О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 278
гр. София, 30.06.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 238/2010 год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на А. за с. к. /АСК/, чрез юрисконсулт Б. Д. , /сега АПСК, съгласно изм. и доп. ЗПСК с Д. в. бр. 18/5.03.2010 год./ против определението от 14.01.2010 год. по ч. гр. д. № 1034/2009 год. на Добричкия окръжен съд. С него е оставено в сила разпореждането от 20.11.2009 год. на съдията по вписванията при РС – гр. Д., с което е върната молбата от 17.09.2009 год. на АСК, заедно с приложенията за подновяване вписването на законна ипотека по отношение на недвижими имоти в гр. Д., собственост на „К” ООД, гр. Д..
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на определението с молба за отмяната му.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е дадено разрешение по същество на производство по подновяване на вписване на ипотека, т. е. налице е хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. В приложеното изложение на основанията за касационното обжалване, съгласно указанията за това, жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК и представя определение по ч. гр. д. № 451/2008 год. на Бургаския окръжен съд, в което релевантния процесуалноправен въпрос - дали следва да се прилага чл. 6, ал. 3 ПВп във вр. с чл. 77, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР при подновяване на вписване на законна ипотека върху недвижим имот, намиращ се в населено място с одобрена кадастрална карта, е решен по противоречив начин от този в обжалваното определение.
Поддържа също, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона – чл. 18 ПВп, както и за развитието на правото, с оглед липсата на формирана трайноустановена съдебна практика по него.
Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:
Макар и по делото да не е представена молбата на АСК от 17.09.2009 год., не е спорно, че същата е за подновяване вписването на законна ипотека в полза на Министерство на търговията и туризма, извършено под № 58, т. І, вх. рег. № 5* от 23.09.1999 год., на основание чл. 172, ал. 3 ЗЗД.
Не е спорно и обстоятелството, че първоначалният отказ на съдията по вписванията е отменен с определение от 4.11.2009 год. по ч. гр. д. № 859/2009 год. на Добричкия окръжен съд и преписката е върната на съдията по вписванията за осъществяване на процедура по отстраняване на нередовностите в молбата, по реда на чл. 129, във вр. с чл. 540 ГПК и чл. 87 ЗКИР.
Съдията по вписванията е приел, че нередовностите в молбата не са отстранени с подадената допълнителна молба от 18.11.2009 год.- имотите не са индивидуализирани съгласно изискванията на чл. 6 ПВп и чл. 167, ал. 2 ЗЗД, не са представени валидни скици. Поради това върнал молбата за подновяване вписването на законната ипотека.
С обжалваното определение на окръжния съд разпореждането на съдията по вписванията е оставено в сила. Съображенията за този извод са неизпълнението на дадените на молителя указания за представяне доказателства за индивидуализацията на имота по чл. 77 ЗКИР и описанието му съгласно чл. 6 ПВп, вр. с чл. 60 ЗКИР, които норми са императивни.
Следователно, формулираният от касатора процесуалноправен въпрос дали при подновяване на вписване на законна ипотека следва да се прилагат разпоредбите на чл. 6 ПВп, във вр. с чл. 77 ЗКИР, намиращи приложение при вписването, при положение, че подновяването на вписването е уредено в чл. 18 ПВп, е обусловил решаващия извод на въззивния съд за потвърждаване на разпореждането на съдията по вписванията.
Даденото разрешение по този въпрос е различно в представеното определение от 26.09.2008 год. по ч. гр. д. № 451/2008 год. на БОС, поради което и е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, което е достатъчно да обоснове допускане на касационното обжалване.
По същество, настоящият състав намира следното:
Съдията по вписванията, макар и да е върнал молбата като нередовна, всъщност е постановил отказ да впише исканото подновяване на вписването на ипотеката, по реда на чл. 172, ал. 3 ЗЗД. С обжалваното определение този отказ е потвърден.
Настоящият състав счита, че практиката, намерила израз в приложеното определение на Бургаския окръжен съд по ч. гр. д. № 451/2008 год. е правилна, поради следните съображения:
За подновяването на вписването на договорна или законна ипотека /чл. 172 ЗЗД/ се прилага специалното правило на чл. 18 ПВп, уреждащо процедурата – по молба на кредитора, подадена в два еднакви екземпляра, придружена от договора за ипотека, съответно молбата за учредяване на законната ипотека, или от записката за вписване на ипотеката, ако вписването е било извършено чрез записка. Съгласно ал. 2, изр. 1 – молбата трябва да съдържа и данните на първоначалното вписване, като подновяването се извършва чрез подреждане в съответната ипотечна книга на единия екземпляр от молбата, по реда, установен за първоначалното вписване /чл. 15 и 16/ - ал. 3. Това означава, че подновяването се отбелязва в същата партида – на първоначалния собственик, дори и имотът да е разпореден в полза на друго лице.редена е и хипотезата при изтекли 10 години от първоначалното вписване, съответно от последното подновяване – подновяване не се извършва, а се вписва отново с нов ред на вписването – ал. 4.
Други особени правила за подновяване вписването на ипотеката не се съдържат нито в ЗКИР, нито в Наредба № 2 за воденето и съхраняването на имотния регистър.
В случая е налице вписана законна ипотека с вх. № 58, т. І, вх. рег. № 5* от 23.09.1999 год., поради което и за подновяване на вписването преди изтичане на десетгодишния срок е достатъчно представянето на документите по чл. 18 ПВп. Одобрената кадастрална карта с идентификатор на имота от кадастъра не е основание да се откаже подновяване на вписването, тъй като същото се извършва чрез подреждането на молбата в същата партида, на първоначалния собственик.
Затова и обжалваното оперделение, с което е потвърдено разпореждането на съдията по вписванията следва да се отмени и делото се върне на последния за постановяване на подновяване вписването на ипотеката.
Водим от горното и на основание чл. 278 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение с № 40 от 14.01.2010 год. по ч. гр. д. № 1034/2009 год. на Добричкия окръжен съд.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на съдията по вписванията при РС – гр. Д. за подновяване вписването на законната ипотека, по молбата на АСК, сега АПСК, гр. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: