1
4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр.София, 08.04.2021 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2862/ 2020 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 798/ 16.12.2020 г., постановено по настоящето дело, по жалба на „Енерго про продажби” АД, [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 823 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 989/ 2020 г., с което е прието за установено в отношенията между жалбоподателя и С. Д. С., че С. С. не дължи на „Енерго про продажби” АД сумата 7 132,54 лв, за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/ 01.08.2019 г. и която представлява цена на корекция на ползвана електроенергия, доставена в период 31.07.2017 г. – 30.08.2018 г. в обект в [населено място], м-т „С. Н.”, [улица].
Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по материалноправния въпрос възниква ли право за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителите, макар в Общите условия да не е предвиден ред, по който да уведоми потребителите за корекцията По този въпрос има установена практика с решение на Върховния касационен съд № 124/ 18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/ 2018 г., ІII г.о. Според тази практика правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба. Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която не позволяваше едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа енергия до измененията в Закона за енергетиката (Държавен вестник бр.54/ 2012 г.). Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае се за договор за продажба, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока. От правилото на чл.183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните по делото доказателства. Ако в общите условия на доставчика не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.
Обжалваното решение противоречи на така установената практика, защото въззивният съд е приел, че след измененията в ЗЕ от 2012 г. крайният снабдител можел да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, само ако е изпълнил задължението си за предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 т.3 пр.1 ГПК – защото правоотношенията по договорите за продажба на електрическа енергия са граждански материални правоотношения, за които е приложим ЗЗД и ако цената на доставената енергия не е заплатена, тя се дължи, без оглед предвиждането на условия и ред за корекция в Общи условия. Въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът - да бъде решен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл.293 ал.3 ГПК).
Установено е по делото, че ищцата С. С. е абонат на ответното дружество за доставка на електрическа енергия в обект в [населено място], местност „С. Н.”, [улица]. За отчитане на доставяната в обекта електрическа енергия на 07.08.2015 г. бил монтиран електромер с фабричен № ... с показания на тарифите 000000, удостоверено с констативен протокол от същата дата. На 30.07.2018 г. служители на „Енерго-про мрежи” АД извършили проверка на този електромер, за която съставили констативен протокол № 1202298 от същата дата. Електромерът бел демонтиран и предаден за експертиза в БИМ , където не установили механични дефекти на кутията, клемите и клемния му блок. При преглед на техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, при извършено софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа Т3 – 037660,5 квтч. Въз основа на тази констатация дружеството ответник начислило на абоната цена за потребена, но незаплатена електроенергия от 37 660 квтч, в размер 7 132,54 лева. От неоспореното по делото експертно заключение е видно, че електромерът е бил годно техническо средство за измерване на доставена електрическа енергия. Извършено било неправомерно претарифиране по отделните му регистри с цел неотчитане в пълен обем на енергията по двата видими регистъра – 1.8.1 и 1.8.2. Това не можело да стане без човешка намеса. Неправомерното софтуерно вмешателство довело до пренасочване на показанията от видимите регистри към скрития регистър 1.8.3. Претендираната от ответника сума била изчислена въз онова на отчетеното в скрития регистър количество енергия по цени за електрическа енергия по технологични разходи. Не било възможно да се определи с точност началната дата на въздействието. Провереното средство за търговско измерване е регистрирало цялата доставена в обекта на ищцата енергия, но 37 660 квтч не били заплатени, тъй като са били отчетени в регистър 1.8.3, който не се визуализирал на дисплея, поради което записаната в него енергия не била фактурирана.
При така установените факти искът за установяване на несъществуване на претендираното от ответника задължение е неоснователен. Както бе посочено в отговор на правния въпрос, по който касационното обжалване е допуснато, правоотношението, по което се извършва доставката на електрическа енергия, е продажбено. За него се прилагат правилата за договора за продажба. Липсата на нарочна законова регламентация как се изчислява неотчетената във визуализираните регистри на електромера електрическа енергия и липсата на регламентация в Общи условия на доставчика как се процедира в такива случай, не се отразява на валидността на задължението за плащане. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, възникването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения. В случая електромерът, който е отчитал доставената в обекта на ищцата енергия, е монтиран на 07.08.2015 г. с нулеви тарифи. Визуализирани са били две от тези тарифи. В резултат на софтуерна намеса част от потребената енергия не е отчитана по визуализираните тарифи, а по трета тарифа, по която не би трябвало да има отчет. Вещото лице установява несъмнено, че отчетената по тази тарифа енергия е доставена в обекта. Без значение е обстоятелството, че не може да се установи несъмнено кога е станало това, тъй като за периода от монтажа до демонтажа на електромера не е имало смяна на абоната. За него е възникнало задължение да плати доставената му енергия, за което не е установено да е погасено чрез някой от предвидените в закона погасителни способи. Поради това искът за установяване несъществуването на правото за получаване на цената на тази енергия е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход от спора право на разноски по делото има ответникът, който претендира освен 515,30 лв разходи за такси и разноски още по 1 644 лв платено адвокатско възнаграждение за всяка от трите инстанции. Ищцата е направила възражение за прекомерност на платеното от ответника възнаграждение за адвокатска защита, което съдът намира за основателно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Във всяка от инстанциите делото е приключило в едно съдебно заседание, без да са били необходими усилия във връзка с процеса на доказване или за изясняване на приложимото право. Уговореното между ответника и процесуалния му представител възнаграждение е прекомерно в сравнение с изчисленото по реда на чл.7 ал.2 т.2 НМРАВ (686,63 лв) и следва да бъде редуцирано до размер 700 лв за всяка от инстанциите.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Варненски окръжен съд № 823 от 25.06.2020 г. по гр.д.№ 989/ 2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Д. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], м-т „С. Н.”, [улица] против „Енерго про продажби” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], иск за признаване за установено в отношенията между страните, че С. Д. С. не дължи на „Енерго про продажби” АД сумата 7 132,54 лв, за която сума е издадена фактура № [ЕГН]/ 01.08.2019 г. и която представлява цена на корекция на ползвана електроенергия, доставена в период 31.07.2017 г. – 30.08.2018 г. в обект в м-т „С. Н.”, [улица].
ОСЪЖДА С. Д. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], м-т „С. Н.”, [улица] да заплати на „Енерго про продажби” АД, [населено място], [улица], ЕИК[ЕИК], 2 615,30 лв (две хиляди шестстотин и петнадесет лева, тридесет стотинки) разноски за производството във всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: