02.02.2017 г.

ВКС измени присъдата на Йордан Петров за тройния разстрел в с. Куманово от „доживотен затвор без право на замяна“ на „доживотен затвор“

 

С Решение № 173/2017 г. по касационно дело № 616/2016 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя въззивната присъда по в.н.о.х.д. № 242/2015 г. на Варненския апелативен съд, като намалява наложеното на подсъдимия Йордан Петров наказание за престъплението по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК и на определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо наказание от „доживотен затвор без право на замяна“ на „доживотен затвор“. Съдът оставя в сила присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване.

Касационното производство е трето по ред. С първото по ред касационно решение от н.д. № 451/2003 г. на ВКС въззивната присъда срещу Петров е потвърдена и влязла в сила. С решение по н.д. № 1152/2012 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК (осъдително решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото „Йордан Петров с/у България“), е възобновено производството и делото е изпратено за ново разглеждане на въззивния съд. С второто по ред касационно решение по н.д. № 314/2015 г. на ВКС е отменена присъдата по в.н.о.х.д. № 272/2013 г. на Апелативен съд – Варна, в частта, с която е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда по пунктове 5 и 6 от обвинителния акт и са отхвърлени предявените граждански искове, а делото в отменената част е върнато за ново разглеждане.

С присъда от 14.03.2002 г. на Окръжен съд – Варна подсъдимият е признат за невинен в това през нощта на 25/26.07.2000 г. в с. Куманово след предварителен сговор със Златин Златинов (починал на 01.02.2001 г.) да е отнел от владението на Стефан Костадинов, Анна – Мария Костадинова и Ян Музик движими вещи на обща стойност 29 653,65 лв. с намерение противозаконно да ги присвои, да е употребил за това сила и заплашване и грабежът да е придружен с убийството на Костадинов, Костадинова и Музик, да е в особено големи размери и извършителите да са били въоръжени. Признат е за невинен и в това на 26.07.2000 г. в района на язовира на с. Плачи Дол в съучастие като съизвършител със Златин Златинов да е запалил имущество със значителна стойност – автомобил „Ауди А4“ на стойност 27 972 лв., собственост на Костадинов и Костадинова.

С атакуваната пред ВКС присъда от 28.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 242/2015 г. Апелативен съд – Варна отменя първоинстанционната присъда по пунктове 5 и 6 от обвинителния акт и в гражданската част, като постановява нова, с която признава подсъдимия за виновен по обвинението по чл. 199, ал. 2, т. 2, пр. 1 и т. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 и чл. 54 от НК, като му налага наказание „доживотен затвор без замяна“ и за виновен по обвинението по чл. 330, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК, за което му налага наказание от пет години „лишаване от свобода“. Съдът налага общо наказание „доживотен затвор без замяна“. Подсъдимият е осъден да заплати на частните обвинители и граждански ищци Силвия Костадинова и Мария Музик сумата от по 16 000 лв., а на частните обвинители и граждански ищци Марсел, Рафаел и Кристоф Музик сумата от по 15 000 лв. обезщетение за причинените им неимуществени вреди.

По отношение на оплакванията в жалбата на подсъдимия за допуснати съществени нарушения на процесуални правила тричленният състав на ВКС пише в мотивите си, че въззивната инстанция е изключила от доказателствената съвкупност обясненията на Петров, дадени пред съдия на досъдебното производство, съобразявайки констатациите в решението на ЕСПЧ за нарушение на чл. 3 и чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧ). Обстоятелството, че след преценка на останалите събрани доказателства съдът е достигнал до изводи от фактическа страна, съответстващи на обстоятелствената част на обвинението, не означава, че е взел предвид цитираните обяснения, както се твърди в жалбата.

Тричленният състав на ВКС приема, че изводите на въззивния съд за авторството на деянията по пунктове 5 и 6 от обвинителния акт са основани на наличните по делото доказателства, преценени в тяхната взаимовръзка. Не са игнорирани доказателства и не са допуснати нарушения при тяхната преценка, което налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения. Не е основателно и твърдението за нарушение на закона.

По отношение на справедливостта на наказанието тричленният състав на ВКС констатира, че в мотивите към въззивната присъда съдът е приел, че от общата продължителност на производството следва да се изключи периодът от време от влизане в сила на съдебния акт до възобновяване на делото, като определил общата продължителност на производството в съдебна фаза на около шест години, което с оглед обема и сложността на делото е приел, че не е в нарушение на критерия за разумен срок на гледане на делото по смисъла на чл. 6, т. 1 от КЗПЧ. Съдебният състав на ВКС не споделя тези съображения и пише в мотивите си: „Наказателното производство, водено срещу дадено лице за дадено престъпление е единно и обхваща наказателния процес в двете му фази – от започване на досъдебното производство до приключване на съдебното производство с окончателен съдебен акт“. Отчитането от въззивния съд само на изминалия период от време, през който се е развила съдебната фаза на производството, в разрез с практиката на ЕСПЧ, е довело и до неправилна преценка дали този срок е разумен.

Върховните съдии приемат, че релевантният период за определяне на продължителността на производството е с начален момент от повдигане на обвинението срещу Йордан Петров и продължава до настоящия момент, тъй като с отмяната на влезлия в сила осъдителен съдебен акт е възстановена висящността на наказателното производство в съдебната му фаза. „Изминалият период от повече от шестнадесет години от извършване на деянията, без да е наложено окончателно наказание за тях, не може да се прецени като разумен. Независимо от фактическата и правна сложност на делото, единствена причина за продължаване на производството са констатираните от ЕСПЧ нарушения на човешки права от органите на досъдебното производство“ – категорични са съдиите. В мотивите на решението е записано, че нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок според трайно установената съдебна практика на ЕСПЧ и ВКС се отразява върху индивидуализацията на наказанието и следва да се отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство. По тези съображения съдът намира оплакването на подсъдимия за явна несправедливост на наказанието за основателно и приема, че следва да измени въззивния съдебен акт, като намали наложеното му наказание от „доживотен затвор без замяна“ на „доживотен затвор“ и съответно коригира присъдата в частта относно определеното общо наказание.

                                                           

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.