28.03.2017 г.

Решение по дело (срещу Юсеин Ахмед) от списъка на делата във ВКС, свързани с корупционни престъпления – мерки 20 и 21 от Плана за действие за изпълнение на препоръките от Доклада на ЕК от януари 2017 г. в рамките на МСО

 

С Решение № 61/27.03.2017 г. по к.н.о.х.д. № 78/2017 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя Решение № 201/14.12.2016 г. по в.н.о.х.д. № 239/2016 г. по описа на Бургаския апелативен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване.

Делото във ВКС е образувано по жалба на Юсеин Ахмед – инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Ямбол, срещу въззивното решение от 14.12.2016 г. на Апелативен съд – Бургас, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 174/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол.  

С присъдата подсъдимият Ахмед е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 301, ал. 1 от НК  (в Дирекция „Инспекция по труда“, в качеството си на длъжностно лице – инспектор, поискал от Съби Керемедчиев дар, който не му се следва – пневматичен пистолет на стойност 350 лв., за да не извърши действие по служба – да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 403а, ал. 1 от Кодекса на труда за липса на месечен график за работа в ловно-рибарски магазин „Каро“). Наложено му е наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години. Със същата присъда на подсъдимия са наложени наказания „глоба“ в размер на хиляда лева и „лишаване от право да упражнява професия или дейност, свързана с държавни контролни функции“ за срок от три години.

Тричленният състав на ВКС приема, че атакуваното решение следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения. Мотивите на съдебния акт действително страдат от посочените в касационната жалба недостатъци – съдържат противоречия, неясноти, неточности и в тях липсва дължимият анализ на достоверността на отделните доказателствени средства и на относимите доказателства. Първият, особено съществен недостатък на проверяваното въззивно решение, е свързан с извода за осъществяване на изпълнителното деяние „поискал“. Действията на подсъдимото лице, с които е осъществено то, следва да бъдат точно установени от съда и описани в мотивите на акта при излагане на възприетата фактическа обстановка. В конкретния случай такова описание липсва. „Нито в обвинителния акт, нито в показанията на свидетеля Керемедчиев, които са основното доказателствено средство с уличаваща информация, се твърди, че подсъдимият е изразил изрично желание да му бъде предоставен безвъзмездно пневматичен пистолет. Съдилищата също не са направили такава констатация“ – пишат в мотивите си върховните съдии. Теоретично е възможно поискването на дар да е осъществено и без изрично изявление. Ако фактите по делото са именно такива, всички подобни действия на Ахмед е следвало да бъдат посочени в присъдата и решението, а това не е сторено.  

Според ВКС особено съществено процесуално нарушение, допуснато при изготвяне на въззивното решение, представлява позицията, че подсъдимият е изнудил свидетеля Керемедчиев със служебното си положение и че „изнудването е посредством злоупотреба със служебно положение“. Чрез така използваните изрази недвусмислено е очертана по-тежката квалификация по чл. 302, т. 2 от НК, за която няма повдигнато обвинение. Нарушен е основен елемент от правото на защита на подсъдимото лице, какъвто е правото да научи за какво престъпление е обвинено.

 

 

 

 

За мнения и технически проблеми използвайте: web_support@vks.bg.