ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
Особено мнение на съдия Майя Русева:
Не споделям становището, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и отмяна на атакуваното определение.
В конкретния случай касаторът е сезирал първоинстанционния съд с претенция за унищожаване на извършено от него припознаване поради порок на волята - измама. Българското законодателство предвижда подобна възможност - в чл.67 СК е посочено, че припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради измама - но установява едногодишен срок за предявяване на иска, който следва да тече от извършване на припознаването. В разглежданата хипотеза производството е прекратено като недопустимо поради неспазване на този срок - независимо от твърденията на касатора, че е научил за обстоятелствата във връзка с твърдения порок на волята след изтичане на повече от една година от припознаването, без да са разгледани и проверени конкретните особености на случая, респективно позицията на касатора и на останалите страни /на които исковата молба не е била и връчвана/, без да са събрани и обсъдени представените и поискани доказателства и без да бъдат претеглени конкуриращите се интереси след разглеждане на спора по същество. Изводът за приоритет на принципа на стабилност на произхода пред принципа за истинност на биологичната връзка между родителя и детето предвид поставяне интересите на детето над обективния факт на биологичната връзка между тях е направен от предходните инстанции само на база на установения в закона твърд срок. Подобно процедиране намирам за несъответно на установената в чл.8 ЕКЗПЧОС защита на правото на личен и семеен живот и практика на Европейския съд по правата на човека в тази връзка, в това число по дела срещу България.
Целта на производството, образувано от кастора, е да определи правната му връзка с дъщерята на бившата му съпруга, която, по силата на извършено от него припознаване, е негова законна дъщеря.
Съгласно константната практиката на ЕСПЧ определянето на правната връзка на бащата с предполагаемото му дете се отнася до неговия “личен живот” (вж. Doctorov v. Bulgaria, 5 април 2018, § 18, Rasmussen v. Denmark, 28 ноември 1984, § 33, Серия A №.87, и R.L. and Others v. Denmark, №.52629/11, § 38, 7 март 2017), доколкото при такива обстоятелства също може да има намеса в “семейния живот”, въпросът несъмнено се отнася до “личния живот” на жалбоподателя (вж. Yildirim v.Austria (решение за допустимост), №.34308/96, 19 октомври 1999) - и съответно фактите по настоящото дело попадат в обхвата на чл.8 ЕКЗПЧОС.
В разпоредбата на чл.8 ал.2 от ЕКЗПЧОС е посочено, че намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на обществената сигурност, за защита на обществения ред, здравето и морала и за защита на правата и свободите на другите. С оглед предвидената в разпоредбата на чл.8 ЕКЗПЧОС защита е необходимо да се постигне справедлив баланс между конкуриращите се интереси на лицето и общността като цяло. По принцип ограниченията на индивидуалното право на личен живот са оправдани от съображения за правна сигурност в семейните отношения, като съображението за това кое е в най-добрия интерес на детето е от първостепенно значение; в зависимост от неговото естество и сериозност, най-добрият интерес на детето може да надделее над тези на родителите.
Прекратяването на производството за унищожаване на припознаване поради образуването му след изтичане на едногодишен срок от припознаването представлява намеса в правото на касатора по чл.8 ЕКЗПЧОС. То е “предвидено в закона” и преследва легитимна цел - стриктното прилагане на едногодишния срок за образуване на съдопроизводството може да се счита за обосновано с оглед на осигуряване на правната сигурност предвид установения произход от бащата, свързаната с това подкрепа, както и вземайки предвид общия интерес на обществото от укрепване на стабилността на гражданските отношения поради наличието на трайно установен произход на частноправните субекти (вж ., mutatis mutandis, Mizzi v. Malta, № 26111/02, § 88, ЕСПЧ 2006I (откъси); Rasmussen, цитирано по-горе § 41, Shofman v.Russia, №.74826/01, § 39, 24 ноември 2009). Следва да се установи, обаче, и дали недопускането за разглеждане на иск с предмет унищожаване на припознаване поради измама чрез позоваване на абсолютната строгост на приложимото право е “необходимо в едно демократично общество”, т.е. дали със същото се постига справедлив баланс между различните интереси.
Прекомерно строгото законово ограничение на възможността на касатора да оспори припознаването чрез иска за унищожаването му в едногодишен срок, който започва да тече от припознаването на детето - а не от момента, в който е узнал, че е налице съответния порок на волята и той може да не е биологичния баща /какъвто в случая е смятал, че е, и това го е мотивирало да извърши припознаването/ не може да се твърди, че представлява пропорционално балансиране на съответните засегнати конкуриращи се интереси, още повече без разглеждане на особеностите на конкретния случай по същество. Въпреки че изборът на законодателя да ограничи тази възможност във времето не може да бъде квалифициран като нерационален или произволен, той не може да се смята сам по себе си за пропорционален предвид конкретни интереси и избрания безалтернативен подход, който се следва. Това е така, доколкото в закона не е предвидена никаква процедура, която би позволила разглеждането на индивидуалните обстоятелства на лица, които, подобно на касатора, твърдят, че са пропуснали законоустановения преклузивен срок, течащ от припознаването, поради независещи от тях причини.
В разглежданата хипотеза припознаването, което се оспорва, е извършено когато детето е било на 5г.; твърди се, че то е било последвано от брака на страните, който впоследствие /след една година/ е бил прекратен, и едва на по-късен етап ищецът е разбрал за обстоятелствата, във връзка с които е бил измамен и които поставят под съмнение биологичния произход на детето от него. Предвид изложените твърдения за около едногодишно брачно съжителство може да се предполага, че припозналият е имал установени родителски отношения с детето и е било в интерес на последното да разчита на стабилността и непрекъснатостта на тези отношения, въпреки последвалия развод на родителите. ЕСПЧ е имал възможност да се произнесе - по делото Yildirim v.Austria - че след изтичане на преклузивен срок за иск на жалбоподател за оспорване на бащинство по-голяма тежест се придава на интересите на детето, отколкото на интереса на жалбоподателя да оспори бащинство. Този извод, обаче, е направен при законодателна уредба, при която срокът тече от узнаването на съответните обстоятелства, пораждащи съмнение, предвид които се оспорва произхода, и при условие, че жалбоподателят е знаел, че не е биологичен баща на детето още от раждането му - но поради несвързани със закона причини не е предприел никакви действия за оспорването му в законоустановения срок /каквато не е разглежданата хипотеза/. Същевременно ЕСПЧ е намирал, че установяването на негъвкави срокове вероятно противоречи на важността на въпросния засегнат личен интерес във връзка с правото на личен живот. Поради това и е констатирал нарушение на чл.8 ЕКЗПЧОС в резултат на невъзможността - поради прилагането на стриктни срокове, които започват да текат от раждането на детето - за оспорване на бащинството, когато жалбоподателите са узнали за обстоятелствата в подкрепа на исковете си или са получили съответните научни доказателства едва след изтичането на този срок (вж. Doktorov v.Bulgaria, § 29, Mizzi, цитирано по-горе, §§ 112-114, и Tavl э v. Turkey, № 11449/02, §§ 333636, 9 ноември 2006г.).
В конкретния случай се твърди узнаване на съответните релевантни обстоятелства след изтичане на предвидения в закона едногодишен срок от припознаването, както и невъзможност на касатора, въпреки многобройни опити, да извърши ДНК изследване поради несъгласие на майката; правят се и съответни доказателствени искания в тази връзка. Прекратяването на производството на настоящия етап – на фаза предявена искова молба, без да се разгледат детайлно личните обстоятелства на касатора – в това число след уточняване и проверка на изложените от него факти във връзка с узнаването на обстоятелствата, обосноваващи твърдения порок /доколкото се сочи и, че след получаването на информация относно горните обстоятелства ищецът е спрял да плаща издръжка за детето-за което е бил осъден/, без да се съберат поисканите доказателства за установяването на този порок и за наличието на действителна биологична връзка, както и на фактическа такава между припозналия родител и детето предвид конкретните обстоятелства, без участието и изслушването на останалите страни, без на тази база да се извърши съответна преценка на конкуриращите се интереси - не би могло да се приеме за хипотеза, в която е постигнат справедлив баланс между тези конкуриращи се интереси по смисъла на чл.8 ЕКЗПЧОС /вж., mutatis mutandis, Koichev v.Bulgaria, 13.10.20, §§ 66-67 (където подобно процедиране е намерено за проблематично); ВКС в своята практика (опр.№.484/17.12.20 по ч.г.д. №.1941/20, IV ГО) по повод отношения във връзка с правото на лице да оспори съществуващо припознаване с твърдения, че то (а не припозналият) е биологичен родител на детето, също вече е приемал, че един от конкуриращите се интереси - този на детето, следва да се преценява от съда при разрешаването на спора по същество, а не представлява предпоставка за допустимостта на иска – като от това следва, че ако бъде установено, че оспорването на припознаването не е в интерес на детето, искът трябва да бъде отхвърлен, а не производството да бъде прекратено като недопустимо, тъй като това не разрешава спора за произход, а запазването му не е в интерес на детето; преценката на обстоятелството изградена ли е социална и семейна връзка между майката, детето и припозналия го родител е част от преценката на интересите на детето, поради което също трябва да се преценява при разрешаването на спора заедно с всички останали установени по делото обстоятелства от значение за същата/. При такова прекратяване касаторът не разполага с практическа възможност за разглеждане и обсъждане - след съответна преценка на доводите на страните и на евентуалните събрани доказателства съобразно посоченото по-горе - на претенцията му по същество. Именно след подобно разглеждане - а не такова, каквото може да се направи от касационната инстанция в настоящата фаза по селекция на касационните жалби - т.е. на база единствено на едностранни, не подробно уточнени и непроверени твърдения в искова молба (други обстоятелства не биха и могли да се изследват и съобразяват предвид фазата на производството, на която е постановено прекратяването-предявена и некомуникирана искова молба) - съдът би могъл да извърши реално и обосновано и съобразено с ангажираните доказателства, позициите на всички страни и особености на случая притегляне на конкуриращите се интереси - в това число и за евентуално спазване на приетия като меродавен от законодателя едногодишен срок за предявяване на претенцията – но не от извършването на припознаването, а от узнаването за съответния порок на волята /тълкуване в смисъл, че едногодишният срок следва да се преценява считано от узнаването, би могло да намери опора по аналогия и в последните законодателни изменения на чл.62 и чл.66 ал.5 СК с ДВ бр.103/20 (предвиждащи съответно възможност за оспорване на бащинството от съпруга на майката до една година от узнаването за раждането, а ако обстоятелствата, опровергаващи бащинството, са узнати по-късно по независещи от ищеца причини – до изтичане на една година от узнаване на тези обстоятелства, но не по-късно от навършване на пълнолетие на детето, и възможност за оспорване на припознаване от лице, което твърди, че е родител на припознатия, чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването на припознаването) и в уредбата в чл.67 СК относно срока при останалите хипотези за оспорване на припознаване при пороци на волята заплашване и недееспособност (в които случаи едногодишният срок тече от момента на отпадане на съответната пречка за предявяване на иск – съответно от прекратяване на заплашването и от придобиване на дееспособността)(в разглежданата хипотеза пречката е незнанието за порока на волята измама)/. Такова процедиране би позволило да се съвместят както строгия подход за ограничаване във времето на евентуални искания за оспорване на произход на дете с кратък срок /при зачитане на продължителността на фиксирания от законодателя такъв - една година/, така и възможността за съобразяване на конкретните особености на случая, когато ищецът не е могъл да спази едногодишен срок от припознаването поради независещи от него причини. В противен случай предоставената с разпоредбата на чл.67 СК възможност за оспорване на припознаване предвид порок във волята на припознаващия измама на практика би била илюзорна - несъществуваща, нереална и неприложима - по отношение на лица, които са узнали за порока повече от една година след припознаването. Това би ги лишило от достъп до съд и защита на признато от чл.8 ЕКЗПЧОС тяхно право, като същевременно би представлявало неравно третиране /чл.14 вр. с чл.8 ЕКЗПЧОС/ спрямо други лица в подобно положение /с опорочена воля при извършване на припознаване, но научили за порока измама към момента на припознаването или до изтичане на една година от него, респективно с други лица, чиято воля е опорочена, но по причина заплашване и недееспособност/, без да има за това обективно и разумно обосноваване, респективно пропорционалност между преследваната цел и използваните средства.
Предвид изложеното, доколкото при лишаването на жалбоподателя от възможност за разглеждане на неговия случай и конкретните обстоятелства по него по същество намесата не би била пропорционална на преследваната от законодателя легитимна цел да поддържа стабилност в социалните отношения като дава превес на вече установен произход, считам, че прекратяването на производството на фаза искова молба е преждевременно и незаконосъобразно /вж., mutatis mutandis, решение от 5.04.18 по дело Doktorov v. Bulgaria, с което е намерено нарушение на чл.8 ЕКЗПЧОС поради невъзможност за разглеждане на случая на жалбоподателя и конкретните обстоятелства по него в хипотеза, при която същият е узнал, че не е биологичен баща на родено през брака му дете предвид извършен ДНК тест след изтичане на предвидения в действащото тогава законодателство строг едногодишен преклузивен срок от раждането на детето/. Поради това и недопускането до разглеждане на предявения иск на настоящия етап - на който в конкретния случай извършена от касационната инстанция проверка на конкуриращи се интереси не би могла да съставлява изискуемата такава - след разглеждане на спора по същество, и да санира липсата й - не може да се приеме за пропорционална и необходима в едно демократично общество намеса в защитеното от чл.8 ЕКЗПЧОС право на касатора. При тези обстоятелства атакуваното въззивно определение би следвало да се допусне до касационно обжалване и да се отмени, а делото – да се върне на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни процесуални действия съобразно гореизложените мотиви.
Съдия:
/Майя Русева/