6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 661
София, 01.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о.в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1610 по описа за 2020 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество / КПКОНПИ/ срещу решение № 128 от 13.01.20г.по в.гр.дело № 1994/19г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 51 от 26.12.18г.по гр.дело № 3/18г.на Видинския окръжен съд.С него КПКОНПИ е осъдена на основание чл.2а ЗОДОВ да заплати на К. Й. Р. сумата от 30 000 лв и на Л. И. Р. сумата от 10 000 лв, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,вследствие на незаконно образувано против тях производство по преп.№ 1817/10г.на К. – В. ,ведно със законната лихва върху тези суми,считано от 24.03.17г.до окончателното изплащане.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпросите: 1.Според какви критерии съдът следва да определи причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди и следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между Комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира; 2.Обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.Сочи се и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл.2а ЗОДОВ и как се прилага обществения критерий за справедливост.
Ответниците по жалбата К. Й. Р. и Л. И. Р. считат,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел ,че със споразумение от 23.12.09г.по нохд № 1608/09г.ищецът К. Й. Р. е признат за виновен в извършено престъпление по чл.235 ал.2 НК, както и че с решение № 335 от 22.07.11г.на Комисията е образувано производство за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против Р..По искане на ответника с определение от 27.12.11г.по гр.дело № № С-3/11г.на В. е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Комисията,като са наложени обезпечителни мерки по отношение имуществото на ищците и на двете фирми на ищеца.С решение от 15.07.13г.по гр.дело № 173/12г.на В., влязло в сила на 13.01.15г.,съдът е отхвърлил предявения от Комисията иск против двамата ищци и две фирми на К. Р. за отнемане в полза на държавата на имуществото,подробно описано в решението.От приетото пред първоинстанционния съд заключение на съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице ендокринолог съдът приел за установено,че К. Р. страда от захарен диабет тип 2 с хронични усложнения.За първи път данните за диабет били установени на 20.09.13г.,като за периода от 2013г- 2017г.ищецът е бил хоспитализиран четири пъти.Съгласно заключението възможно е продължителният съдебен процес и свързаните с него негативни емоции да бъдат причина за клиничната изява на диабета, като и за по-бързата прогресия на заболяването и неговите усложнения.От събраните гласни доказателства са установените претърпените неимуществени вреди от ищците и причинната връзка с действията на Комисията.
При тези данни по делото въззивният съд е посочил, че е налице основанието на чл.2а ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответната комисия за обезщетяване на претърпените от ищците вреди в резултат на незаконосъобразните действия и актове на нейни органи и служители в производството по ЗОПДИППД/отм./с оглед крайния му резултат ,тъй като с влязло в сила съдебно решение е отхвърлено искането по чл.28 ЗОПДИППД/отм./ срещу ищците за отнемане в полза на държавата на имущество ,придобито от престъпна дейност.При определяне размера на обезщетението за доказаните неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид продължителността на проведеното производство от около 4 години, през които ищците са имали негативни преживявания,свързани със стрес, притеснения от възможността да бъде отнето имуществото им,като интензитетът на отрицателните емоции е довел и до влошаване на здравословното състояния на К. Р..Посочено е още,че в исковия период притежаваните от ищците недвижими имоти, автомобили и парични влогове са били обект на възбрани и запори и те не са имали възможност да се разпореждат с тях.Съобразявайки тези обстоятелства, съдът е намерил,че за справедливото обезщетяване на ищеца К. Р. следва да се присъди сумата от 30 000 лв,а за ищцата Л. Р. – сумата 10 000 лв.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.Отговор на поставените въпроси е даден в решение № 166 от 18.10.16г.по гр.дело № 1642/16г.на 3-то г.о. на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК,в което е посочено,че съгласно чл. 2а от ЗОДОВ , във вр. с чл. 91 ЗОПДНПИ , държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи и на длъжностни лица по Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество , извършени при или по повод изпълнение на правомощията или службата им.
Предявяването на иск по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) от Комисията е действие при или по повод на изпълнение на правомощията й. Отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е осъдено. Направеното от Комисията предположение в обратния смисъл, което е послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) се явява неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ . Съответно - всички причинени на посоченото лице вреди, които са в резултат на воденото производство - подлежат на обезщетение. Доколкото се касае за отговорност по реда на ЗОДОВ, при определяне на размера на дължимото обезщетение, намират приложение общите постановки, развити в т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, съгласно които обезщетението се определя глобално, като се вземат се предвид всички релевантни обстоятелства, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД , в смисъла разяснен с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. Всеки случай е индивидуален и относимите към всеки случай обстоятелства са специфични, поради което съдът дължи конкретна преценка. Доколкото принципът на справедливост изисква в най-пълна степен да бъдат обезщетени всички претърпени вреди, при определяне на размера на обезщетението по чл. 2а ЗОДОВ , следва да се съобразят освен релевантните за всяко увреждане обстоятелства: предмет, продължителност и интензитет на проведеното производство, разгласяване на данни в медиите от същото, конкретен начин на засягане на честта и доброто име на проверяваното лице в обществото, съобразно неговата възраст, обществено и социално положение, отражение на производството върху здравето /физическо и психическо/ на лицето, засягане на взаимоотношенията в семейството, последици за професионалната реализация, още и всички специфични обстоятелства, произтичащи от характера и особеностите на производство по ЗОПДИППД (отм.) В тази връзка, следва да се отчита, че за разлика от наказателното производство, където действа презумцията за невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в производството по ЗОПДИППД (отм.) - проверяваното лице следва да установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права - например: законен източник за придобиване на имуществото, стойност на имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за дарение на парични средства от родители или от други лица, да оборва презумцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото, а когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото и липса на връзка между престъпната дейност и доходите. Предмет на производството е имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период /който обикновено е 25 години/, увеличението на имуществото през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения /вж. реш. № 133 от 13.12.2012 г. по конст. д. № 6/2012 г. на Конституционния съд/. При това Комисията не се ограничава до проверка само на имуществото, правното основание за придобиването му, неговата стойност и трансформация, доходите на проверяваното лице, съответно разходите му, но проверява и всички други обстоятелствата, които имат значение за изясняване на произхода на имуществото и начина на придобиването му. Следователно - обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и няма как да не се съобрази, че особеностите, предмета и правилата за доказване в производството по ЗОПДИППД (отм.) изискват много по-големи процесуални лични усилия, време и ресурси при организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с тези в наказателното производство.
Освен това производството по ЗОПДИППД (отм.) засяга с по-голям интензитет и в по-голям обем правото на труд и правото на частна собственост, които пряко засягат свободата на личността. Доколкото започва с налагане на обезпечителни мерки - възбрани и запори върху цялото имущество на проверяваното лице, по време на висящността му, проверяваното лице за продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава своите и на близките си нужди. В тази връзка - релевантно при определяне на размера на дължимото обезщетение е и обстоятелството как воденото производство се е отразило /е променило/ начина на живот на проверяваното лице. В заключение е посочено, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2а ЗОДОВ , причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.) се определя след като се посочат всички обстоятелства, обосноваващи причинна връзка между воденото производство и причинените вреди, индивидуализират се конкретните вреди и си прецени тяхното отражение върху личността на пострадалия, изясни се стойността, която засегнатите неимуществени блага са имали за своя притежател, при съобразяване на обществения критерий за справедливост, определен по вътрешното убеждение на съда.
Обжалваното решение не противоречи по правни изводи на задължителната практика доколкото съдът се е съобразил с изискването за конкретна преценка на събраните по делото доказателства при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Не е налице и основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото,когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.Както е посочено по-горе, по поставените въпроси има практика на ВКС, която не се налага да бъде осъвременена или променена.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не следва да допуска до касационно обжалване въззивното решение.
В полза на ответниците по жалбата следва да се присъдят разноски за тази инстанция в размер на 2000 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 128 от 13.01.20г. по в.гр.дело № 1994/19г.на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество [населено място],пл.“Света Неделя“№ 6 да заплати на К. Й. Р. и Л. И. Р. ,със съдебен адрес: София, [улица]сумата 2000 лв /две хиляди/разноски за ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.