Върховен касационен съд

№ 60228




Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
като изслуша докладваното от съдия Д. Драгнев ч.гр.д. № 1916 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД срещу определение № 2788 от 29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3876 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение № 1280 от 5.8.2020 г. по гр. д. № 749 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд I ГО, 2 състав, за отхвърляне на молбата на банката за изменение на решението по делото в частта му за разноските. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Желае да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно, както и на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по поставените въпроси, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено определение, с които да бъдат присъдени разноските на банката в пълен размер.
П. Д. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното:
„Банка Пиреос България“ АД, чиито правоприемник е „Юробанк България“ АД, е посочила в исковата молба, че ответникът П. Д. не е заплатил по договора си за кредит главница от 2 906 лв. за периода от 21.04.2018 г. до 21.12.2018 г., 1310 лв. възнаградителна лихва за периода от 21.06.2018 г. до 21.12.2018 г., 234 лв. наказателна лихва за периода от 21.06.2018 г. до 16.01.2019 г. и 69,94 лв. месечни такси за периода от 21.07.2018 г. до 21.12.2018 г. Затова с исковата молба банката изрично е обявила кредита за предсрочно изискуем на основание чл.60, ал.2 от ЗКИ и е поискала ответникът да бъде осъден да заплати цялата оставаща главница от 48 383,92 лв. и горепосочените лихви и такси.
В отговора на исковата молба ответникът е признал предявените искове, поради което Софийският районен съд е постановил осъдително решение съобразно признанието на основание чл.237 от ГПК. По отношение на разноските първоинстанционният съд е приел в решението си и в последващото определение по чл.248 от ГПК, че ответникът е дал повод за завеждане на делото само за 4 510,44 лв., тъй като до този размер сумите по кредита са били изискуеми. Изискуемостта на останалите суми е настъпила в момента, в който ответникът е получил препис от исковата молба, за тях той не е дал повод за завеждане на делото, поради което съответните разноски над 225,11 лв. до 2 504, 67 лв. не се дължат на банката.
Въззивният съд е потвърдил отказа на първоинстанционния съд да присъди разноските на банката в пълен размер. Позовал се е на ТР №4/2013 г. от 28.06.2014 г. , според което предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ представлява изменение на договора, което настъпва с получаването от длъжника на едностранното волеизявление на кредитора. Когато изявлението се съдържа в исковата молба, изискуемостта на непадежираните вноски настъпва с връчването на препис от нея на ответника. Затова претенцията за присъждането на тези вноски не се намира в причинна връзка с извънпроцесуалното поведение на ответника, каквато би била налице само ако кредиторът е упражнил преобразуващото си право преди предявяване на иска. Ето защо за частта от вземането, чиято изискуемост е настъпила след предявяването на иска, е приложима нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, изключваща отговорността на ответника за разноски при признание на иска.
Така постановеното определение не е очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма.
Първият въпрос, по който частният жалбоподател желае да бъде допуснато касационно обжалване е дали изправната страна е длъжна първо да покани длъжника доброволно да изпълни, или може да пристъпи направо към завеждане на иск. Въззивният съд не е давал разрешение на този въпрос, поради което по него не може да се допусне касационно обжалване.
Софийският апелативен съд се е произнесъл по втория въпрос на касатора, приемайки, че в критериите за преценка дали длъжникът е станал повод за завеждане на дело в хипотеза на просрочени задължения за плащане по договор за кредит и право на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, се включва моментът на връчване на изявлението на кредитора. Ако това изявление е получено от длъжника преди завеждане на исковата молба, тогава длъжникът е дал повод за завеждане на делото. Ако изявлението се съдържа в исковата молба, длъжникът може да се освободи от задължението за разноски, признавайки иска. Следователно разрешението на втория въпрос касае изхода на спора и е от значение за прилагането на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ЗЗД в тази хипотеза, по която няма формирана практика на ВКС. Ето защо определението на Софийския апелативен съд следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
За да отговори на въпроса, настоящата инстанция взе предвид разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 185 от 29.05.2014 г.по гр. д. № 5196/2013 г. на IV ГО и определение № 111 от 14.03.2016 г. по ч. гр. д. № 815/2016 г. на III ГО. От съдържанието на разпоредбата е видно, че възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на две изисквания-с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а е важно поведението на ответника. Ищецът, който има право на иск, не може да бъде задължен да защити правата си по друг ред. Ето защо дължимостта на разноските при предявен иск за заплащане на вземане, което е било обявено за предсрочно изискуемо от кредитора, не може да бъде поставена в зависимост от това дали изявлението за предсрочната изискуемост е връчено преди завеждане на иска или направо се съдържа в исковата молба за присъждане на вземането. Кредиторът не е длъжен да упражни преди завеждане на иска това свое право, за да иска присъждане на разноските. От значение е извънпроцесуалното поведение на длъжника, който не е платил една или няколко вноски, чиято изискуемост е настъпила, изпаднал е в забава и е станал причина кредиторът да заведе делото, обявявайки с исковата молба предсрочната изискуемост на цялото вземане.
От този отговор на въпроса е видно, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, за да освободи ответника от заплащане на пълния размер на разноските, тъй като всъщност именно с поведението си ответникът е станал причина за завеждане на делото. Погрешно този съд се е позовал на практиката, съдържаща се в определение № 646 от 7.11.2017 г. по ч. т. д. № 2565/2017 г. на II ТО на ТК на ВКС. Определението касае случай на предявен регресен иск по чл.274, ал.1 от КЗ/отм./, при който ответникът изпада в забава след покана. Преди да бъде поканен, той не дължи нищо и не може да даде повод за завеждане на делото, за разлика от длъжника по договора за кредит, който вече е изпаднал в забава заради неплащане на някоя от периодичните вноски.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение на Софийския апелативен съд и потвърденото с него определение на Софийския градски съд трябва да бъдат отменени. Вместо това следва да бъде постановено друго определение, с което ответникът да бъде осъден да заплати допълнително 2 279,56 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2788 от 29.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3876 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено определение № 1280 от 5.8.2020 г. по гр. д. № 749 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд I ГО, 2 състав, за отхвърляне на молбата на банката за изменение на решението по делото в частта му за разноските.
ОТМЕНЯ гореописаното определение на Софийския апелативен съд и на потвърденото с него определение на Софийския градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П. Д. с ЛНЧ .................., да заплати на „Юробанк България“ АД допълнително 2 279,56/две хиляди двеста седемдесет и девет лева и петдесет и шест стотинки/ лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.