Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 13 октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 325 /2020 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 211 от 30.04.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 4036 от 05.06.2019 г. по гр.д.№ 12543/2018 г. на Софийски градски съд, в частта , с което е потвърдено решение № 206132 от 01.09.2017 г. по гр.д.№ 25608/2010 г. на Софийски районен съд, с което е допусната съдебна делба на жилище с идентификатор ...., находящо се в [населено място], [улица], ет.2 в сграда с идентификатор ...., заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворно място с площ 329,40 кв.м. / по скица 333 кв.м./, съставляващо ПИ с идентификатор .... между съделители и квоти, както следва: за Н. Б. П. – 9/12 ид.ч., за А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. – по 1/12 ид.ч. по касационна жалба, подадена от Н. Б. П..
В касационната жалба, относно частта, в която е допуснато касационно обжалване, Н. П. прави оплакване за неправилност на решението поради необоснованост на изводите, че касаторката не е придобила по давност идеалната част на брат й, въпреки представеният нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка и обстоятелството, че тя е живяла в имота, а брат й и наследниците му са възприемали този факт и не са се противопоставили. Излага теза, че не е било необходимо, касаторката да демонстрира намерение за своене пред брат й и наследниците му по отношение на втория етаж, тъй като той е живял със семейството си на таванския етаж, знаело се е, че втория етаж е за нея, но той не се е противопоставял на това. Наведено е оплакване за противоречие с материалния закон – чл. 115 и чл.116 ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС, тъй като давността й не е нито спирана, нито прекъсвана до изтичането й.
Ответниците по касация А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. оспорват жалбата и считат, че обжалваното решение е съобразено със събраните доказателства.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
По основанието за допускане до касация:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: когато близки роднини и сънаследници / съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко жилищни обекта и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която упражнява в продължение на повече от десет години, трябва ли да извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика. В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта /чл. 31, ал.1 ЗС/. Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на държането във владение не изисква някакъв специален акт /макар, че може да съществува и такъв/. Фактическото разделяне на наследствените /съсобствените/ имоти, при което всеки от съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал.3 или чл. 31, ал.2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си. /В този смисъл са мотивите към т.1 от ПП-6-74/. Това е така, защото тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в чл. 79 ЗС са реализирани. Противопоставянето и оспорването на начина на разпределение след изтичане на придобивната давност е без значение, тъй като позоваването на давността не е елемент от фактическия състав на придобиването по давност – ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. Не е необходимо отношенията между съсобствениците или сънаследниците, /които често са близки роднини/ да са се влошили, да са преустановени контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на другите във владение за себе си. Съществено е действията на своене, покриващи съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че те да могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа власт върху него. Заключването на имота и преустановяване на достъпа на другия съсобственик в него може да бъде действие на отблъскване на владението, но това не изключва възможността съсобствениците фактически да са разпределили съсобствените имоти и всеки да е започнал да владее за себе си имота, който фактически му е разпределен без кавги и разправии между тях. Сам по себе си факта на добри или лоши отношения между съсобствениците е без значение за факта на владение и не е основание по чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за прекъсване и спиране на давността. Без значение са и фактите, съставляващи основания за спиране и прекъсване на давността, посочени в тези текстове, които са се проявили след изтичане на срока на придобивната давност, когато правото на собственост вече е придобито.
По касационната жалба:
От А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. е предявен иск за делба на жилище с идентификатор ...., находящо се в [населено място], [улица], на втори етаж, заедно с едно мазе при описани съседи, 1/4 ид.ч. от таванските помещения, заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворното място. С отговора на исковата молба, ответницата Н. П. /сега касатор/ е поискала да се включи в делбата и таванското помещение, преустроено в гарсониера. По отношение на втория етаж, е оспорила иска за делба и е поискала да се отхвърли, като се е позовала на прехвърлителна сделка от майка си за 1/2 ид.ч. и придобивна давност за частта на брат си.
По делото е установено следното: С н.а. № .... г. съпрузите Б. и Б. Т. купуват жилището на втория /първи надпартерен/ етаж, 1/4 ид.ч. от дворно място, съставляващо парцел .... от кв.... по плана на ІІІ-та извънградска част на [населено място], като в забележка към акта е добавено, че предмет на покупката е и конкретно мазе при описани граници и 1/4 ид.ч. от таванските помещения. Със заявление по чл. 56, ал.2 ЗТСУ /отм/ на 10.11.1973 г., Б. и Б. Т. отстъпват на сина си Г. право да надстрои притежаваното от тях таванско помещение и 1/4 от останалите тавански помещения. Няма доказателства за разпределение на таванските помещения и за учредяване право на надстрояване от останалите съсобственици на дворното място. Представен е позволителен билет от 05.12.1973 г. и одобрен проект от 28.11.1980 г. Общият наследодател Б. Г. Т. е починал на 30.12.1083 г. и е оставил преживяла съпруга Б. и деца Г. и Н.. Синът Г. е починал на 10.07.2000г. и е оставил за свои наследници ищците А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т.. С н.а. № .... г., касаторката Н. П. е призната за собственик по давност на 1/4 ид.ч. апартамента на втория / първия надпартерен/ етаж, 1/4 от общите части на сградата и от дворното място. Този нот. акт е оспорен от ищците. С н.а. № .... г. Б. Т. дарява на касаторката Н. П. своята 1/2 ид.ч. от апартамента на втория /първия надпартерен/ етаж, ведно с избено помещение, 9/10 ид.ч. от друго избено помещение и 7/10 ид.ч. от дворното място. С н.а. № .... г. наследниците на Г. Б. Т. - ищците А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. са признати за собственици на основание давност и наследство на гарсониера на пети етаж с площ 35 кв.м., състояща се от кухня, дневна, антре и санитарен възел при описани граници. Този нот. акт е оспорен от ответницата с отговора на исковата молба. С н.а. № .... г. А. и М. Т. даряват на Б. Т. своите части от гарсониерата. Той я продава с н.а. № .... г. на конституираната като трето лице-помагач Т. Д. Г.. Тази сделка е сключена след постъпване на исковата молба в съда на 03.06.2010 г. След приключване на съдебното дирене и преди постановяване на решението от РС е починала на 25.07.2016 г. Б. Т..
От свидетелските показания се установява, че Н., майка й и семейството й са живели в жилището на втория етаж, а семейството на сина Г. – в гарсониерата на петия етаж, като и Г. е имал неограничен достъп в жилището на втория етаж, а майката Б. е имала достъп до тавана. Когато Г. се разболял, майка му се грижела за него на петия и на втория етаж. След смъртта на Г., в жилището на петия етаж живял сина му Б. Т. с приятелката си докато го продаде през 2010 г. Отношенията между страните и между брата Г. и сестрата Н. били добри. Не се установява наследниците на Г. да са имали претенции да ползват втория етаж или да претендират обезщетение за него.
РС е приел, че Н. П. не е придобила по давност 1/4 ид.ч. от апартамента на втория етаж, наследена от брат й Г., защото той не е спирал да използва имота и да има свободен достъп до него. Съдът се е позовал и на декларациите, подавани по ЗМДТ, Б. Т. е декларирала наследствените части от имота. По отношение на гарсониерата на таванския етаж, съдът е приел, че Г. Т. и съпругата му са станали собственици на основание отстъпеното право на строеж на основание чл. 56, ал.2 ЗТСУ /отм/ Съдът е приел, че нотариалното удостоверяване правото на собственост било излишно предвид отстъпеното право на строеж, като не е коментирал, че учредителите са притежавали само 1/4 ид.ч. от правото на собственост от терена и от тавана и няма данни и останалите съсобственици да са учредили право на надстрояване.
Въззивният съд е потвърдил решението на РС. Приел е, че Н. П. не е демонстрирала намерението си за своене на втория етаж пред брат си и наследниците му и не е упражнявала давностно владение. Позовал се е на това, че в данъчните декларации, подадени от майката Б. Т. и Н. П. имота е деклариран като съсобствен с Г., респективно с наследниците му въпреки, че първоначалната декларация на П. не е налична, но в последващата от 2000 г. били записани наследниците на брат й. Едва през 2008 г., П. декларирала целия имот. По отношение на гарсониерата, съдът е приел, че е придобита в собственост от съпрузите Г. и А. Т. на основание отстъпеното право на строеж, а Н. П. няма никакви права върху нея.
Не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение частта , с което е потвърдено решението но РС в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на гарсониера , находяща се на петия етаж, със застроена площ 35 кв.м., състояща се от кухня, дневна антре и санитарен възел. В тази част решението е влязло в сила на основание чл.296, т.3 ГПК.
При тези доказателства, настоящата инстанция приема, че след смъртта на бащата Б. Г. Т. на 30.12.1993 г. и изграждане на гарсониерата на петия етаж със съгласието на родителите, са разпределени фактически между брата Г. и сестрата Н. двата обекта на собственост, покриващи изискванията за жилище. Г. Т. със семейството си заживява в гарсониерата на петия етаж, а сестрата, заедно с майката в апартамента на втория / първи надпартерен/ етаж. Всеки от двамата възприема този факт и не се противопоставя. Отношенията между тях са като на близки роднини, като майката на двамата остава да живее на втория етаж и е посещавана от сина, а когато той се разболява, майката и сестрата се грижат за него. Н. П. се снабдява с нот. акт по давност за частта на брат и – 1/4 ид.ч. от апартамента на втория /първи надпартерен/ етаж, а на 20.12.2002 г. – наследниците на брат й са признати за собственици по давност на гарсониерата на петия етаж. Между тях няма взаимни претенции, произтичащи от права на съсобственици. Всяка от страните живее в жилището, за което е призната за собственик по давност, като майката Б. Т.., която също е възприела обективните факти на извършеното фактическо разпределение на двата обекта между децата си, на 07.04.2009 г, дарява на касаторката Н. П. своята 1/2 ид.ч. от апартамента на втория /първия надпартерен/ етаж, ведно с избено помещение, 9/10 ид.ч. от друго избено помещение и 7/10 ид.ч. от дворното място, като се съобразява, че тавана към жилището вече е преустроен /и надстроен/ в гарсониера, за което са изразили къгласие със съпруга си още през 1980 г. Тези факти сочат на изявено намерение за своене от всеки от наследниците още преди смъртта на брата Г. Т., което е продължило повече от десет години преди предявяване на иска за делба на 03.06.2010 г. Поради това, към момента на предявяване на иска не е съществувала съсобственост и искът за делба е неоснователен.
Решението на въззивният съд, с което е потвърдено решението на РС е неправилно, защото не са преценени установените факти в съвкупност и предпоставките на нормата на чл. 79 ЗС. Неправилно е преценено обстоятелството, че синът Г. е имал достъп до жилището на втория етаж, като не са отчетени близките лични отношения между брата, сестрата и майка им. Както се посочи в отговора към правният въпрос, по който бе допуснато касационно обжалване, този факт сам по себе си, при установените близки отношения между брата и сестрата, не изключва упражняване на фактическа власт с намерение за своене от сестрата за себе си върху целия апартамент. От декларациите по ЗМДТ не може да се прави извод за изявено намерение за своене или липса на такова, тъй като те се подават в изпълнение на административно-данъчно задължение пред орган, който налага специфични изисквания относно начина на подпълване на образеца за декларация, а откриването на данъчна партида за недвижимия имот е административна дейност. В случая са подавани различни декларации за кратки интервали от време с противоречащо си съдържание, като са подавани и коригиращи декларации. Декларирано е едновременно и таванско помещение на 61 кв.м. и гарсониера от едни и същи лица. Затова от тези доказателства не може да се прави извод за признаване права на съсобственици и/или за владението, или липса на такова.
Предвид изложеното, обжалваното решение, в частта, в която е допуснато до касация, като неправилно следва да се отмени, като вместо това, предявеният иск за делба, като неоснователен, следва да се отхвърли. Съобразно този резултат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, на касаторката следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 55 лв. и на пълномощникът й, при условията на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 600 лв., съгласно чл. 7, ал.4 от Наредбата № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение ОТМЕНЯ решение № 4036 от 05.06.2019 г. по гр.д.№ 12543/2018 г. на Софийски градски съд, в частта , с което е потвърдено решение № 206132 от 01.09.2017 г. по гр.д.№ 25608/2010 г. на Софийски районен съд, с което е допусната съдебна делба на жилище с идентификатор ...., находящо се в [населено място], [улица], ет.2 в сграда с идентификатор ...., заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворно място с площ 329,40 кв.м. / по скица 333 кв.м./, съставляващо ПИ с идентификатор .... между съделители и квоти, както следва: за Н. Б. П. – 9/12 ид.ч., за А. А. Т., Б. Г. Т. и М. Г. Т. – по 1/12 ид.ч. по касационна жалба, подадена от Н. Б. П. и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска за делба, предявен от А. А. Т. ЕГН-[ЕГН], Б. Г. Т. ЕГН-[ЕГН] и М. Г. Т. ЕГН-[ЕГН] против Н. Б. П. ЕГН-[ЕГН] по отношение на жилище с идентификатор ...., находящо се в [населено място], [улица], ет.2 /първи надпартерен/ в сграда с идентификатор ...., заедно с 1/4 ид.ч. от общите части на сградата и 1/4 ид.ч. от дворно място с площ 329,40 кв.м. / по скица 333 кв.м./, съставляващо ПИ с идентификатор ....
Осъжда А. А. Т. ЕГН-[ЕГН], Б. Г. Т. ЕГН-[ЕГН] и М. Г. Т. ЕГН-[ЕГН] да заплатят на Н. Б. П. ЕГН-[ЕГН] деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 55 лв.
Осъжда А. А. Т. ЕГН-[ЕГН], Б. Г. Т. ЕГН-[ЕГН] и М. Г. Т. ЕГН-[ЕГН] да заплатят на адвокат В. В. Т. със съдебен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] офис на партера, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, чл. 38, ал.2 ЗА във вр. с чл. 7, ал.4 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатският хонорар възнаграждение в размер на 600 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: