Върховен касационен съд

Съдебен акт


Р Е Ш Е Н И Е

№ 60176

гр. София, 17.08.2021г.


В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на десети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3499 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. А. С., действащ чрез своя баща и законен представител А. К. С., срещу решение № 168 от 08.07.2020г. по в. гр. дело № 1208/2020г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 298 от 27.12.2019г. по гр. дело № 288/2019г. на Районен съд - Харманли, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу Районен съд – Свиленград обективно съединени искове с правно основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 5 Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 11 080 лв., съставляваща обезщетение от 5 брутни заплати при прекратяване поради настъпила смърт на изпълнението на длъжността „съдия“ на наследодателката (майка) на ищеца, заради заемана през периода: 14.09.1998г. – 14.02.2003г. длъжност „съдия по вписванията“ в Районен съд – Я., ведно с лихвата за забава от 03.08.2018г. (датата на подаване на заявление за изплащане на пълния размер обезщетение) до окончателното изплащане.
Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон - нормата на чл. 292, ал. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Твърди, че неправилно въззивният съд е приел, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ не се дължи поради различията в правния статут между съдия по вписванията и съдия, при което прослуженото време на длъжност „съдия по вписванията“ не следва да се приравнява на стаж в органите на съдебната власт. Счита за несъобразен с материалния закон и извода на окръжния съд, че основанията по чл. 225, ал. 1 ЗСВ и по чл. 292, ал. 3 ЗСВ за заплащане на гратификационни възнаграждения са различни, макар условията на които следва да отговарят съдията по вписванията и съдията, за да ги получат, да са едни и същи, посочени в чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Моли атакуваното решение да бъде отменено и вместо него постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, с присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Районен съд – Свиленград подава отговор на същата, в който поддържа становище за нейната неоснователност, без да излага конкретни съображения за това. Претендира направените съдебно-деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.
С определение № 168 от 12.03.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК , по следния правен въпрос: Дължи ли се обезщетение по смисъла и при условията на чл. 225, ал. 1 ЗСВ вр. с чл. 292, ал. 3 ЗСВ за прослуженото време като „съдия по вписванията“, ако правото по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е възникнало при прекратяване на последващо правоотношение за длъжността „съдия“, заемана непосредствено след длъжността „съдия по вписванията“? Допустимо ли е при тази хипотеза присъединяване на прослуженото време като „съдия по вписванията“ и като „съдия“ за определяне на едно общо обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ?.
По горепосочения правен въпрос , настоящият състав на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:
Според чл. 225, ал. 1 ЗСВ, публ. в ДВ, бр. 64 от 07.08.2007г., в различните редакции на тази правна норма (първоначалната; редакцията, публ. в ДВ, бр. 103/29.12.2009г.; редакцията, публ. в ДВ, бр. 49/12.06.2018г. и действащата редакция, публ. в ДВ, бр. 11/ 07.02.2020г.), съдиите и съдиите по вписванията, по силата на препращащата норма на чл. 292, ал. 3 ЗСВ (чиято първоначална редакция не е променяна), имат право на гратификационно обезщетение за прослужено време в органите на съдебната власт за повече от 10 години на съответните длъжности, в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат в органите на съдебната власт, но не повече от 20. Прослуженото време в органите на съдебната власт може да е на магистратска длъжност (съдийска, прокурорска или следователска) или на приравнена на нея досежно правото на гратификационно обезщетение длъжност по силата на изрична законова норма, каквато е нормата на чл. 292, ал. 3 ЗСВ. Според решение № 1/2017г. по к. д. № 6/2016г. и решение № 17/2018г. по к. д. № 9/2018г. на Конституционния съд на РБ и съдебната практика (решение № 91 от 26.06.2020г. по гр. д. № 2040/2019г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 82 от 22.10.2020г. по гр. д. № 2693/2019г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 46 от 07.04.2021г. по гр. д. № 2713/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.) паричното обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ представлява по своя характер „благодарствено парично обезщетение“, което не се дължи срещу непосредствено престиран труд и затова не представлява трудово възнаграждение, нито служи за компенсиране на претърпени вреди от работника или служителя. От гратификационния характер на обезщетението следва, че то е израз на благодарност за предани държавна служба или труд и за лоялност в продължение на повече от 10 години в органи на съдебната власт, дори формално органът по назначаването, респективно работодателят, да е различен. Определящо е изпълняваните длъжности да са в орган на съдебната власт по смисъла на чл. 117 и сл. Конституцията на РБ и за тях законодателят изрично да е предвидил право на гратификационно обезщетение (чл. 225, ал. 1 ЗСВ, чл. 277, ал. 3 ЗСВ и чл. 292, ал. 3 ЗСВ досежно съдии, прокурори, следователи, съдии по вписванията, държавни съдебни изпълнители). Аргумент в подкрепа на това тълкуване е и нормата на чл. 222, ал. 3 Кодекса на труда (КТ), действаща редакция, публ. в ДВ, бр. 107/2020г., според която гратификационното обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, регламентирано от КТ, се дължи за определено прослужено време не само при един и същи работодател, но и при различни работодатели от една и съща група предприятия.
Съдиите по вписванията получават своята правна регламентация в ЗСВ от 1994г. (отм.) с изменението му обн. в ДВ, бр. 104/1996г., като длъжностни лица от орган на съдебната власт в трудови правоотношения с Министерство на правосъдието (макар организационно да са към районните съдилища и дейността им да се финансира от бюджета на съдебната власт), с права, приравнени на магистратите по отношение на гратификационното обезщетение (чл. 162 вр. с чл. 157а, ал. 3 вр. с чл. 139г ЗСВ от 1994г. (отм.) в редакциите на цитираните норми, публ. ДВ, бр.74 от 30.07.2002г.. Тази правна уредба остава непроменена и при действащия ЗСВ, обн. ДВ, бр. 64/07.08.2007г., с изключение на финансирането на дейността им. Без значение е дали длъжността е същинска магистратска (съдия, прокурор, следовател) или притежава само част от съдържанието на магистратската длъжност, щом закон е предвидил равни права за гратификационно обезщетение. От значение е правото на гратификационно обезщетение да е уредено законодателно към момента на прекратяване на служебното или трудово правоотношение, при която хипотеза при прослужени повече от 10 години в органи на съдебната власт, неговият субект ще може да присъедини стажа си на съдия по вписванията към този на съдия, или обратното, т.е. да получи общо благодарствено обезщетение. Ако вече е платено такова обезщетение при предходното прекратяване, то ще следва да бъде приспаднато от размера на общо определеното. Субективното право е едно – на благодарствено възнаграждение, с регламентация, съдържаща се в чл. 225, ал. 1 ЗСВ, като с чл. 292, ал. 3 ЗСВ се разширява само кръгът на субектите – негови носители. При приемане на противното би се стигнало до поставяне в по – неблагоприятно положение на съдиите по вписванията в сравнение с визираните в чл. 225, ал. 4 ЗСВ, в редакцията, публ. в ДВ, бр. 11/2020г., правни субекти, заемащи длъжностите: член на Висшия съдебен съвет (ВСС), главен инспектор и инспектор от Инспектората на ВСС, които безспорно не са магистратски длъжности, но са длъжностни лица в органи на съдебната власт, каквито са и съдиите по вписванията и държавните съдебни изпълнители. По отношение на правото по чл. 225, ал. 1 ЗСВ те са приравнени на магистратските длъжности (съдия, прокурор, следовател) и третирането им, по волята на законодателя, не може да бъде дискриминационно. Субект на задължението в хипотеза, при която са изпълнявани различни длъжности в органи на съдебната власт с право на гратификационно обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, е органът по назначаването или работодателят по последното по време прекратено правоотношение. Той ще дължи заплащане на цялото полагащо се общо обезщетение, ако не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 4 ЗСВ и не е платено обезщетение при предходното освобождаване.
По съществото на касационната жалба :
Предявеният главен иск е с правно основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 5 ЗСВ за заплащане на сумата 11 080 лв., съставляваща парично обезщетение при прекратяване поради настъпила смърт на правоотношението за длъжноста „съдия“ на наследодателката на ищеца, за прослуженото време през периода: 14.09.1998г. – 14.02.2003г. на длъжност „съдия по вписванията“ в Районен съд – Ямбол.
Страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че през периода 14.09.1998г. – 14.02.2003г. (4 години, 4 месеца и 29 дни), наследодателката на ищеца и негова майка Е. Т., е заемала длъжността „съдия по вписванията“ в Районен съд – Я.; през периода: 14.02.2003г. – 14.02.2007г. (3 години, 11 месеца и 28 дни) - длъжността „съдия“ в Районен съд – С.; през периода: 14.02.2007г. – 01.06.2012г. (5 години, 3 месеца и 16 дни) – длъжността „административен ръководител – председател“ на Районен съд – Е.; през периода: 01.06.2012г. – 02.12.2013г. (1 година, 6 месеца и 16 дни) – длъжността „съдия“ в Районен съд – Е.; през периода: 02.12.2013г.-13.07.2016г. (2 години, 7 месеца и 11 дни) – длъжността „административен ръководител, председател“ на Районен съд – С. и през периода: 13.07.2016г.-19.06.2018г. (1 година, 11 месеца и 7 дни) – длъжността „съдия“ в Районен съд – С.. На 19.06.2018г. Т. е починала, с което магистратското й правоотношение е прекратено. Със заповед № 256/20.06.2018г. на административния ръководител – Председателя на Районен съд – С., на ищеца е изплатено еднократно парично обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 5 ЗСВ в размер на 15 брутни работни заплати, равняващо се на 46 536 лв., за прослуженото време на неговата майка като „съдия“ за 15 години, 4 месеца и 3 дни.
От заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице И. се установява, че месечното брутно възнаграждение, получено от наследодателката на ищеца за последния пълен отработен месец преди прекратяването на магистратското й правоотношение поради настъпила смърт (м. 05. 2018г.), възлиза на сумата 3 102. 40 лв..
Старозагорски окръжен съд е приел, че прослуженото от покойната съдия Т. време на длъжността „съдия по вписванията“ не следва да се зачита за магистратски стаж, от значение при определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, при което е потвърдил първоинстанционното решение, с което предявените искове с правни основания чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни. Посочил е, че правоотношението за длъжността „съдия по вписванията“ е регламентирано в Глава 13 ЗСВ и е вид трудово правоотношение със специфично съдържание, определено от специален закон, за неуредените въпроси, в който съгласно чл. 293 ЗСВ се прилага КТ. Счел е, че съдиите по вписванията са част от съдебната система и заемат специфично място в нея, като съставляват структурна част от районните съдилища, където осъществяват дейността си (чл. 279 ЗСВ). Анализирайки правният им статут, е намерил, че функционалната им компетентност е свързана единствено с дейността на районните съдилища, като изискванията за заемане на длъжността „съдия по вписванията“ са съответни на изискванията за заемане на магистратска длъжност (чл. 283 ЗСВ). Въпреки това е открил редица различия в правния статут на „съдия“ и „съдия по вписванията“. Посочил е, че съдиите по вписванията се назначават и освобождават от Министъра на правосъдието – чл. 281, чл. 287 и чл. 188 ЗСВ, а магистратските длъжности (съдия, прокурор и следовател) според чл. 160 ЗСВ се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност, с решение на съответната колегия на ВСС. Приел е, че е различно самото правоотношение по заемане на магистратска длъжност, което е специфично, различно от трудовото и от служебното правоотношение, без аналог в законодателството. Различия е съзрял и в предвидените от закона служебни задължения на съдиите и на съдиите по вписванията, както и в основанията за освобождаването им от длъжност. Именно така охарактеризираните различия в статута на длъжностите „съдия“ и „съдия по вписванията“ мотивират въззивния съд да направи своя извод, че длъжността „съдия по вписванията“ не е магистратска длъжност и не може да бъде приравнявана на такава, следователно придобитият стаж на длъжността „съдия по вписванията“ не може да се зачете като магистратски стаж по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗСВ, респективно да обуслови заплащане на обезщетение по смисъла на цитираната специална правна норма. Посочил е, че за прослуженото време на длъжността „съдия по вписванията“ е предвидено самостоятелно основание за парично обезщетение при прекратяване на правоотношението в специалната норма на чл. 292 ЗСВ, макар последната да препраща към чл. 225, ал. 1 ЗСВ. Това основание е счел за различно от основанието, при което се присъжда обезщетение на съдия, при освобождаване от длъжност, с повече от 10 години стаж на такава длъжност. Именно поради различията в правния статут и в самото правоотношение при съдията и съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че стажът на длъжност „съдия по вписванията“ не следва да се приравнява на прослуженото време на длъжността „съдия“, нито първият може да се присъединява към втория в контекста на чл. 225, ал. 1 ЗСВ и да служи като основание за едно общо обезщетение при прекратяване на последното по време правоотношение. Тези правни изводи на въззивния съд са неправилни като противоречащи на материалния закон и обуславят неправилност на атакуваното решение.
Съобразно дадения по - горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, без значение са различията в правния статут на съдиите и съдиите по вписванията, както и обстоятелството, че последната длъжност не е магистратска, щом тя е упражнявана в органи на съдебната власт и по отношение на правото на гратификационно обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е приравнена на магистратска длъжност по силата на изрична правна норма (чл. 292, ал. 3 ЗСВ). Правото на наследодателката на ищеца по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е възникнало при действието на ЗСВ, обн. ДВ, бр. 64 / 07. 08. 2007г., в редакцията на нормата публ. в ДВ, бр. 49 / 12. 06. 2018г., при установено прослужено време като съдия за повече от 10 години (15 години), за което ответникът й е заплатил дължимото гратификационно обезщетение. Последният обаче не е съобразил прослуженото й време като съдия по вписванията, непосредствено преди заемане на съдийската длъжност, през периода 14.09.1998г. – 14.02.2003г. (4 години, 4 месеца и 29 дни), което е основание за заплащане на гратификационно обезщетение и за този период. Действително правото на такова благодарствено плащане в полза на съдиите по вписванията е регламентирано за първи път в чл. 162 вр. с чл. 157а, ал. 3 вр. с чл. 139г ЗСВ от 1994г. (отм.), в редакциите на цитираните норми, публ. ДВ, бр.74 от 30.07.2002г. , но както към момента на прекратяване на процесното служебно магистратско правоотношение, така и към момента на прекратяване на предходното процесно трудово правоотношение със съдия по вписванията (14. 02. 2003г.), то има своята позитивна правна уредба в приложимия специален закон. Ето защо, както е прието и в решение № 82 от 22.10.2020г. по гр. д. № 2693/2019г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 46 от 07.04.2021г. по гр. д. № 2713/2020г. на ВКС, ІІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, при определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 вр. с чл. 292, ал. 3 ЗСВ следва да бъде зачетен и стажът като съдия по вписванията преди 03. 08. 2002г. (когато за първи път е правно уредено гратификационно обезщетение в полза на съдиите по вписванията), тъй като приложимите норми на ЗСВ (отм.) и действащия ЗСВ са материалноправни и съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА имат действие занапред - от влизането им в сила, но и по отношение на заварени (неприключени) към същия момент правоотношения, каквото е процесното. При присъединяване на прослуженото време на починалата Т. като съдия по вписванията и съдия е дължимо общо гратификационно обезщетение в размер на 19 брутни месечни възнаграждения, колкото са прослужените години в органите на съдебната власт (19г., 9м. и 5д.), доколкото от значение са годините прослужено време, а не месеците и дните (решение № 167 от 24.07.2013г. по гр. д. № 1372/2012г. на ВКС, ІІІ г.о.). Тъй като последното по време прекратено правоотношение, даващо право на гратификационно обезщетение за продължителна служба или работа в органите на съдебната власт, е на длъжността съдия, ответникът е субект на задължението да заплати цялото общо благодарствено обезщетение. Той е заплатил част от него в размер на 15 брутни месечни възнаграждения, определени на базата на брутното възнаграждение за последния пълен отработен месец (м. 05. 2018г.), като остава дължимо обезщетение в размер на 4 брутни месечни възнаграждения, възлизащо на сумата 12 409. 60 лв.. Искът с правно основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ е предявен за по-малка сума, възлизаща на 11 080 лв., като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес следва да бъде уважен за предявения размер, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Върху горепосочената главница следва да бъде присъдена претендираната по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД лихва за забава в размер на 554 лв., за периода 03. 08. 2018г. до 29. 01. 2019г.. Ищецът е отправил покана за заплащане на цялото обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, получена от ответника на 03. 08. 2018г., от който момент е налице забава на длъжника по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
С оглед гореизложеното обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него - постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правни основания чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 958. 60 лв. – съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции.
На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 168 от 08.07.2020г. по в. гр. дело № 1208/2020г. на Старозагорски окръжен съд, с което са отхвърлени изцяло предявените обективно съединени искове с правни основания чл. 225, ал. 1 вр. с ал. 5 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД - СВИЛЕНГРАД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на В. А. С., ЕГН: [ЕГН], действащ чрез своя баща и законен представител А. К. С., ЕГН: [ЕГН], двамата с адрес: [населено място], [улица], ап. 6, сумата 11 080 лв. , на основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ, съставляваща гратификационно обезщетение в размер на четири брутни месечни възнаграждения, за прослужено време през периода: 14.09.1998г. – 14.02.2003г. на длъжност „съдия по вписванията“ в Районен съд – Я., ведно със законната лихва за забава, считано от 29.01.2019г. до окончателното изплащане; сумата 554 лв ., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съставляваща лихва за забава върху главницата, за периода 03.08.2018г. - 29.01.2019г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1 958. 60 лв. – съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.