Състав и структура | Председатели | Нормативна уредба | История на ВКС | Съдебна палата | Анализи и доклади | УПБ

Начало
Пресофис
Контакти
За съда
Решения на ВКС
Декларации ЗПУКИ
Документи ЗДОИ
Профил на купувача
Конкурси
Обяви
Полезни връзки
Формуляри
Карта на сайта

 

 

История на ВКС

Върховният касационен съд като най-висша съдебна инстанция е създаден по времето на Третата българска държава, скоро след Освобождението и е едно от големите постижения в изграждането и утвърждаването на държавността.


Учредяването му става със специално постановление на Върховния съд или Съд на висшата инстанция на 25. 11. 1878 г. Установен е в София при Съдебния отдел на Временното руско управление, има състав от трима членове и е поставен под ръководството на управляващия отдела Сергей Лукиянов. Първият му председател е д-р Димитър Греков.

Заповед от 4.XII.1878 г. за въвеждане в действие на
Правилата за учредяването на  Върховен съд

Статутът и самостоятелността на Върховния съд, както и разграничаването му от изпълнителната власт са уточнени и доразвити от Указ № 50 на княз Александър І Батенберг. Още през първите години от съществуването си под председателството на д-р Димитър Греков, завършил право в Париж и Екс ан Прованс, човек с обширни познания, опит и енергия, съдът увеличава състава си. Поема функциите по разясняването и тълкуването на законите за правилното и еднаквото им прилагане, постановява решения с принципно и ръководно значение.

Най-съществени структурни промени в работата на съда настъпват след приемането през 1898 г. на Закона за устройство на съдилищата, който създава в България съдебна система по европейски образец. Върховният касационен съд получава статут на инстанция, която оказва висш съдебен надзор върху съдилищата в страната. Съдиите са разпределени в гражданско и углавно отделения. Учредява се и Общо събрание на ВКС, което се свиква за разглеждане на специални дела.

Стари решения на ВКС

При Върховния касационен съд има един главен прокурор и двама прокурори на отделение. Предвидени са високи изисквания към кандидатите за заемане на длъжност в институцията, а председателят се назначава от княза по предложение на министъра на правосъдието. Регламентирана е и несменяемостта на съдиите. Съдът е овластен да се произнася по въпроси, които в практиката са се оказали спорни. Неговите тълкувателни актове по разпореждане на министъра на правосъдието се обнародват в „Държавен вестник” за  „сведение и ръководство на съдилищата” (чл. 39).

Деветосептемврийската промяна от 1944 г. оставя съдебната система и Върховния касационен съд непроменени, но с поредица от наредби-закони се отменя несменяемостта на съдиите и се започват персонални промени. Създаването на нова съдебна организация става след приемането на Конституцията на Народна република България през 1947 г. Със специален закон Върховният касационен съд е закрит и дейността му е възложена на Върховен съд, който разглежда като първа инстанция делата на подсъдими министри, генерали, прокурори, съдии и следователи, а като втора инстанция се произнася по жалби и протести срещу съдебни актове на други правораздавателни органи.

Законът въвежда изборното начало в съдебната система. Върховният съд се отчита за дейността си пред Народното събрание и вече му е дадена законодателна инициатива.

Организацията на съдебна система след промените от 1989 г. е уредена с приетата през 1991 г. Конституция на Република България и последвалия Закон за съдебната власт от 1994 г. Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, виенни и районни съдилища. Съдебното производство се разделя на три инстанции. Върховният касационен съд правораздава като трета касационна инстанция, осъществява върховен надзор за точно и еднакво прилагане на закона, контролира законосъобразността на съдебните актове и решава споровете за подсъдност (чл. 81). Той е висшата съдебна инстанция по наказателни, граждански и търговски дела.

Отчети на ВКС за 1883 г.

Сборници
"Съдебна практика" на ВКС

Бюлетин на ВКС за 2004 г.

Съдът се произнася в Общо събрание, в което участват всички съдии на колегиите, с тълкувателни решения по приложението на закона или когато се взима решение за сезиране на Конституционния съд.

Председателят на ВКС се избира по предложени от Висшия съдебен съвет кандидатури и се назначава от Президента на републиката за срок от седем години. Той е член по право на Висшия съдебен съвет.