08.02.2017 г.

ВКС върна на Софийския апелативен съд за ново разглеждане делото срещу бившия съдия от Русе Николай Стефанов

 

С Решение № 33/08.02.2017 г. по наказателно дело № 25/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд отменя въззивната присъда от 18.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 804/2016 г. на Софийския апелативен съд (САС) и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия по допускане на доказателствата. Решението не подлежи на обжалване.

С присъда от 12.05.2016 г. на Софийския градски съд (СГС) подсъдимият Николай Стефанов е признат за виновен в това, че в периода 09-14.02.2015 г. в гр. Русе, в качеството му на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – съдия в Районен съд – Русе, е поискал дар – 1000 лв., който не му се следва, от адвокат Свилен Стефанов, защитник на обвиняемия Мартин Маринов, за да извърши действие по служба – да одобри споразумение за решаване на дело в Районен съд – Русе, и е направил опит да приеме дар – 500 лв., който не му се следва, от адвокат Стефанов, за извършени действия по служба – одобрил е споразумение за решаване на дело, като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, тъй като е бил задържан от служители на ДАНС. Осъден е на три години лишаване от свобода, глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да заема магистратска длъжност и от право да упражнява юридическа професия за срок от по три години. Оправдан е по другите обвинения. Съдът е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от пет години.

С обжалваната пред ВКС присъда на САС е отменена първоинстанционната присъда, като е постановена нова, с която Николай Стефанов е признат за невинен.

Върховните съдии приемат, че при постановяване на атакувания съдебен акт са допуснати съществени процесуални нарушения. Първото се изразява в неспазване на изискванията относно съдържанието и реквизитите на второинстанционната присъда. При постановяването й съставът на САС, след като е отменил първоинстанционната присъда само в осъдителната й част, е оправдал подсъдимия по възприетата от СГС правна квалификация, по която не е било повдигнато обвинение, а и липсва произнасяне относно оправдателния диспозитив на СГС. В решението на ВКС пише, че САС при установените според него основания за оправдаването на подсъдимия е следвало да го признае за невинен по правната квалификация, дадена в обвинителния акт, независимо от възприетата различна такава в първоинстанционната присъда. В случая САС е ограничил рамките на обвинението, по което подсъдимият е бил предаден на съд, като го е оправдал само по обвинението, по което е бил първоначално осъден, без да се произнесе по целия обем на обвинението, т. е. налице е непълнота в диспозитива на въззивната присъда.

Съставът на ВКС отбелязва, че мотивите на САС изобщо не съдържат изложение на фактическите обстоятелства, които се приемат за установени от съда и които той поставя в основата на собствените си правни изводи по въпросите за вината и отговорността на подсъдимия. „Апелативният съд се е задоволил да отбележи само, че приема „нови фактически положения”, а именно – че подсъдимият по време на срещата на 09.02.2015 г. не е поискал дар – пари в размер на 1000 лв., като не е провеждан разговор с частния обвинител с описаното в обвинителния акт съдържание и на 14.02.2015 г. не е направил опит да приеме дар – пари в размер на 500 лв. Така посочените „нови фактически положения” по-скоро представляват правни изводи относно обективната съставомерност на деянието, отколкото изискуемото от процесуалния закон изрично посочване на конкретните фактически обстоятелства, които съдът приема за установени и въз основа на кои доказателствени източници, т. е. в буквалния смисъл е налице пълна липса на мотиви” – пише в решението на ВКС.

Според върховните съдии визираните процесуални нарушения – непълнота на диспозитива на присъдата и липса на установена фактическа обстановка се явяват пречка ВКС да изпълни ефективно задължението си за проверка дали материалният закон е приложен правилно, което се осъществява въз основа на приетите от въззивната инстанция фактически положения, стига те да са били надлежно установени и проверени, какъвто не е настоящият случай. Това налага въззивната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд, от стадия на допускане на доказателства.

                                                           

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.