорено изрично задължение на изпълнителя да осъществява такава през определен период от време, нито е поето повтарящо се задължение за плащането й от страна на възложителя. След като е изцяло обусловено от здравноосигурените пациенти, явяващи се трети за сключения индивидуален договор лица, които чрез избора си на ответното болнично заведение са упражнили гарантираното им от Закона за здравното осигуряване право на свободен достъп до медицинска помощ и на свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса, вземането за надлимитна дейност няма сумарните белезите, които в своето единство, според разясненията в задължителното за съдилищата в страната Тълкувателно решение № 3 от 18. 05. 2012 г., по т.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС характеризират „периодичните плащания“.
Следва да бъде споделена, като основана на закона и тезата на Пловдивския апелативен съд, че когато здравноосигурени лица са избрали за лечение конкретното болнично заведение и като резултат на упражненото от тях право на избор, безусловно признато им и гарантирано от Конституцията и ЗЗО, изпълнителят е извършил реално дейностите по чл.45 ЗЗО последните, дори и да надхвърлят определените с индивидуалния договор и Приложение № 2 към него лимити не сочат на виновно договорно неизпълнение от негова страна, което да освобождава възложителя от договорната му отговорност за насрещната престация, както подържа касаторът. В тази насока на разсъждения е необходимо да се отбележи, че в процесния договор не само липсва предвидена по общо съгласие на съконтрахентите възможност при изчерпване на предварително определените лимитирани бюджети болничното лечебно заведение -изпълнител да откаже или преустанови изцяло, респ. за исковия период, предоставянето на болнична медицинска помощ на правоимащи здравноосигурени лица в рамките на гарантирания здравен пакет, извън спешната такава, но именно с цел да гарантира правото на свободен достъп на здравноосигурените лица до избрано от тях лечебно заведение законодателят изрично е предвидил в бюджета на НЗОК за 2015 г. задължителен резерв, средствата по който са предназначени за „непредвидени неотложни разходи“ по см. на чл.1, ал.2, ред.1.4, и съгласно чл.25 и чл.26, ал.2 ЗЗО служат за плащане разходите при значителни отклонения от равномерното разходване на определените бюджетни средства.
Следователно дори и в хипотезата на установените с договорната клауза на чл.32, ал.13, т.6 основания за отхвърляне на заплащането, едно от които е и осъществена болнична медицинска помощ, надвишаваща конкретизираните по реда на чл.4 ЗБНЗОК за 2015 г. стойности на изпълнителя, отхвърлената за плащане медицинска дейност подлежи на заплащане от възложителя, щом в хода на делото е доказано, че извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности.
Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на чл.86, ал.1 ЗЗД. С исковата молба не е заявена претенция за присъждане на обезщетение за забава, а е претендирана законна лихва от датата на исковата молба - 27.12.2018 г., поради което дори и тезата на касатора за началото на длъжниковата забава в разглежданата хипотеза да е евентуално защитима, тя не следва да бъде обсъждана, тъй като е извън предмета на делото.
С оглед изложеното въззивното решение на Пловдивския апелативен съд следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски в размер на сумата 1800 лв. - заплатено „в брой“ адвокатско възнаграждение на адв. С. М., съгласно договор за правна защита и съдействие, изразяващо се “в процесуално представителство пред ВКС в производството по обжалване решението по възз.т.д.№ 402/2019 г., по описа на ПАпС“. Същото е неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК и доколкото съставът на касационната инстанция не е оправомощен да преценява нито размера на последното, нито изпълнението на конкретната възложена правна защита, то предвид процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК и наличието на доказателства за реално осъщественото плащане, искането следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл.293, ал.1 ГПК, настоящият съдебен състав на второ търговско отделение на ВКС


ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 327 от 12.11.2019 г., по в.т.д. № 402/2019 г., по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Национална здравно осигурителна каса да заплати на МБАЛ „ УРО МЕДИКС ” ЕООД , [населено място] с[ЕИК] сумата 1800 лева (хиляда и осемстотин лева), деловодни разноски за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: