Върховен касационен съд

Съдебен акт


1

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 35

СОФИЯ, 13.07.2021 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав :


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1783/2020 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
С определение № 418 от 13.11.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1495 от 12.12.2019 г. по в.гр.д. № 816/2019 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 858 от 01.03.2019 г. по гр.д. № 10077/2018 г. на Районен съд-Варна в обжалваната му част, с което е отхвърлен предявеният от К. Н. Ж. против Д. Р. П. насрещен иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК за установяване, че същият е едноличен собственик на придобитите през време на брака недвижими имоти, представляващи неурегулиран поземлен имот пл.№ ... по плана на м. ”Л. и С.”, в землището на [населено място], с площ по скица 561.40 кв.м, а по документ за собственост-600 кв.м, ведно с изградената в същия вилна постройка със застроена площ 35 кв.м, подобрения и трайни насаждение, придобит чрез договор за покупко-продажба от 27.06.2002 г., основан на твърдения за влагане на лични средства на ищеца, дарени от неговите родители.
Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса следва ли въззивната инстанция, когато препраща към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 ГПК, да изложи и собствени мотиви, като обсъди доказателствата и защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство.
В подадената касационна жалба жалбоподателя К. Н. Ж. поддържа, че въззивното решение е необосновано и при постановяването му въззивният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е формирал мотиви по всяко едно от заявените с въззивната жалба оплаквания.
Ответницата по касация Д. Р. П. е изразила становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съгласно задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, предвидената в чл. 272 ГПК процесуална възможност въззивният съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава постановеното от нея решение, не го освобождава от задължението да изготви и собствени мотиви. Той може да препрати към фактическите изводи на първата инстанция, но когато с нея е релевирано оплакване за необоснованост на тези изводи, следва да обсъди това оплакване и да даде отговор защо намира същото за неоснователно. Общият израз, че изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло, без да се обсъдят наведените с въззивната жалба оплаквания във връзка с доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, представлява нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал.2 ГПК, която изисква всеки съд да мотивира своя акт, като посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, които следват от тях. В този смисъл освен представените с касационната жалба решение № 68 от 24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на ВКС, ІІ т.о., решение 120 от 04.04.2013 г. по гр.д. № 964/2012 г. на І. г.о., също решение № 17 от 04.06.2021 г. по гр.д. № 2145/2020 г. на І г.о., решение № 143 от 29.03.2021 г. по гр.д. № 3662/2019 г. на ІV г.о., решение 13 от 12.02.2021 г. по т.д. № 2869/2019 г. на ІІ т.о. и др.

По основателността на подадената от К. Н. Ж. касационна жалба.

Препращайки към мотивите на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че от ангажираните от К. Ж. гласни доказателства се установява единствено факта, че през годините неговите родители са дарявали различни по размер средства на своите деца, техните съпрузи и на внуците си, но от този факт не може да бъде направен извод, че процесният имот е придобит с изцяло с така дарените на жалбоподателя средства, тъй като свидетелите не установяват нито общия размер на дарените средства, нито влагането им за придобиване на имота.
В подадената от К. Ж. въззивна жалба са развити оплаквания за необоснованост на този извод. Поддържал е, че показанията на посочените от него свидетели, преценени във връзка с останалите по делото доказателства-обстоятелството, че нотариалният акт за закупуване на имота, е сключен само на негово име, и при недоказаност на твърдението на ответницата по иска Д. П., че средствата за закупуване на имота са били от оборота на магазин, който към този момент страните стопанисвали, са достатъчни да обосноват извод, че недвижимият имот в [населено място] е придобит с негови лични средства, дарени от родителите му.
С оглед допуснатото от въззивната инстанция процесуално нарушение, тези оплаквания следва да бъдат обсъдени от касационната инстанция.
По делото е безспорно установено, че процесният недвижим имот е придобит през време на брака на страните с договор за покупко- продажба, сключен на името на жалбоподателя К. Н. Ж.. Твърдението на същия е било, че придобиването е с изцяло негови средства, които е получил като дарение от родителите си.
За доказване на това твърдение е ангажирал гласни доказателства. Като свидетели са разпитани братът и сестрата на К. Ж.-П. Н. Ж. и Й. Н. Ж.. И двамата са заявили пред съда, че родителите им се занимавали на село с животновъдство и земеделие, от които реализирали допълнителни доходи, и по повод различни празници са давали на петте си деца, техните съпрузи и на внуците си различни суми-50, 100, 200 лв., които разпределяли между тях горе-долу поравно. Според двамата свидетели със събраните от тези дарения пари К. закупил имота. Свидетелите не са присъствали на сделката, но от брат си К. знаят, че е закупил имота с дарените от родителите суми, които е събирал през годините.
Константна е практиката на ВКС, според която за да се признае пълна или частична трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на страните недвижим имот, и да се уважи иск по чл. 23, ал. 1 или ал. 2 СК , в тежест на ищеца-бивш съпруг е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните факти: 1. придобивната стойност на имота ; 2. размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК; 3. влагането на тези средства за придобиване на имуществото.
В случая въз основа на показанията на посочените по-горе свидетели тези факти не могат да се приемат за доказани. Показанията на свидетелите са общи, неопределени, без достатъчно конкретни сведения както относно общия размер на дарените на лично на ищеца суми от неговите родители, така и относно влагането им за придобиване на имота. От тях не може да се направи категоричен извод колко пари ищецът е получил от родителите си и дали са изразходвани за плащане на цената на процесния имот.
Неоснователен е доводът, че преценени във връзка с останалите обстоятелства, тези доказателства са достатъчни за обосноват извод за пълна трансформация на лично имущество в придобиване на процесния имот. Съгласно чл. 21, ал.1 СК вещните права, придобити през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити. Обстоятелството, че договорът за покупко-продажба е сключен само на името на ответника, не доказва придобиването на имота с негови лични средства, и не опровергава презумпцията за съвместен принос.
С оглед на изложеното, въззивното решение, с което е отхвърлен предявеният като насрещен иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК от К. Н. Ж., е правилно и следва да бъде оставено в сила. Ищецът не е доказал твърдяната от него пълна трансформация на лични средства в придобиването на процесния имот.
Водим от гореизложеното съдът


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1495 от 12.12.2019 г. по в.гр.д. № 816/2019 г. на Варненския окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ: