С определение № 518 от 13.6.2019 г, постановено по гр.дело № 1690/2019 г на ВКС, Четвърто ГО е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 304 от 15.1.2019 г по гр.дело № 709/18 г на Софийски градски съд, на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос „търпят ли, подлежащи на обезщетение неимуществени вреди, религиозните организации, от изразени чрез средства за масово осведомяване обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета им“, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 274 от 18.3.2019 г по гр.дело № 5120/17 на ВКС, Четвърто ГО и решение № 206 от 26.3.2019 г по гр.дело № 4762/17 г на ВКС, Трето ГО.
Отговор на поставения материалноправен въпрос е даден в решение : № 274 от 18.3.2019 г по гр.дело № 5120/17 на ВКС, Четвърто ГО и решение № 206 от 26.3.2019 г по гр.дело № 4762/17 г на ВКС, Трето ГО, с които е прието следното :
До началото на новото хилядолетие съдебната практика последователно следва принципното становище, че неимуществени вреди могат да бъдат търпени само от физически лица. Характерът на вредите, изразяващи се в телесни и емоционални болки и страдания предполага съществуваща сетивност за възприемането им – сетивност, каквато юридическите лица не притежават, поради което не може да им бъде признато право на обезщетение за неимуществени вреди. С Европейската конвенция за защита правата на човека, международен договор, подписан през 1950 г., се създава правен стандарт и механизъм за ефективното осъществяване на основни права и свободи, каквито са правото на живот, на свобода и сигурност, на справедлив съдебен процес, на свобода на мисълта, съвестта, религията, словото, събранията и сдруженията и пр. човешки ценности от висш порядък. В своята практика, Европейският съд по правата на човека, създаден за да осигури спазване на задълженията по Конвенцията, поети от подписалите я държави, признава на юридическите лица право на обезщетение за неимуществени вреди – право на вреди от неосигуряване на справедлив съдебен процес в разумен срок (чл. 6 ЕКЗПЧОС); право на свобода за изповядване на религията (чл. 9 ЕКЗПЧОС); право на осигуряване на ефикасни правни средства за защита пред съответните национални власти (чл. 13 ЕКЗПЧОС); право на свобода на събранията и сдружаването (чл. 11 ЕКЗПЧОС); право на защита от дискриминация (чл. 14 ЕКЗПЧОС). В поредица свои решения, Европейският съд по правата на човека присъжда обезщетения за неимуществени вреди на юридически лица и в частност на религиозни организации – по дело Висш духовен съвет на мюсюлманската общност срещу България по жалба № 39023/1997 г. за нарушение по чл. 9 ЕКЗПЧОС на свободата на религията, изразяващо се в необоснованата държавна намеса в организацията на религиозната общност; дело Светия синод на Българската православна църква (митрополит Инокентий) и други срещу България по жалби № 412/03 и № 35677/04 за нарушаване на правата по чл. 9 от Конвенцията; по дело Митрополитска църква на Бесарабия и други срещу М. по жалба № 45071/99 за нарушение на чл. 9 ЕКЗПЧОС поради отказа на държавата да се признае църквата жалбоподател, за нарушение на чл. 11 ЕКЗПЧОС на свободата на сдружаване, както и за нарушение на чл. 13 от Конвенцията поради неосигуряване на правни средства за защита за получаване от национален орган на обезщетение поради нарушено право на свобода на религията; дело Свидетелите на Йехова в Москва срещу Русия по жалба № 302/02 за нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС за вреди от нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок Европейската конвенция за защита правата на човека е ратифицирана от Република България със закон, приет от Народното събрание на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември 1992 г., предвид което и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната, а нормите и имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. Нормите на ЕКЗПЧОС следва да бъдат прилагани пряко от националните съдилища, които са длъжни да тълкуват тези на вътрешното законодателство в съответствие с възприетите стандарти в решенията на Съда по правата на човека.
Принципното разрешение за възможността неимуществени вреди да бъдат търпени от юридически лица е намерило отражение и в българското законодателство след 2000-та година. Съгласно чл.1 ЗОДОВ изм. ДВ, бр. 105 от 2005 г.) държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, а съгласно чл. 4 от Закона, обезщетението е за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 631а ТЗ (нов - ДВ, бр. 58 от 2003 г.), обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането се дължи на длъжника физическо или юридическо лице , когато с влязло в сила решение молбата на кредитор за откриване на производство по несъстоятелност бъде отхвърлена, ако кредиторът е действал умишлено или с груба небрежност. Право на обезщетение за неимуществени вреди е предвидено и в чл.76а ЗМГО (нов - ДВ, бр. 43 от 2005 г.) при нарушение на правата върху марки и географски означения, чиито притежатели могат да бъдат и юридически лица ; по чл. 95, ал. 2 вр. с чл. 5 ЗАСП при нарушение на авторско, сродно нему или друго право, носител на което е юридическо лице , както и в чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 73 от 2006 г.) от Закона за промишления дизайн, съгласно който обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушение, а съгласно чл.1 от Закона, приложението му е по отношение на българските физически и юридически лица , както и по отношение на чуждестранни физически и юридически лица от държави, които участват в международни договори, по които Република България е страна. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи и на основание чл. 74 вр. с чл. 3 от Закона за защита от дискриминация (Обн., ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г., в сила от 1.01.2004 г.,) за нарушение на право на равно третиране. Право на обезщетение за неимуществени вреди на юридически лица е уредено и в чл. 60а ЗСВ (Нов - ДВ, бр. 50 от 2012 г., в сила от 1.10.2012 г.) за нарушение на правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
Така съществуващата правна уредба дава възможност Религиозните вероизповедания, придобили статут на юридическо лице по реда на Закона за вероизповеданията (чл. 14 ЗВ) да претендират обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност (ЗОДОВ); от забавено правосъдие (чл. 60а ЗСВ); от нарушение на правата им върху авторски права, марки, географски означения или промишлен дизайн (чл.76а ЗМГО и чл. 57а ЗПД вр. с чл. 21, ал.1 и ал. 2 от Закона за вероизповеданията); от нарушено право на равно третиране (ЗЗДискр.). Няма основание да бъде изключена и възможността да се присъди обезщетение за неимуществени вреди на религиозни организации и от изнесени чрез средства за масово осведомяване клеветнически твърдения, уронващи авторитета им. Обратно, в своята задължителна практика (Тълкувателно решение № 4 от 2012 по тълк.д. № 4 от 2012 г. ОСГТК ВКС), Върховният касационен съд приема, че обезщетяването на неимуществените вреди е принцип, а не изключение; че такова се дължи и при договорна отговорност.
С оглед изложеното, уронването на авторитета на религиозно вероизповедание чрез изнасяне на обидни, клеветнически твърдения в средства за масова информация съставлява нарушение на защитимо право, чието засягане няма парична оценка, поради което причинените неимуществени вреди подлежат на обезщетяване.
С обжалваното решение на Софийски градски съд е потвърдено решение № 167730 от 10.7.2017 г по гр.дело № 18259/15 г на Софийски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 20 000 лв, предявен от Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“ срещу Б. Я. Я..В решението е прието, че претенцията на ищеца се основава на твърдения за претърпени неимуществени вреди от изнесени от ответника обидни и клеветнически твърдения в новините по ТВ „Скат”на 26.08.2014г., 02.09.2014 г. и 03.09.2014 г., целящи уронване на доброто име и репутацията на религиозната институция и на членовете `и в Република България. Прието е, че искът е неоснователен поради липса на активно материалноправна легитимация на ищеца като субект, можещ да претърпи неимуществени вреди. Този извод е формиран въз основа на цитирана от въззивния съд съдебна практика, съгласно която право на обезщетение за претърпени от деликт неимуществени вреди имат физическите, но не и юридическите лица, по отношение на които липсва засегнато правно благо, подлежащо на компенсация. Прието е, че искът е неоснователен и поради това, че не е доказано противоправно поведение от страна на ответника чрез изказани от него обидни думи и клеветнически твърдения в предаванията на 26.08.2014г., 02.09.2014 г. и 04.09.2014 г. - съдържанието на предаванията от 26.08.2014г., 02.09.2014 г. не е установено, тъй като линкът не е активен и не са свалени на хартиен носител; употребеният от ответника в предаването на 04.09.2014 г. израз „секта” не е обиден; не е обидна или клеветническа и изнесената от него в това предаване информация, че две жени са били принудени от религиозната институция да продадат своето жилище; в същото предаване освен ответника и други лица са използвали по отношение на ищеца същите изрази, поради което не може да се установи, че твърдените вреди са настъпили именно поради поведението на ответника, а членовете на организацията са се почувствали засегнати въз основа на предаванията, в които той е взел участие. Въз основа на така формираните изводи, предявеният иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен.
В касационната жалба против въззивното решение на Софийски градски съд, подадена от Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“ са изложени оплаквания за неправилност на извода, че като юридическо лице Институцията няма право на обезщетение за неимуществени вреди от деликт.Подържа се, че изводът е направен в нарушение на ЕКЗПЧОС-част от вътрешното ни право, с което касаторът е лишен от ефективно средство за защита на интересите си.
Ответникът по касационната жалба Б. Я. Я. оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв.Т. Й..Счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно със следващите се от това законни последици.
Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че касационните оплаквания са основателни.Религиозна институция „Свидетелите на Йехова“, в качеството си на юридическо лице разполага с правото да претендира обезщетение за неимуществени вреди от действия, уронващи престижа на институцията, поради което решаващите изводи на въззивния съд са неправилни.Въззивното решение като постановено в противоречие с материалния закон следва да бъде отменено и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия по аргумент от чл.293 ал.3 ГПК, следва да бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор.
Предмет на делото е иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявен от Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“ срещу Б. Я. Я..Ищецът претендира сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от обидни, клеветнически твърдения, уронващи авторитета на религиозната институция.Тези твърдения са изразени от ответника лично и в качеството му на политик, представляващ „Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО“ в новините по Телевизия СКАТ на 26.8.2014 г, със заглавие „Карлово-Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО срещу Свидетелите на Йехова ; по Телевизия СКАТ на 2.9.2014 г с тема „Карлово-Патриотичен фронт-НФСБ и ВМРО на протест срещу Свидетелите на Йехова ; на 3.9.2014 г в предаването Паралакс с тема „Сатанисти Йеховисти превземат България“ и в репортажа на Karlovo TV на 4.9.2014 г.В тези предавания Б. Я. е направил следните клеветнически и неверни според ищеца твърдения, които подбуждат религиозна омраза и заплашват да възпрепятстват неговата религиозна дейност : „една от най-опасните секти“, „една от най-опасните, най-арогантните, една от най-влиятелните в Европа и света секти“, „проповядват отказ от светски живот, отказ от семейството, непризнаване на държавата и държавното устройство, на законодателството, отказ от кръвопреливане, всички тези неща, с които сектата е печално известна“, „две сестри бяха притискани от сектата да продадат свой апартамент в София и парите да бъдат дарени на сектата“, „при опита да се откажат от сектата бяха преследвани, беше им оказан психически и емоционален тормоз, тази секта има изключително перфиден опит в това отношение“, „една от първите ми задачи като народен представител ще бъде да огранича безпрепятственото навлизане на емисари в различните български градове и села, тази секта трябва да бъде поставена под особено наблюдение, т.н.мониторинг.В повече от 15 европейски държави-членки на ЕС дейността на сектата е поставена под особен надзор, предвид зачестилите смъртни случаи, самоубийството на деца и млади хора и възрастни хора“, „отказ от кръвопреливане, който в много случаи води до смърт-нещо, което тази секта налага на своите членове и последователи“, „да се приемат законни мерки дейността й да бъде ограничена и спряна…има го в европейските държави“, „заслужават това /гонене/, защото те са едни агресивни, млади хора, изключително надути с промити мозъци чужденци“, „три жени от София, които са били членове само от 8 месеца.. изпратени са в комуна, където от тях е изисквана всяка информация за личния живот, включително връзки, контакти, която се използва срещу тях с цел контрол и поставяне в зависимост“, „така принуждават хората да правят големи финансови дарения и в крайна сметка губят идентичността си“.
По делото е установено по несъмнен начин, че предаванията са излъчени по телевизия СКАТ и са гледани от широк кръг хора, в това число от последователите на религиозната организация, които са се почувствали засегнати и наранени.
Анализът на изложените от ответника твърдения налага извода, че част от употребените изразни средства не съставляват обида, нито клеветническо твърдение.Терминът „секта“ означава религиозна общност/вероизповедание, различно от официалното, което определение по синонимен и тълкувен речник е придобило гражданственост.Религиозната институция „Свидетелите на Йехова в България“ е вероизповедание, различно от официалното, което традиционно за България е източното православие-чл.10 ал.1 от Закона за вероизповеданията.Не е обидно и клеветническо и даденото определение на сектата като опасна.Оценката не надхвърля правото на изразяване на мнение прокрамирано в чл.39 от Конституцията на Република България.
Същевременно направените от ответника изказвания и в частност тези, касаещи проповядвани от ищеца за отказ от семейството са неверни и се опровергават от действителното съдържание на приетите като доказателство по делото печатни произведения на Религиозната институция.
Неверни като недоказани са останалите твърдения, същите не са подкрепени с никакви доказателства.Изявленията са с клеветническо съдържание, целящо изграждане на превратни, негативни представи за проповядваните от Свидетелите на Йехова идеи за отказ от кръводаряване, тласкане към самоубийство, незачитане на законите и държавността, упражняване на психически тормоз над членовете и манипулирането им да продадат имуществото си и да дарят средствата на Религиозната институция.Изнасянето на всички тези твърдения с негативно съдържание засяга публичния й образ и уронват престижа й.Излъченото чрез средство за масова информация, каквото е ТВ СКАТ надхвърля правото на свободно изразяване-съставлява противоправно поведение, за което пострадалия следва да получи морално удовлетворение чрез присъждане на парично обезщетение.Ответникът като пряк извършител на деликта на основание чл.45 ЗЗД носи отговорност за причинените неимуществени вреди.
Настоящият състав намира, че за обезвъзмездяване на понесените от Религиозната институция неимуществени вреди, с оглед характера на обезщетението, служещо преди всичко за морално удовлетворение на пострадалите и същевременно имащо възпиращо и предупредително значение за нарушителя, като не следва служи за обогатяване, затова искът следва да бъде уважен до размера на сумата 3000 лв, а за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв да бъде отхвърлен като неоснователен.
Въззивното решение следва да бъде частично отменено в частта, с която искът по чл.45 ЗЗД е отхвърлен до размера на сумата 3000 лв, в останалата част, с която искът е отхвърлен като неоснователен за разликата над присъдения до пълния предявен размер решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора страните си дължат разноски, съобразно уважената, съответно отхвърлената част от иска.В производството пред трите инстанции ищецът е сторил разноски в размер на 5545 лв, като съобразно уважената част от иска и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 831, 75 лв.Пред съдилищата ответникът е направил разноски в размер на 3130 лв и съобразно отхвърлената част от иска и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът му дължи разноски в размер на 2660, 50 лв.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивното решение № 304 от 15.1.2019 г по гр.дело № 709/18 г на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с която искът по чл.45 ЗЗД, предявен от Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“ срещу Б. Я. Я. е отхвърлен за сумата от 3 000 лв, както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Б. Я. Я. да заплати на Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“ на основание чл.45 ЗЗД сумата 3 000 лв, представляваща неимуществени вреди
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА Б. Я. Я. да заплати на Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“ на основание на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски, изчислени съобразно уважената част от иска в размер на 831,75 лв.
ОСЪЖДА Религиозна институция „Свидетелите на Йехова в България“ да заплати на Б. Я. Я. на основание на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски, изчислени съобразно отхвърлената част от иска в размер на 2660, 50 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.